Български народни песни (сборник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
заглавна страница

„Български народни песни“ е сборник с текстове на народни песни от различни части на България, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга. Той е издаден през 1861 г. в Загреб под заглавие „Бѫлгарски народни пѣсни собрани одъ братья Миладиновци Димитрія и Константина и издани одъ Константина. Въ Загребъ въ книгопечатница-та на А. Якича. 1861.“

Подготовка и издаване[редактиране | edit source]

Сборникът е замислен още през 1840-те години. Димитър Миладинов е насърчен от руския славист проф. Виктор Григорович, който посещава Охрид през 1845 г., среща се с него и двамата заедно отиват в Струга, където Григорович записва българска песен, чута от майката на Миладинов. Димитър обещава да изпрати някои фолклорни песни на Григорович. Това може да се види от неговото писмо от 25 февруари 1846:

Изпълнявайки вашите препоръки аз не щадя усилия за поощряването на развитие на българския език и българските народни песни... Между това моите старания за нашия български език и българските народни песни според вашата поръка са много големи. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към ваша милост, защото ние българите, спонтанно се стремим към истината

.

Акад. Петър Динеков в предговора към изданието на сборника от 1981 г. (с. 8) пише:

На 20.08.1852 Димитър Миладинов до Александър Екзарх съобщава, че Виктор Григорович записал от майката на Миладинови „една болгарска песма“ и продължава, че Григорович настоятелно го молел да напише «граматика на говоримия днес български език».

Константин Миладинов от своя страна е насърчаван от българските студенти в Москва (Любен Каравелов, Райко Жинзифов, Сава Филаретов, Васил Попович и други) да издаде сборника там, но не успява да намери руски издател, понеже песните са написани на гръцката азбука. Брат му Димитър продължава да му изпраща нови материали и през 1860 г. Константин се обръща с писмо към хърватския католически епископ Йосиф Щросмайер, който симпатизира на български народ, с молба за помощ. Щросмайер се съгласява, при условие книгата да бъде напечатана на кирилица:

Гърците са донесли на вас българите много мизерия и проблеми; това е начинът, по който вие трябва да се откажете от тяхното писмо и да прегърнете кирилицата.

Заради ключовата подкрепа на Йосиф Щросмайер, сборникът е посветен на него, като на „великодушни-отъ покровитель народната книжнина“, а в началото на книгата е включено благодарствено писмо на Константин Миладинов до Щросмайер:

Ваша Превозвишеность и Пресвѣтлость!
Предъ неколку години Бѫлгарски-те пѣсни собрани, още много време ке стоıеха закопани въ неизвѣстность, ако не бѣше високо-то Ваше участıе.» Ваша Пресвѣтлость глобоко почувствува че народно-то образованıе ıе найголемо-то рѫчателство за благоденствıе-то одъ народ-отъ; и нищо прѣдъ него не щадеемъ, щедро 'секога и 'секаде помогна въ полезни издаваня и училищни потребности. При 'си-те тıе благородни стремленıя Ваша Превозвишеность благоизволи да обѫрни вниманıе и на найюжни-те Славяни Бѫлгари и да покажитъ великодушно-то ѣ участıе въ издаванıе-то на това, общеполезно сокровище; и на конецъ, окрилатена одъ народно-то доброжелателство, захвати найплодородната идеа, и основа Югославянска-та Академıя, той драгоцененъ венецъ на толку голѣми Ваши благодеянıя.
При такви сıяйни Ваши услуги на книжнина-та сѣ осмелихъ да посвѣтамъ на име-то одъ Ваша Пресвѣтлость това собранıе отъ народни-те пѣъсни, кое, молямъ, благосклоно да прıимитъ заедно со глобока-та ми признателность, съ коя имамъ честь да останамъ
На Ваша Прѣвозвишеность и Пресвѣтлость
Найпокорни слуга К. Миладиновъ.

Съдържание[редактиране | edit source]

Сборникът съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, разделени на 12 части (героически, хайдушки, любовни, митически песни и други), както и легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки. В предисловието се споменават 2000 редки думи и 11 песни, написани с нотите, които после отпадат поради увеличения обем на сборника.

От предговора личи, че песните в сборника са на различни диалекти на българския език, но са били събирани главно от македонските предели: Струмишко, Кукушко, Стружко, Битолско, Прилепско. Миладинов пише сам в сборника:

Сиве почти песни се слушани от жени: седма-та от них част се собрани од восточните, а другите од западните стърни, а именно: Од Панагюрище, София, Струмнишко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охридско, Струшко и Битолско. Най-повече песни се собрани от Струга, Прилеп, Кукуш и Панагюрище. Богатството од песните йе неисцърпано.

Между помагачите при събирането на песните е бил и българският поет Райко Жинзифов от Велес. Други сътрудници на братя Миладинови (Васил Чолаков) са предоставяли песни и извън границите на географската област Македония.

След публикуването на сборника, братя Миладинови са арестувани от османските власти и са отведени в Цариград. Михаил Хитрово, Чарлс Калверт и особено Щросмайер протестират срещу преследването им. В писмо до австрийския министър на външните работи граф Рехберг Ратенльовен от 29 октомври 1861 г. епископ Йосиф Щросмайер пише:

„Преди няколко месеца той (К. Миладинов) отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали. Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот. Отпечатването е извършено в Загреб на мои разноски. След отпечатването на тия песни гореспоменатият млад човек се завърна в родината си, за да предаде на сънародниците си плода на дългогодишното си неуморно приложение. Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено, има съвсем други възгледи и както съобщават вестниците, конфискувало трудът и наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега.“

Спомняйки си първата си среща с Константин Миладинов във Виена, Щросмайер пише:

„Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец — същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: «Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…» … «Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.» И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“

(Юринич, с. 66; Теодоров, с. 82-83)

Издания[редактиране | edit source]

  • Братя Миладинови. „Български народни песни“. Трето издание, под редакцията на проф. М. Арнаудов. София, 1942, 571 с.
  • К. Миладинов. „Творби“. Скопие, 1958
  • „Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константиня“. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961

Литература[редактиране | edit source]

За Димитър и Константин Миладинови и за сборника „Български народни песни“ пишат Йосиф Щросмайер, Любен Каравелов, Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов, Петко Славейков, П. И. Данчов, руските учени Ал. Рачински и И. И. Срезневски, Михаил Арнаудов, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Добри Войников, Стоян Михайловски, Петър Динеков, Венко Марковски и много други.

  • Михаил Арнаудов, „Братя Миладинови. Живот и дейност 1810—1830—1862“. Първо издание. София, 1934, 319 с. Второ издание. София, 1969, 403 с.
  • П. И. Данчов, „Братя Миладинови и техните литературни работи“. Списание „Читалище“, год. IV, бр. 20, 15 ноември 1874 г.
  • Александър Теодоров-Балан, „Миладиновските песни и Щросмайер“. „Периодическо списание“. Кн. XVI, януари 1885, с. 82—97
  • С. Юринич, „Йосиф-Юрай Щросмайер“. СбНУ, XXII–XXIII, 1906–1907, с. 1-71
  • Акад. Йордан Иванов, „Български старини из Македония“. София, 1931; репринт, Издателство на БАН — София, 1970, с. 49-51
  • Петър Динеков, „Братя Миладинови в историята на българската фолклористика“. Списание на БАН, VI, 1961, кн. IV, с. 13—30
  • Емил Георгиев, „Приносът на Братя Миладинови в нашето историческо, културно и литературно развитие“. Списание „Ново време“, год. XXXVII, 1961, кн. XII, с. 65-75
  • Дочо Леков, „Сборникът на Миладинови и неговата оценка в българския възрожденски периодичен печат“. Списание „Литературна мисъл“. Год. V, 1961, с. 105-117
  • Злати Еников, „Добруджански екземпляр от Миладиновия сборник“. Вестник „Народна култура“, год. V, бр. 34, 26. VIII. 1961 г.
  • Иван Шишманов, „Значение и заслуги на Братя Миладинови“ в „Избрани произведения“. Том I. София, 1965
  • П. Хр. Петров, „Кореспонденция на българи с Щросмайер, Рачки и Шишич“ в „Известия на Института за история“. Т. 18, 1967, с. 247-288
  • А. Теодоров. „Миладиновските песни и Щросмайер“. Пр. Сп., 1985, кн. XVI, с. 82-97

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.