Българска народна банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с дълбоки познания.
Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля допишете тази страница, редактирането в Уикипедия не е трудно.

Българска народна банка

Основана:	25 януари 1879 г.
Седалище:	София, България
Служители:	935^[1]
Продукти:	централна банка
Уеб сайт:	www.bnb.bg

Българската народна банка (БНБ) е централната банка на Република България и една от най-старите централни банки в света, основана на 25 януари 1879 г. БНБ е независима институция, отговорна за издаването на банкноти и монети в страната, за надзора и регулацията на банковия сектор и за управлението на международните валутни резерви на страната. Статутът ѝ е уреден със Закон за Българската народна банка, приет през 1997 г. От 01 юли 1997 г. БНБ функционира в условията на паричен съвет. Тя е независима от правителството и се отчита само пред Народното събрание. От 1 януари 2007 година БНБ е част от Европейската система на централните банки.

Настоящ управител на БНБ е Иван Искров.

[редактиране] История

Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление в България. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. На следващата година получава монополно право за сечене на монети, като първата емисия левове е от 1881 г. През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на БНБ. Освен обичайните за централните банки дейности, като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има възможност да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. По-късно през същата година са пуснати в обръщение първите банкноти.^[2]

След финансовата криза от 1899-1902 г. банката преминава от златен към сребърен стандарт. Под натиска на правителството между 1912 и 1924 г. банката отпуска значителни кредити на централната и местната администрация, което намалява размера на кредитите за частни клиенти. През 1926 г. е приет нов Закон за БНБ, с който предоставянето на кредити на частни клиенти е напълно прекратено, но банката получава значителна автономия, както и възможности за административна намеса на банковия пазар. През 1937 г. законът е чувствително променен и БНБ е принудена да финансира подкрепяни от правителството проекти в нефинансовия сектор.^[2]

През 1947 г. комунистическото правителство национализира всички банки, като повечето от тях са присъединени към БНБ. Тя е преобразувана по съветски образец и е превърната в отчетен и контролен орган в рамките на плановото стопанство. През 1947, 1952 и 1962 г. са проведени парични реформи, засегнали значително частните спестявания, тъй като са обменени само част от парите в обръщение. През 1952 г. е основан Монетният двор, в който започват да се произвеждат всички разменни монети в страната. За кратко през 1969-1971 г. и отново след 1980 г. обслужването на текущата стопанска дейност е отделено от БНБ и тя отново функционира като класическа централна банка.^[2]

През 1991 г. е приет нов Закон за БНБ, който отново дава относителна автономия на банката. Въпреки това, тя е подложена на натиск от правителството да финансира бюджетния дефицит с емитиране на пари и да се намесва на валутния пазар, за да поддържа курса на лева. Това довежда до финансовата криза от 1996-1997 г., след което в страната е въведен валутен борд. Със закона от 10 юни 1997 г. е въведен фиксиран курс на лева към германската марка чрез ограничаване на паричните емисии до размера на валутния резерв на Емисионното управление на БНБ. Банката няма право да кредитира пряко правителството, а възможностите ѝ за кредитиране на търговските банки са силно ограничени. През 1998 г. е открита Печатница на БНБ в София, която трябва да произвежда българските банкноти, както и ценни книжа с относително висока степен на защита. През 1999 г. е извършена деноминация на лева.^[2]

[редактиране] Функции и задължения

Сградата на БНБ в София

Основното задължение на БНБ е да съдейства за поддържане на вътрешна и външна стабилност на националната парична единица^[3]. Основни функции:

Емисионна функция (емисия - пускане на пари в обращение) - централната банка е единствената институция, която има право да емитира български банкноти.
Регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната;
Съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява контрол върху тях;

Взаимоотношения с държавата: Държавата се явява клиент на централната банка. БНБ действа като фискален агент и депозитар на държавата, на база на договори при пазарни условия и цени на услугите.

[редактиране] Управленска структура

Управленската структура е приета със Закона за Българска народна банка през 1997 г. Състои се от^[4]:

Управителен съвет - състои се от управител на банката, трима подуправители (ръководители на трите основни управления - "Емисионно", "Банково" и "Банков надзор") и трима външни членове. Мандатът на членовете на Управителния съвет е 6 години, като управителите и подуправителите се избират от НС, а останалите се назначават от президента по предложение на управителя.
Управител
Подуправители - ръководещи трите основни управления.