Българи в Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Унгария
Mamakov.jpg
Места и численост
Общ брой 2 316 - 100 000
Будапеща ~

Заселване от 1365-1396 г.,
1688-1741 г. в Банат
Говорими езици български, унгарски
Вероизповедания Християнство
Българо-унгарско средно езиково училище "Христо Ботев" в Будапеща

Българите в Унгария са около 6 000 души (според преброяването от 2011 г.).

История[редактиране | edit source]

Ранното присъствие на българи в Унгария е още от преди заселването на Унгария през 9 век от днешните унгарци, предвождани от княз Арпад. По това време Унгария е гранична на България.

По-късно голяма вълна български заселници пристига в Унгария, след като унгарският крал Лайош през 1395 г. завзема за кратко град Видин, последните български царе Константин и Фружин бягат в Унгария.

Следващата преселническа вълна е след потушаването на Чипровското въстание през 1688 г., когато голяма група българи-католици се преселват в Унгария, в района на Банат. Те през 1744 г. получават привилегии от императрица Мария Тереза. През 1811 г. император Франц I дава същите привилегии на община Винга.

След разгрома на въстанието на Карпош през 1689 година и Австро-турската война от 1737-1739 година Унгария, главно по южната граница, се установяват и много православни българи. Някои от тях развиват мащабна търговска дейност и достигат високо обществено положение - Тодор Николич получава титлата „граф от Велес“, а братята Георги и Иван Калинович - „граф от Дойран“.[1]

Последната, и най-голямата, вълна на заселване е от края на 19 до средата на 20 век. Пристигат главно градинари, които се заселват в околностите на градовете Будапеща, Сегед и Мишколц.

Култура[редактиране | edit source]

Дружества[редактиране | edit source]

Български дружества са: Българско републиканско самоуправление - Будапеща (от 1995), Дружество на българите в Унгария - Будапеща (от 1914).

Печатни медии[редактиране | edit source]

Български печатни медии са: Българо-унгарско списание за култура и обществен живот "Хемус" - Будапеща (от 1991), Вестник "Български вести".

Електронни медии[редактиране | edit source]

Български електронни медии са: "Болгарок" - портал за българите в Унгария, Българско предаване по Унгарското радио MR4, програма на Унгарското радио за регионални и малцинствени предавания, Телевизионно предаване "Рондо" - по телевизия Magyar Televízió.

Училища[редактиране | edit source]

Български училища са: Българо-унгарско средно езиково училище "Христо Ботев" - Будапеща (от 1918-2011), Българско училище за роден език - Будапеща (от 2004).

Църковни общини[редактиране | edit source]

Български църковни общини са: Българска православна църковна община "Св. Иван Рилски" - Печ (от 1993), Българска православна църковна община "Св. св. Кирил и Методий" и параклис "Св. Трифон" - Будапеща (от 1916).

Исторически събития[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 33-34.

Външни препратки[редактиране | edit source]