Българско Черноморие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Устието на Резовска река определя границата между България и Турция
Устието на река Велека

Българското Черноморие е една от физикогеографските зони и области на България. Зоната включва крайбрежието, представляващо цялата източна граница на страната, както и прилежащата акватория.

География[редактиране | edit source]

Нос Галата

Българското Черноморско крайбрежие започва от нос Сиврибурун при държавната граница с Румъния и завършва при устието на Резовска река при границата с Турция. Дължината на крайбрежието е 354 км (200.167 километра по дъгата на земния сфероид), от които 200 км (120 мили) представляват плажна ивица, покрита с пясък. [1] Физикогеографски, зоната обхваща крайбрежието, включително и част от шелфа и сушевата ивица, която има ширина от 10 до 40-50 км съответно в зоната на Балкана и на Странджа. [2]

Северното крайбрежие е завършекът на Добруджанското плато, което в северната си част е с ниска брегова ивица. При Дуранкулак и Шабла има обширни пясъчни плажове и няколко крайбрежни езера, при Тюленово, Камен бряг и нос Калиакра брегът е стръмен, образуван от червенообагрени твърди сарматски варовици и конгломерати, които се спускат 70 метра надолу до морето. Край Балчик и Каварна, варовиковите скали се прорязват от гористи долини. Релефът на крайбрежието около курортите Албена и Златни пясъци е хълмист, с типично изразен свлачищен, стъпаловиден характер. Лонгозните гори при устието на Батова река бележат началото на Франгенското плато. На юг от Варна са характерните за северната част лонгозни гори, особено гъсти край устието на река Камчия.

Стара планина потъва в Черно море при нос Емине, разделяйки условно бреговата ивица на южна и северна част. Южното крайбрежие е познато с неговите широки и дълги плажове за разлика от северното, което има по-скалист релеф.

В български териториални води се намират пет Черноморски острова:

Строеж и развитие на релефа[редактиране | edit source]

В геоложкия строеж на отделните части на крайбрежието се наблюдава разнообразие. Тук се включват най-източните части на две от основните морфоструктури в страната: Мизийската плоча и Балканидите. От север на юг се редуват различни по възраст и състав структури на Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина, Бургаската низина, Странджа. На север са разпространени варовиците и пясъчниците, а на юг ­ различни вулкански скали ­ предимно андезити и андезитни туфи. Бургаската низина е покрита с морски и речни наноси. Формирането на релефа е свързано с развитието на Черноморската котловина. През кватернера издигането на крайбрежието е довело до образуването на шест морски (абразионни) тераси. На места то е потъвало и устията на някои черноморски реки са се превръщали в лимани ­ Ропотамо, Велека и др. Характерна форма на релефа са плажните ивици, обхващащи около 25% от крайбрежието. Край някои от тях са се образували дюни, високи до 8­10 м (Несебър). Свлачищата са характерни за северното крайбрежие ­ Балчишко, около устието на р. Батова, Варненско и др., а за южното ­ в района на с. Сарафово, Бургаско. Особено силни свлачищни процеси се проявиха през пролетта на 1997 г. в районите на курортите Св. Константин и Елена, Златни пясъци и Албена. Скалисти брегове с отвесни склонове (клифове) са типични за районите на нос Калиакра, нос Галата, както и около нос Емине. Красиви скални образувания, подмоли и пещери има по Северното Черноморие в районите на Тюленово, Камен бряг и др.

Полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

Полезните изкопаеми са привързани към геоложкия строеж и палеогеографското развитие на съответните области, които опират до черноморското крайбрежие. По-значителни са находищата на въглища в Добруджанския басейн, в Бургаско ­ кафяви въглища (с. Рудник), природен газ в устието на р. Камчия, нефт и природен газ около Шабла и Тюленово. Значителни находища на манганови руди са разкрити във Варненско и устието на река Батова, медни ­ в Медни рид, Росен баир и Върли бряг (Бургаско), магнетитни пясъци ­ между Бургас и Поморие. Варовици се добиват в Моминото и Франгенското плато, кварцови пясъци ­ край гр. Белослав, българити ­ край гр. Българово. В Поморийското и Атанасовското езеро се добива сол, а от Поморийското езеро ­ луга, от която се произвежда паста за зъби. Лечебна кал от Балчишката тузла и Поморийското езеро са използва за балнеолечение.

Климат[редактиране | edit source]

Лятото по черноморското крайбрежие е сравнително топло, а зимата ­ мека (табл. 1). Средните януарски температури варират от около 0,8 °С (ст. Калиакра) до 3,4 °С (ст. Царево). Юлските температури са около 22 ­- 24 °С. Средногодишните амплитуди са сравнително ниски ­ 20­ 21 °С. Безмразовият период по крайбрежието е най-висок за страната ­ от април до ноември. По Северното Черноморие средногодишните валежи са най-ниски за страната (ст. Дуранкулак ­ 438 мм, ст. Балчик ­ 440 мм). На юг валежите достигат 500­- 600 мм, а на места и повече. На север валежите са с късно пролетен и ранно летен максимум, а на юг ­ със зимен максимум. На юг снежна покривка се образува рядко и се задържа кратко ­ до няколко дни. Ветровете през по-голямата част от годината са западни и северозападни, като често през зимата и лятото се проявяват северни и североизточни ветрове. От местните ветрове най-характерни са бризите, които през деня духат от морето към сушата, а през нощта ­ обратно.Климатът благоприятства преди всичко развитието на земеделието (лозарство, овощия, технически култури и др.) и туризма.

Води[редактиране | edit source]

Повечето от реките формират оттока си извън територията на Българското черноморско крайбрежие. По-големи реки от север на юг са Батова, Провадийска, Камчия, Двойница, Хаджийска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека, Резовска река. В посока от север на юг се увеличава водоносността на реките. Максимумът на оттока за северните реки е пролетен, докато за реките на юг той е зимен. Минимумът на оттока е през август ­септември. Подхранването на реките е предимно дъждовно ­ до около 70 ­- 80%. Със значително карстово подхранване са р. Девня, Батова, Провадийска. Модулът на оттока зависи в голяма степен от скалната основа. На север в районите с варовикова основа той е около , докато на юг в Странджа достига .По черноморското крайбрежие са разположени най-големите ни езера. Според произхода си те са лимани и лагуни. Най-големи сред лиманните езера са Варненското, Белославското, Шабленското, Мандренското, Бургаското, Атанасовското езеро. Лагуни са Поморийското езеро, Алепу, Аркутино и др. Най-дълбокоми с най-голям воден обем е Варненското езеро. Бургаското е най-обширно ­ около.Артезиански води са разкрити във Варненско, долината на р. Камчия и Бургаската низина. Минерални води бликат във Варненско и Бургаско.

Почви[редактиране | edit source]

Почвената покривка е разнообразна ­ тук са разпространени всички зонални типове почви, характерни за страната ни. Черноземите и сивите горски почви са разпространени на север, канелените горски почви и смолниците ­ на юг. В района на р. Велека на неголяма територия се разполагат жълтоземни почви. Край реките с широко разпространение са алувиално-ливадните почви. Върху варовиковите терени на север са разположени рендзините. Малки площи са заети от засолени торфенисти и блатни почви покрай езерата.

Флора[редактиране | edit source]

Влиянието на Черно море е предопределило характера на растителността. Тук са разпространени редица топлолюбиви видове. В речните устия на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека и др. са разпространени уникални лонгозни гори. В техния състав влизат много дървесни видове (ясен, бряст, елша, летен дъб, клен и др.) и редица увивни растения ­ дива лоза, повет, скрипка, гърбач и др. От храстите са разпространени чашкодрян, калина и др. Из блатата на лонгозните гори вирее блатното кокиче. Тези гори периодично се заливат. В езерата и блатата по крайбрежието се срещат тръстика, теснолистен папур, ежова главичка, водна леща и др. В Странджа е разпространен източен бук, източен горун, благун, цер, странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво, колхидска боровинка, зайча сянка и др. В крайморските блата вирее водна лилия, а по дюните ­ пясъчна лилия, ветрогон, острица, тамарикс и др. За Южното Черноморие са характерни смокинята и бадемът.

Фауна[редактиране | edit source]

За Българското черноморско крайбрежие са характерни животински видове от Евросибирската, Средиземноморската и Ирано-Туранската фаунистична област. Животинският свят е представен от сърна, дива свиня, заек и др. От птиците се срещат чайка, гларус, бекас, чапла, рибарка, лястовица, дъждосвирец, дива патица, яребица и др. По нашето крайбрежие преминава западночерноморският прелетен път на птиците ­ Виа Понтика. По него два пъти в годината прелитат на ята или поотделно пеликани, жерави, патици, гъски. От земноводните се срещат жаба дървесница, гръцка дългокрака жаба и др. От влечугите са разпространени вдлъбнаточел смок, голям стрелец и др. На юг се среща колхидски фазан и каспийска блатна костенурка. Езерата са богати на риба.

Стопанско използване и опазване на природните ресурси[редактиране | edit source]

От дълбока древност районът на Черноморието е бил заселен и стопански усвоен, за което говорят многото археологически паметници. По Българското черноморско крайбрежие се е формирала добре обособена стопанска зона, в която са развити земеделието, промишлеността, транспортът и туризмът. Продължават усилията да се открият значителни находища на нефт и газ в българския шелф. Развити са риболовът и добивът на морска сол. Изградени са две големи пристанища ­ Варненското и Бургаското, и редица по-малки, които позволяват развитието на относително по-евтиния морски транспорт. Чрез тях осъществяваме значителна част от вноса и износа на страната. Климатичните особености и широките пясъчни ивици са основата на морския ни туризъм. На тази база се изградиха редица курорти с национално и международно значение ­ Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Св. Константин и Елена, Дюни, Елените, Русалка и др. Тази интензивна стопанска дейност се е отразила неблагоприятно върху природната среда. В районите на Варна ­ Девня и Бургас са силно замърсени въздушните басейни, водите на някои реки и езера, активизират се свлачищните процеси. За опазването на естествената природа са създадени два народни парка ­ “Златни пясъци” и “Странджа”, както и 12 резервата ­ биосферният резерват “Камчия”, “Калиакра”, “Атанасовско езеро”, “Пясъчна лилия”, “Ропотамо” и др. Особен интерес представлява “Змийският остров”, разположен на север от устието на р. Ропотамо. Тук могат да се видят ята от чайки, редкият за страната мишевиден гризач полевка на Понтер, както и кактуси от род Опунция, пренесени тук през 1932 г. Към защитените природни обекти се отнасят още Побитите камъни, свлачищното езеро Тауклиман, Лъвската глава в устието на р. Ропотамо, Маслен нос и др. Забранен е уловът на делфини и тюлен-монах, а на някои видове риба е ограничен с цел да се предотврати изчезването им. Срещу силните вълнения се строят укрепващи брега съоръжения. Провежда се специална програма за възстановяване на природната среда на Българското Черноморие. Запазването на екологичното равновесие не само по нашето крайбрежие, а в района на цялото Черноморие е от особено важно значение за бъдещето на организмовия свят, за здравето на населението в тези райони, за развитието на стопанския туризъм и други дейности. Сред най-важните задачи е оптимизирането на отношенията между човека и морето, което може да се постигне само с правилна екологична политика.

ТЕМПЕРАТУРИ И ВАЛЕЖИ В ИЗБРАНИ КЛИМАТИЧНИ СТАНЦИИ
ОТ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ
Станция        Калиакра   н. Емине      Царево
Надм. вис. (м)         71          52           11
Ср. ян. t (С)          0,8         2,1          3,4
Ср. юл. t (С)          22,3        23,0         23,1
Год. амплитуда        21,5       20,9           19,9
Ср. год. t (С)         11,8        12,5          12,8
Год. сума на
валежите (мм)         412          514           570

Средната температура по Черноморието през лятото е 28° С на въздуха и 25° С на водата. Има повече от 240 часа слънчеви дни през май и септември и повече от 300 ч. през юли и август.

Български защитени черноморски територии са Народен парк "Златни пясъци", Иракли, Паша дере, Ропотамо и др. Презастрояването на Черноморското крайбрежие предизвиква опозиция от страна на гражданското общество и инициира инициативи за създаване на защитена територия по цялата брегова ивица с цел запазване на природата от по-нататъшно урбанизиране.[10]

Население[редактиране | edit source]

Градове[редактиране | edit source]

Най-големите градове по Черноморието са Варна и Бургас, които са съответно трети и четвърти по население в България.

Останалите по-малки градове са Поморие Созопол Ахтопол Балчик Каварна Обзор Несебър Царево Приморско Синеморец Резово Китен Лозенец Равда Бяла Ахелой Дуранкулак Шабла Странджа Курорти Чайка Черноморец Синеморец Албена Константин и Елена Камен бряг Яйлата Русалка Емине Елените Свети Влас Слънчев бряг Ропотамо (резерват) Св. Димитър Дюни Алепу (дюни) Алепу Хумата о. Св. Тома Аркутино Русалка Камен бряг Свети Кирил(остров) Свети Иван (остров) Свети Петър (остров) Златни пясъци и други ...

Културно-историческо наследство[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Транспорт[редактиране | edit source]

Яхтеното пристанище на "Златни пясъци"

На Българското Черноморие функционират два големи пристанищни комплекса - Пристанище Варна и Пристанище Бургас. Поддържат се редовни фериботни линии Варна-Иличовск-Варна, Варна-Иличовск-Поти/Батуми-Иличовск-Варна и Бургас-Поти-Новоросийск-Бургас. Пристанища с регионално значение са изградени край повечето градове по крайбрежието.

Двете автомагистрали Тракия и Хемус, които са в строеж, ще свържат столицата София с Черноморието. Магистрала Черно море, която е в процес на планиране, ще свързва двата големи центъра Варна и Бургас. От Черноморските градове, железопътна връзка имат Варна, Бургас и Поморие, като ЖП линията до Поморие се използва само за товарни превози.

Международните летища Летище Варна и Летище Бургас са главни центрове на въздушния транспорт в региона. По-малки летища съществуват край Балчик и край Приморско.

Туризъм[редактиране | edit source]

Грандхотел "Варна"

Регионът е важен център за морски отдих и туризъм. Посещава се основно през летния сезон, както от български, така и от чуждестранни туристи и представлява една от основните туристически дестинации в страната. Преди 1989 г. е познато като „Червената ривиера“ и основния туристически поток е от страните на Социалистическия лагер. След падането на Желязната завеса прякорът му е бил сменен с „Българската ривиера“.

Някои от най-популярни български черноморски курорти са Албена, Ахтопол, Ахелой, Балчик, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Свети Влас, Синеморец, Слънчев бряг, Созопол, Царево.

Масовото застрояване с нови хотели и курортни коплекси, започнало в края на 90-те години, става причина за протести от страна на природозащитници.

Риболов[редактиране | edit source]

БМФ, „Океански риболов“

Корабостроене[редактиране | edit source]

КРЗ “Одесос” - Варна, “Варненска корабостроителница” АД, “Бургаска корабостроителница” АД, “Кораборемонтен завод” - Бургас.

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Sunny Home, Каква е дължината на бреговата ивица?
  2. Физикогеографски зони
  3. Иван Карайотов, Остров Света Анастасия, „Либра Скорп”
  4. Регионален Бургаски музей
  5. Учебен водолазен център Монисуб
  6. Учебен водолазен център Монисуб
  7. Sozopol.bg: Остров „Св. Кирик“ става туристически център
  8. Учебен водолазен център Монисуб
  9. BGGlobe: Остров Свети Тома е още наричан Змийският Остров
  10. подписка: Обявяване за защитена територия на 400 метровата крайбрежна зона в българския сектор на Черно море

Пенин, Румен. "Природна география на България", София, изд. Булвест 2000, 2007. стр. 223 - 230.

Външни препратки[редактиране | edit source]