Български барак
| Български барак | |
 |
|
| Характеристики | |
|---|---|
| Ръст | Мъжки-53-58 см Женски-48-53[1] |
| Тегло | Мъжки-23-27 кг Женски-19-22 кг[1] |
| Произход | |
| Страна |  България |
| Година | 1876 |
| Класификация МФК | |
| Група | 6 |
| Секция | 1 |
| Номер на стандарт | ? |
| Породи кучета в Общомедия | |
Българският барак (твърдокосместо ловно куче) е порода куче, чийто произход е от България.
Съдържание |
История на породата [редактиране]
Българският барак е древна порода. Историята ѝ не е напълно изяснена. Смята се, че с идването си на Балканите прабългарите донесли със себе си кучета, които по описание приличат на съвременния барак. По-късно за развитието на породата допринасят и ловните кучета на османските завоеватели.
Стандарт на породата [редактиране]
Общ вид [редактиране]
Българският барак е гонче със среден ръст. Има силно, хармонично тяло с удължена форма. Важни пропорции: Индекс /показател/ на неговия формат е: - мъжки от 106 до 113 - женски от 108 до 115
Дължината на муцуната е 40 - 45% от дължината на главата. Ръст: мъжки от 53 до 58 см, женски от 48 до 53 см. Тегло: мъжки 23 - 27 кг, женски 19 -22 кг. Конституция: здрава, суха. Кожа — еластична, без гънки
Характер [редактиране]
Притежава уравновесена нервна система. Българският барак има уравновесен тип нервна система, с жив темперамент и силно развита ловна страст, привързан към своя стопанин и недоверчив към непознати хора. Гласът му е басов и ясен, чуващ се отдалече.
Предназначение на породата [редактиране]
Българският барак е гонче, което се използва за лов на дребен и едър космат дивеч. Има добре развито обоняние и чувство за ориентация.
Глава [редактиране]
Суха,дълга пропорционално развита спрямо тялото , с дължина около 45% от височината на холката и хоризонтално държана по отношение на тялото , в спокойно състояние . Череп: Дълъг, средно широк, плосък, достатъчно обемен с плоско чело. Умерено развити надочни дъги. Челната бразда е добре установима при пипане. Добре изразен окципитален израстък. Стоп: Изразен. Нос: Добре развита носна гъба с черен цвят, вградена в контурите на муцуната, леко издадена напред. При жълтите екземпляри носната гъба може да е и кафява. Муцуна: Средно дълга, дълбока, с прав профил до предния край на носните кости, след което профилът към носната гъба е леко наклонен надолу. Бърни: Стегнати, средно дебели с тъмен цвят не обрзуващи гънки. Зъби: здрави, бели, пълен набор /42/, резците са дъговидно подредени. Ножицовидна захапка.
Врат [редактиране]
Здрав , средно дълъг , добре замускулен без наличие на гънки.Разположен под ъгъл 40 градуса към тялото , в спокойно състояние.
Уши [редактиране]
Средно дълги , широки , висящи , ниско поставени , със заоблени краища . Меки на пипане , с тънък хрущял . Добре лежащи към главата .
Очи [редактиране]
Средно големи, бадемовидни, косо разположени, със стегнати клепачи. Цвят — от светло до тъмно кафяви.
Крайници [редактиране]
• Предни: сухи, здрави, с правилна постановка. Лопатката е плътно прилепнала към тялото и образува с раменната кост ъгъл от 105 градуса. .Лактите са разположени близо до тялото и сочат назад.
• Задни:здрави , успоредни , с правилна постановка и добре замускулени бедра. Ъгьльт между бедрените и подбедрените кости е 130 градуса. Скакателната става /петата/ е добре оформена с ъгъл между костите около 140 градуса.
• Стъпала /лапи/: пръстите са добре засводени и прибрани един към друг, завършващи със здрави нокти. Цветът на ноктите е в зависимост от цвета на космената покривка на пръстите: черен /при жълто-рижото оцветяване на космите на пръстите/ или светъл /при бели лапи или пръсти/.
• Походка:движенията са плавни. Типични алюри са тръст и галоп.
Тяло [редактиране]
• Горна линия: права, с лек наклон надолу при крупата. • Холка: средно висока, добре замускулена. Най- високата точка на тялото. • Гръб: прав, широк, здрав, леко дълъг. • Крупа: дълга, широка , леко наклонена назад, добре замускулена, малко по — ниска от холката. • Гърди: Широк фронт. Добре развит гръден кош, с леко овална форма, стигащ надолу до лактите, с леко извити ребра. • Корем: прибран. Опашка: Ниско поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края. При спокойно състояние стига до скакателната става. При възбуда и по време на лов се носи вирната над нивото на гръбната линия в саблевидна форма.
Козина [редактиране]
Покривните косми са твърди с дължина 6 -10см, леко вълнисти, но не къдрави. Образуват малки кичури по цялото тяло с изключение на на носния гръб, ушите, челото и темето, където са по-меки и по-къси. Космената покривка на опашката, предните крайници до лактите, и задните до средата на подбедрието е образувана от твърди, но по-къси косми. Стопът е окосмен с дълги косми, образуващи “перчем”. Кожата на горната и долната челюст е добре окосмена и се образуват характерни за породата “мустаци” и “брада”. Над очите космената покривка оформя “вежди”.
Подкосъмът е плътен.
Цвят: цветът на космената покривка е жълто — риж в различни нюанси, от сламено жълт до тъмно риж. Този основен цвят може да бъде като цялостно покритие или да е комбиниран със сиво или черно — сиво седло. При кучета със седло покривните косми на врата и гърба на опашката може да са оцветени като седлото. Главата трябва да е оцветена в основния цвят.
Бял цвят може да има по следните места: -неголямо бяло петно на гърдите -бели лапи -бяла ивица на носния гръб и челото -ограничени бели петна от едната или от двете страни на муцуната до носната гъба -бял връх на опашката
Източници [редактиране]
|
|||||||
