Българска социалистическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българска социалистическа партия
Ръководител Михаил Миков
Основана 20 юли 1891 г. (БСДП)
3 април 1990 г. (БСП)
Щаб София, ул. „Позитано“ №20
Член на Социалистически интернационал
Партия на европейските социалисти
Идеология Социалдемокрация
Група в ЕП Прогресивен алианс на социалистите и демократите
Народно събрание
39 / 240
Европейски парламент
4 / 17
Сайт http://www.bsp.bg/

Българската социалистическа партия (БСП) е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия в България. Член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Дейността ѝ се ръководи от Национален съвет (НС) начело с председател. Наследник на Българската комунистическа партия.

История[редактиране | редактиране на кода]

След проведен общопартиен референдум в края на март 1990 г. на 3 април 1990 г. Българската комунистическа партия (БКП) се преименува на БСП и се отказва от стриктното прилагане на марксизма.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Председатели на БСП[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Националния съвет (НС). Тази длъжност са заемали:

БСП в законодателната власт[редактиране | редактиране на кода]

След 1989 БСП участва на всички парламентарни избори в България и е парламентарно представена в 7-мото Велико Народно събрание през 1990 г., 36-тото Народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от 37-мото до 43-тото Народно събрание.

Изборни победи[редактиране | редактиране на кода]

БСП печели изборите за 7 Велико Народно събрание (1990), 37 Народно събрание и 40 Народно събрание.

На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.

На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете - 34,2%, и 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира кабинет на малцинството, начело с лидера на БСП Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.

Изборни поражения[редактиране | редактиране на кода]

В изборите за 36 Народно събрание и 38 Народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС и ОДС. На изборите за 39 Народно събрание записва много лош резултат — трето място след НДСВ и ОДС. В изборите за 41 Народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. В изборите за 42 Народно събрание отново губи от ГЕРБ и остава на второ място, но успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака. Година и половина по-късно на изборите за 43 Народно събрание губи за трети път от ГЕРБ, остава на второ място с 53% от подкрепата на предходните избори и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент, 505 527.

Резултати на избори за Народно събрание[редактиране | редактиране на кода]

Година Партиен лидер Гласове  % от гласовете Народни представители Място в правителството
1990 Александър Лилов 0Грешка в записа: Неразпознат пунктуационен знак ",".Грешка в записа: Неразпознат пунктуационен знак ","2 886 363 47,2 211 Единствена управляваща партия
1991 Александър Лилов &&&&&&&&01836050.&&&&&01 836 050 33,14 106 Най-голяма опозиционна партия (кабинет Ф. Димитров)
Подкрепа без участие (кабинет Л. Беров)
1994 Жан Виденов &&&&&&&&02262943.&&&&&02 262 943 43,50 125 Единствена управляваща партия
1997 Георги Първанов &&&&&&&&&0939308.&&&&&0939 308 22,07 58 Най-голяма опозиционна партия
2001 Георги Първанов &&&&&&&&&0783372.&&&&&0783 372 17,15 48 Втора опозиционна партия
2005 Сергей Станишев &&&&&&&&01129196.&&&&&01 129 196 30,95 82 Най-голяма управляваща партия
2009 Сергей Станишев &&&&&&&&&0747849.&&&&&0747 849 17,70 40 Най-голяма опозиционна партия
2013 Сергей Станишев &&&&&&&&&0942541.&&&&&0942 541 26,60 84 Най-голяма управляваща партия
2014 Михаил Миков &&&&&&&&&0505527.&&&&&0505 527 15,40 39 Най-голяма опозиционна партия

БСП в изпълнителната власт[редактиране | редактиране на кода]

БСП е съставяла правителства с министър-председатели А. Луканов , Ж. Виденов, С. Станишев г. и Пламен Орешарски.

Самостоятелни правителства[редактиране | редактиране на кода]

БСП създава самостоятелни правителства (76-то (8 февруари - 22 септември 1990) и 77-мо)(22 септември - 20 декември 1990) с министър-председател Андрей Луканов.

Коалиционни правителства[редактиране | редактиране на кода]

Правителството на Жан Виденов (82-ро, 26 януари 1995 - 12 февруари 1997 е на коалиция Демократична левица, която включва БСП, БЗНС Александър Стамболийски и ПК Екогласност.

Правителството на Сергей Станишев (86-то, 17 август 200527 юли 2009) е с мандата на ДПС и подкрепено от БСП и НДСВ - така наречената Тройна коалиция.

Правителството на Пламен Орешарски (89-то), представено пред обществото като програмно и експертно, е избрано с мандат на БСП в коалиция с ДПС и с подкрепа на Атака.

Участници в правителства[редактиране | редактиране на кода]

Представители на БСП участват и в правителствата на:

БСП в президентската институция[редактиране | редактиране на кода]

Спечелили кандидати[редактиране | редактиране на кода]

Петър Младенов, от БСП, е първият Председател (президент) на Републиката, избран от Народното събрание (по тогава действащата конституция).

Към 2014 г. БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На изборите през 2001 председателят на ВС на БСП Георги Първанов побеждава тогавашния президент Петър Стоянов. На изборите през 2006 Георги Първанов получава най-високия изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на Партия Атака Волен Сидеров и е преизбран за президент на Република България.

Загубили кандидати[редактиране | редактиране на кода]

На изборите през 1992 г. кандидатът на БСП Велко Вълканов остава втори след Желю Желев (СДС).

На изборите през 1996 г. кандидатът на БСП Иван Маразов остава втори след Петър Стоянов (СДС).

На изборите през 2011 г. кандидатът на БСП Ивайло Калфин остава втори след Росен Плевнелиев (ГЕРБ).

БСП в местната власт[редактиране | редактиране на кода]

БСП в Европейския парламент[редактиране | редактиране на кода]

Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България - най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. Избори за Европейски парламент през 2007

От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент — първоначално наблюдатели, а от 1 януари 2007 г. - временни евродепутати. Те участват в групата на социалистите в ЕП, които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение.

За изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена Платформа Европейски социалисти (ПЕС). Начело на листата е Кристиан Вигенин. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия ГЕРБ, макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2014 г., проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

Празници, чествани от БСП[редактиране | редактиране на кода]

Бузлуджански митинг, 2005 г.

За главен празник на партията се счита първата неделя на месец август, когато на Паметника на Бузлуджа се провеждат големи празненства — митинг, концерти, младежки дискотеки и ежегодно се събират над 30 000 души.

БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година Празника на труда на 1 май. Тогава в цялата страна се организират митинги и концерти в прослава на трудовите хора.

Известни политици от БСП[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]