Българска традиционна носия
|
Българската традиционна носия е общо название, с което се нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт — турци, гърци, албанци, власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 г. настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи — в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.
Съдържание |
Мъжка носия [редактиране]
Галерия [редактиране]
-
Шопска носия от Софийско, 1924 година
-
Сарафлъци от Ослековата къща в Копривщица
-
Носия на мъж и жена от Ихтиманско, началото на 20 век
-
Носия на балканджия от Тетевенско
-
Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни носии от село Михайлово, област Враца, 1939 г.
Външни препратки [редактиране]
- Производител на народни носии Пен силует
- Стари снимки на народни носии
- Фейсбук общност на българската носия