Български футболен съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за футболния съюз. За фармацевтичния съюз вижте Български фармацевтичен съюз.

Български футболен съюз
Централата на БФС в София, на ул. „Иван Асен II“ с юбилейно лого по случай 100 годишнината на БФС (2023)
Информация
Основана1923 г.
Част отУЕФА
Сайтwww.bfunion.bg

Българският футболен съюз (БФС) е сдружение на футболните клубове в България.

Основан е в София на 27 юни 1985 г. В него членуват 44 професионални и 490 аматьорски клуба. Седалището му е в София. Правоприемник е на Българската федерация по футбол (1962 – 1985). Президент на БФС е Георги Иванов, избран на извънреден конгрес на БФС на 15 март 2024 г.

Съюзът е масова самодейна обществена организация, която ръководи развитието на футбола в страната и носи непосредствена отговорност за дейността на футболните клубове. Главната цел на БФС е да работи за масовото и системно практикуване на футболната игра от младежи/девойки и възрастни, да издига равнището на българския футбол до най-добрите световни постижения и да възпитава у футболистите моралните добродетели.

Футболният съюз е член на ФИФА от 1923 г. и на УЕФА от 1954 г. Към 17 март 2024 г. заема 26-то място в класирането на УЕФА от 55 футболни асоциации. [1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1894 г. работещият във Варна швейцарски учител Жорж де Режибюс донася първата футболна топка.

През 1909 г. в София е основан „Футбол клуб“ – първият футболен клуб в страната. Уставът му е утвърден през 1913 г. и той се преименува на ФК’13.

През 1912 година в Пловдив е основан първият професионален футболен клуб – „Ботев“.

На 16-17 декември 1923 г. е създадена Българската национална спортна федерация (БНСФ), чиято цел е участие на български спортисти в VIII летни олимпийски игри през 1924 г.

През 1924 г. е създаден първият национален отбор по футбол на България с треньор австриеца Леополд Нич. Дебютира на 21 май 1924 г. на стадион „Симерингер Шпортплатц“ във Виена срещу Австрия. На 28 май 1924 г. на стадион „Коломб“ в Париж отборът дебютира на олимпийското футболно първенство срещу Ирландия.

През 1925 г. националният отбор отбелязва първия си гол, през 1927 г. постига първия равен мач – срещу Турция, а на 12 октомври 1930 г. постига първата си победа – срещу Румъния.

През 1932 г. България печели турнира за Балканска национална купа след 3 победи над Румъния, Югославия и Гърция.

За първи път националният отбор дебютира в световните квалификации през 1934 г., но несупешно.

Футболният отдел на БНСФ организира първия шампионат на България през 1924 г., който обаче не завършва.

През 1925 г. е излъчен първият държавен шампион – „Владислав“ (Варна).

През 1944 г. се създава Централен футболен комитет, който става през 1948 г. Републиканска секция по футбол, а тя през 1962 г. се преобразува в Българска федерация по футбол.

На 27 юни 1985 г. в София се основава Българският футболен съюз.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

  • 1956 година – бронзов медалист
  • 1968 година – сребърен медалист (вицешампион)

Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]

Европейски първенства[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 година – първо участие във финали
  • 2004 година – второ участие във финали

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

На 15 март 2024 г. в София се провежда извънреден конгрес на БФС за избор на ново ръководство. Регистрирани са 469 делегати, които гласуват в 4 избирателни секции за регионите София, Пловдив, Варна и Велико Търново. Те дават своите гласове за следните кандидати за президент на БФС: [3]

Броят на действителните гласове е 466, а 3 са недействителни. Условието за избор е събиране на минимум 50 % от действителните гласове + 1 глас, което означава 234 гласа. За президент на БФС е избран Георги Иванов.[3]

Изпълком на БФС[редактиране | редактиране на кода]

Конгресът на 15 март 2024 г. избира следния Изпълнителен комитет на БФС: [3][4]

Име и фамилия Изборна длъжност в БФС Изборни гласове Бележки
Георги Иванов президент на БФС по право технически директор в
предходния ИК на БФС
Проф. Николай Изов вицепрезидент на БФС 251 бивш ректор на НСА
Николай Лазаров член на ИК на БФС 259 юрист
Атанас Фурнаджиев член на ИК на БФС 245 член на предходния ИК на БФС,
председател на федерацията
по биатлон, бизнесмен
Даниел Панов член на ИК на БФС 241 член на предходния ИК на БФС,
кмет на В. Търново,
председател на НСОБ
Михаил Статев член на ИК на БФС 241 член на предходния ИК на БФС,
юрист във финансовия сектор
Николай Андреев член на ИК на БФС 241 главен изпълнителен директор на Виваком
Любомир Пейновски член на ИК на БФС 240 финансист, член на УС на
КРИБ и УС на БСК
Мила Христова член на ИК на БФС 239 заместник-председател на
профсъюза на играчите в България
Атанас Караиванов член на ИК на БФС 238 председател на Професионалната футболна лига, бивш журналист
Румен Вълков член на ИК на БФС 235 председател на Аматьорската
футболна лига, член на
предходния ИК на БФС
Калин Каменов член на ИК на БФС 225 кмет на Враца, бивш
заместник-министър на спорта
Пламен Манолов член на ИК на БФС 219 член на предходния ИК на БФС,
бивш изпълнителен директор
на Националната спортна база
Теодор Тодоров член на ИК на БФС 217 юрист, бивш волейболист
Димитър Георгиев член на ИК на БФС 202 член на предходния ИК на БФС,
бивш футболист и депутат от БСП

Ръководители на БФФ и БФС[редактиране | редактиране на кода]

Ръководител Мандат
Павел Грозданов 1923 – 1933
Цветан Генов 1933 – 1934
Иван Батанджиев 1934 – 1939
Любомир Сокеров 1940 – 1942
Дочо Христов 1942 – 1944
Георги Стоянов 1946 – 1948
Исак Каталан 19481948
Иван Николов 1948 – 1949
Младен Николов 1949 – 1951
Петър Коларов 1951 – 1952
Стефан Петров 1952 – 1959
Лъчезар Аврамов 1959 – 1961
Кирил Несторов 1961 – 1962
Недялко Донски 1962 – 1970
Данаил Николов 1970 – 1975
Иван Николов 1975 – 1979
Крум Василчев 1979 – 1982
Димитър Николов 1982 – 1984
Иван Шпатов 1984 – 1986
Андон Трайков 1986 – 1990
Славчо Тепавичаров 1990 – 1991
Димитър Ларгов 1991 – 1993
Валентин Михов 1993 – 1994
Христо Данов 1994 – 1995
Иван Славков 1995 – 2005
Борислав Михайлов 20052019
Михаил Касабов (временно) 20192021
Борислав Михайлов 20212023
Михаил Касабов (временно) 20232024
Емил Костадинов (временно) 2024
Георги Иванов 2024

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Member associations - UEFA rankings - Country coefficients – UEFA // UEFA. Посетен на 17 март 2024.
  2. UEFA Country Ranking 2023 // kassiesa.net. Посетен на 17 март 2024.
  3. а б в Георги Иванов – Гонзо е новият президент на БФС!, „24 часа“, 15 март 2024 г.
  4. Кой кой е в новия изпълком на БФС, „24 часа“, 15 март 2024 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]