Български месеци

Имената на годишните месеци от григорианския календар, кодифицирани в съвременния книжовен български език, произлизат от съответните латински наименования.

Старобългарските (и оттам народни) имена за дванадесетте месеца са коренно различни от латинските наименования. Тяхното използване се разпростира основно в народната литература и фолклор, макар и там да е силно ограничено. Не се използват и от Българската православна църква, която си служи с имената от латински произход. Те са родствени с народните наименованията на месеците у някои други славяни - хървати, чехи, поляци, украинци, беларуси, използвани и до днес от тях.

Произходът на славянските имена на годишните месеци е широко свързан с аграрнокултурните дейности, които се извършват в или асоциират с определения месец или с климатичните промени в дадения период. Някои имена в определени региони на България са различни. Използването на новите латински наименования от българите започва през края на XIX век, като причината за това е напредването на образованието в България.

Номер	Имена на латински	Имена на съвременен български	Народни имена	Значение на народните имена	Предполагаеми имена на прабългарски (липсват източници)
1	ianuarius	Януари	просинец, колог, коложег, голям сечко	месецът на горящия дънер	алем
2	februarius	Февруари	съчен, сечко, малък сечко	месецът на страшния лед	тутом
3	martius	Март	сух	сухият месец	читем
4	aprilis	Април	брязок	многоцветният месец	твирем
5	maius	Май	тръвен, тревен	тревистият месец	вечем, сретен
6	iunius	Юни	изок, червеник	червеният месец	шехтем
7	iulius	Юли	чръвен, жетар, жътвар, сърпен	месецът на жътвата	сетем
8	augustus	Август	орач, зарев	месецът на оранта	есем
9	september	Септември	руен, руй	изобилният (плодороден) месец	девем
10	october	Октомври	листопад	месецът на падащите листа	елем
11	november	Ноември	груден	земята става като на „грудки“	елнем
12	december	Декември	студен	студеният месец	алтом, алтем

Вижте също

• Славянски календар
• Българи