Български държавни железници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Български държавни железници
Лого на Български държавни железници
Основана 1885
Седалище София, България
Служители 15 500 (2009)[1]
Продукти железопътен транспорт
Уебсайт www.bdz.bg

„Български държавни железници“ ЕАД (известна и със съкращението БДЖ) е българска държавна компания, най-големият железопътен оператор в страната.

Общи данни[редактиране | edit source]

До 2002 г. също поддържа основната част от железопътната инфраструктура в страната, която тогава е отделена в Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Компанията традиционно разчита за съществуването си на значителни държавни субсидии. През 2008 г., в допълнение към субсидиите за пътувания на определени категории пътници, тя получава и 135,5 милиона лева пряка държавна помощ, но дори и с нея завършва годината с над 9 милиона лева загуба.[2]

От 1990-те год. БДЖ е подложена на силната конкуренция на автомобилния транспорт. За периода от 1990 г. до 2005 г. се наблюдава сериозно намаление на нейната дейност: 67% по-малък брой превозени пътници, 70% по-малко пътникокилометри, 68% по-малко количество на превозените товари и 63% по-малко тонкилометри.[3]

История[редактиране | edit source]

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе - Варна. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство. В български източници за участник в предприятието често е сочен политикът Уилям Гладстон, по онова време британски финансов министър,[4] но вероятно става дума за някой от неговите братя. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км. Жп линията Мездра-Видин пък е открита през 1913г., а Подбалканската линия(Бургас-Карлово-София):1952г.

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870-1874 г. барон Хирш построява жп линията Любимец - Белово, с отклонения Търново Сеймен - Нова Загора - Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.

Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1435 мм) и второстепенните (полунормални - с ширина 750-800 мм).

През 1936 г. в БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София[5]

Електрификацията на българските железници започва от 1963 г. Първият двупосочен участък между Варна и Синдел е открит през 1964 г.

В съответствие със съвременната практика в Европа през 2002 г. поддържането на железопътната мрежа е отделено в самостоятелната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като е лицензиран втори железопътен оператор през 2004 г.

Железопътен парк[редактиране | edit source]

Ел. мотриса Siemens Desiro

Българските държавни железници разполагат с 749 единици дизелов подвижен състав, от тях 642 за нормално междурелсие, 45 за междурелсие 760 мм и 32 дизелови мотриси (25 за нормално междурелсие, 7 за междурелсие 760 мм).

Парният подвижен състав се състои от 1159 единици, като от тях 1154 са парни локомотиви и 5 парни мотриси. Съответно те вече са заменени с дизелова и електрическа тракция. Електрическият подвижен състав е 575 единици, от тях 405 локомотива и 170 електрически мотрисни влака.

Целият тракционен подвижен състав, от учредяването на БДЖ до днес, е разпределен в около 80 серии с приблизително 97 конструктивни разновидности. Най-мощният електрически локомотив през 1990-те год. е от серия 46, доставен през 1986-1987 г., построен в завода ELECTROPUTERE, Крайова, с мощност 5400 kW. Локомотивите от тази серия се използват предимно за обслужване на експресни влакове (сега наречени „ускорени бързи влакове“). Новите германски ел. локомотиви Siemens Dispolok са с мощност 6400 kW.

С подписването на 7 януари 2005 г. на договор между фирмата „Сименс транспортни системи“ и „БДЖ“ ЕАД българските железници попълват състава си с 25 бр. 2-вагонни дизелови мотрисни влакове Desiro Classic. Мотрисите се състоят от 2 крайни моторни вагона, всеки от които има 2-осна двигателна талига под кабините на машиниста и обща носеща Якобс-талига между тях. От декември 2007 г. БДЖ разполагат също с 15 нови 3-вагонни електрически мотриси Siemens Desiro от серия 30, а от май 2008 - и с 10 нови 4-вагонни мотриси от серия 31.

Влакове[редактиране | edit source]

Националният железопътен превозвач предлага на своите клиенти пътувания на средни и дълги разстояния със следните категории пътнически влакове:

  • бърз влак със задължителна резервация,
  • бърз влак,
  • пътнически влак и
  • крайградски пътнически влак.

Ускорените бързи влакове (УБВ) са преки наследници на останалата в миналото търговската категория - "експресен влак". Разписанието на бързите влакове със задължителна резервация се изготвя на базата на задълбочени анализи на пътникопотока по основните железопътни артерии. Основно и ненарушимо правило при изготвянето на графика за движение на бързите влакове със задължителна резервация е условието те да спират на минимален брой гари, което да им осигури максимално бързо придвижване от точка А до точка Б по маршрута им. За експресното движение на тази категория влакове значение имат още доброто техническо състояние на тяговия (локомотивен) и подвижния (вагонен парк) състав, с който разполага железопътният оператор.

Холдинг "Български държавни железници" поддържа и експлоатира следните бързи влакове със задължителна резервация:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. БДЖ заплашени със спиране заради неизплатени такси. // Mediapool, 2009. Посетен на 13 октомври 2009.
  2. БДЖ с 9 млн. лв. загуба за 2008 г. въпреки държавната помощ за 135 млн. лв.. // Инвестор.БГ, 2009. Посетен на 22 юли 2009.
  3. Димитров, Велико. Социална функция и успех. // Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика, 2006. Посетен на 26 юни 2007.
  4. ((en)) Iliev, Ilija и др. The first railway link in Bulgaria: Russe–Varna. // Eastern Star 40. 2010. с. 6.
  5. Българските държавни железници днес. // Стопанска България, от дигиталната библиотека на Националната библиотека. София, 31 януарий 1936. с. 2. Посетен на 4 януари 2012.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]