Български месеци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Имената на годишните месеци от григорианския календар, кодифицирани в съвременния книжовен български език, произлизат от съответните латински наименования.

Старобългарските имена за дванадесетте месеца, които са разпространени сред славяноезичните маси, са коренно различни от латинските наименования. Тяхното използване се разпростира основно в народната литература и фолклор, макар и там да е силно ограничено. Не се използват и от Българската православна църква, която си служи с имената от латински произход.

Произходът на славянските имена на годишните месеци е широко свързан с аграрнокултурните дейности, които се извършват в или асоциират с определения месец или с климатичните промени в дадения период. Някои имена в определени региони на България са различни. Използването на новите латински наименувания от българите започва през края на XIX век, като причината за това е напредването на образованието в България.

Номер Имена на латински Имена на съвременен български Имена на старобългарски Значение на имената на старобългарски Предполагаеми имена на прабългарски (липсват източници)
1 ianuarius януари просинец, колог, коложег, голям сечко месецът на горящият дънер алем
2 februarius февруари съчен, сечко, малък сечко месецът на страшния лед тутом
3 martius март сух сухият месец читем
4 aprilis април брязок многоцветният месец твирем
5 maius май тръвен, тревен тревистият месец вечем, сретен
6 iunius юни изок, червеник червеният месец шехтем
7 iulius юли чръвенъ, жетар, жътвар, сърпен месецът на жътвата -
8 augustus август орач, зарев месецът на оранта -
9 september септември руен, руй изобилният (плодороден) месец -
10 october октомври листопад месецът на падащите листа елем
11 november ноември груден месецът на грудките -
12 december декември студен студеният месец алтом, алтем

Виж също [редактиране]