Български месеци
Имената на годишните месеци от григорианския календар, кодифицирани в съвременния книжовен български език, произлизат от съответните латински наименования.
Старобългарските имена за дванадесетте месеца, които са разпространени сред славяноезичните маси, са коренно различни от латинските наименования. Тяхното използване се разпростира основно в народната литература и фолклор, макар и там да е силно ограничено. Не се използват и от Българската православна църква, която си служи с имената от латински произход.
Произходът на славянските имена на годишните месеци е широко свързан с аграрнокултурните дейности, които се извършват в или асоциират с определения месец или с климатичните промени в дадения период. Някои имена в определени региони на България са различни. Използването на новите латински наименувания от българите започва през края на XIX век, като причината за това е напредването на образованието в България.
| Номер | Имена на латински | Имена на съвременен български | Имена на старобългарски | Значение на имената на старобългарски | Предполагаеми имена на прабългарски (липсват източници) |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | ianuarius | януари | просинец, колог, коложег, голям сечко | месецът на горящият дънер | алем |
| 2 | februarius | февруари | съчен, сечко, малък сечко | месецът на страшния лед | тутом |
| 3 | martius | март | сух | сухият месец | читем |
| 4 | aprilis | април | брязок | многоцветният месец | твирем |
| 5 | maius | май | тръвен, тревен | тревистият месец | вечем, сретен |
| 6 | iunius | юни | изок, червеник | червеният месец | шехтем |
| 7 | iulius | юли | чръвенъ, жетар, жътвар, сърпен | месецът на жътвата | - |
| 8 | augustus | август | орач, зарев | месецът на оранта | - |
| 9 | september | септември | руен, руй | изобилният (плодороден) месец | - |
| 10 | october | октомври | листопад | месецът на падащите листа | елем |
| 11 | november | ноември | груден | месецът на грудките | - |
| 12 | december | декември | студен | студеният месец | алтом, алтем |
