Българска граматика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Българската граматика e граматиката на българския език, като принадлежащ към групата на южнославянските езици. За разлика от другите славянски езици в българския има пълен и непълен член, исторически флексията при падежите почти е отпаднала (вж. старобългарски език) и съществува сложна система от глаголни времена. Глаголният инфинитив също е отпаднал исторически.

История на изследването на българската граматика[редактиране | редактиране на кода]

Съществителни[редактиране | редактиране на кода]

Число[редактиране | редактиране на кода]

Особеното при съществителните имена в българския език е, че те имат две форми, които изразяват повече от един предмет: едната се нарича бройна форма, която може да е наследник както на старобългарското двойствено число, така и на старобългарското множествено число; другата е множественото число, което също може да води началото си от старобългарските двойствено или множествено число. Бройната форма се употребява, когато броят е точно известен (един, двама и пр.) или е относително известен (няколко).

Например, в старобългарския двойственото число на коляно е колѣнѣ, а множественото число е колѣна. В новобългарския бройната форма е колена, а множественото число може да е както колена, така и колене. Същото се отнася и за рамо (бр. ф. рамена, мн. ч. рамена/рамене) и крило (бр. ф. крила, мн. ч. крила/криле).

Бройната форма на ден е дена и произлиза от старобългарското двойствено число, а мн. ч. съвпада със старобългарското: дни.

Прилагателни[редактиране | редактиране на кода]

Местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

  • Иван Г. Илиев. Теория на относителността. Българските относителни местоимения - произход и развой. [1]

Глаголи[редактиране | редактиране на кода]

Наречия[редактиране | редактиране на кода]

Предлози[редактиране | редактиране на кода]

Частици[редактиране | редактиране на кода]

Виж още[редактиране | редактиране на кода]