Българска космонавтика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Народна република България е единствената държава от членовете на международната програма “Интеркосмос”, която успява да изпрати 2 космонавти в Космоса. В подготовката активно участва и българският Институт за космически изследвания към БАН.

Началото[редактиране | edit source]

Космическата история на България започва през август 1964 г, когато на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Родион Малиновски военният аташе при посолството на Народна република България генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българи в Космоса със съветски космически кораб. Той даже представя възможните кандидати за такъв полет - братята Стаменкови Стаменко, Карамфил и Евгений, летци от българските ВВС, и съпруга на тяхната сестра, също летец. (Всъщност те имат и 4-ти брат Крум, също летец, който по това време вече е в запаса и лети в селскостопанската авиация). През 1964 г. това обаче остава само мечта. Съветският съюз все още няма подходящ космически кораб за подобни полети.

Интеркосмос[редактиране | edit source]

Мечтата става реалност през 1977 г. когато в рамките на програмата “Интеркосмос”, когато втората група страни (след първата Чехословакия, Полска народна република и ГДР) състояща се от Народна република България, Куба, Унгарска народна република, Монголска народна република и Социалистическа република Румъния изпраща своите кандидати за космонавти в Център за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин“.

Подборът за първия набор български космонавти започва през 1977 г. Всички кандидати са военни летци. Основното административно изискване кандидати да са завършили Военно-въздушното училище “Георги Бенковски” в периода между 1964 и 1972 г. Което означава да имат пълно висше образование (което училището започва да дава от 1964 г.) и поне 3 години летателен стаж.

Заявление подават стотици военни летци. Първият подбор е през лекарската комисия в България. Успешно преминалите се изпращат за обстойно изследване във Военно-медицинската академия в София, което продължава няколко седмици. Тъй като изискванията са твърде строги и кандидатите силно оредяват, се налага да се увеличи възрастовата граница. Така е сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Кандидатите в нея заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк.

Следва нов подбор, който съкращава кандидатите до 4 души:

Заминават за Москва. Съветските лекари откриват на Георги Йовчев сърдечен проблем и той отпада. Окончателно се решава, че основният кандидат ще е Георги Какалов, а дубльорът - Александър Александров. Поради неприятното значение на руски на фамилното име Какалов на основния кандидат се решава то да бъде променено на Иванов.

Втори набор[редактиране | edit source]

България получава втори шанс да изпрати космонавт на орбита през 1986 г., когато завърналият се от посещение в СССР министър на отбраната на НРБ армейски генерал Добри Джуров обявява, че е успял да уговори със съветските власти изпращане в Космоса на втори космонавт. Протокол за подготовката и провеждане на съвместен българо-съветски космически полет е подписан в Москва на 22 август 1986 г.

Решено е финансирането да се уреди чрез конструиране и производство на научно оборудване на стойност 7 милиона валутни лева (14 милиона долара по тогавашния курс), което да се предаде на СССР. Технологиите за това оборудване са предоставени безвъзмездно от СССР на НРБ. След щателен медицински подбор на повече от 300 летци от българските ВВС остават 10 кандидати, от които пристигналите в България съветски медици избират 4 души:

В Москва съветските лекари откриват проблеми на Пламен Александров и групата остава в състав от 3 души. Окончателно са избрани 2 кандидати: