Българска телеграфна агенция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сградата на БТА на бул. „Цариградско шосе“ № 49
Залата на Националния пресклуб на БТА

Българската телеграфна агенция (съкратено БТА) е националната информационна агенция на Република България и наред с БНТ и БНР е сред държавните медии под обществен контрол.

История[редактиране | edit source]

БТА е създадена през 1898 г. с указ на княз Фердинанд по време на правителството на Константин Стоилов. Агенцията е създадена по модела на руската Петербургска телеграфна агенция. За разлика от повечето информационни агенции по това време, които са частни, БТА има статут на особена служба към Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ). В ранните години нейната цел е да предоставя на българските медии актуална информация за вътрешните и международните събития. Основната част от публикуваните материали са сведения за живота в европейските владетелски дворове и криминалната хроника, както и търговски и борсови съобщения. Освен това агенцията предоставя информация за събитията в страната на чуждестранни телеграфни агенции.[1]

Дейността на БТА се разширява чувствително по време на Балканските войни, когато по света нараства интересът към събитията на Балканите. През 1913 г. агенцията е преобразувана в отделение към новосъздадената Дирекция на печата към МВРИ. БТА продължава да се разраства и след войните, като през 1922 г. вече има 13 щатни и 25 извънщатни сътрудници.[1]

След прокомунистическия Деветосептемврийски преврат от 1944 г. ръководството на агенцията е сменено. Дирекцията на печата е подчинена на Министерството на пропагандата, но БТА остава в рамките на МВРИ. През 1951 г. двете служби са обединени под името БТА и са пряко подчинени на Министерския съвет. През 1958 г. от БТА се отделя Издателство на чужди езици, което през 1967 г. е преобразувано в агенция София-прес. През 50-те години служителите на агенцията бързо нарастват и от 77 през 1944 г. (за цялата Дирекция по печата) през 1958 г. те са вече 325 души.[1]

По време на различните режими е заставена да отразява строго държавните възгледи по един или друг политически проблем. В началото на демократичните промени след 1989 година често става заложник на различни доминиращи в момента политически интереси. На 29 юни 1994 година 36-то Народно събрание приема законодателно статута на БТА, който я определя като независима институция, с възможност за собствена издръжка, като намесата на държавата се свежда до определена и гласувана от НС субсидия, също така директорът на БТА се избира от Българския парламент.

Генералният директор на БТА Максим Минчев

Актуално състояние[редактиране | edit source]

Днес БТА е независима институция и медия, чиято цел е да захранва с информация своите абонати и гражданите. За абонатите си агенцията предоставя голям комлекс услуги, като бързи новини, обобщения, богат снимков материал, справочници, преглед и превод на печата. Публично разпространяваната информация е лаконична и сбита. При медиите БТА е критерий за детайлите на поднасяната информация, за транслитерацията на собствените имена, продължава да съществува раздел „Официални съобщения“, в който различни държавни, обществени, граждански и други институции могат да публикуват безплатно своите официални документи.

В днешно време „телеграфното“ в наименованието на агенцията остава в рамките на съблюдаване на именната традиция. Днес БТА достига до своите абонати предимно чрез Интернет. Агенцията е член на EPA — международен консорциум от осведомителни агенции, сред които AFP, DPA, ИТАР-ТАСС, EFE, и още над 20 осведомителни агенции, работи съвместно с водещи информационни агенции като Ройтерс и Асошиейтед Прес. Абонати на БТА са всички водещи български медии.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Българските държавни институции 1879–1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 38-42.

Външни препратки[редактиране | edit source]