Българско народно творчество
Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата, предаващи се традиционо от поколение на поколение българи от достатъчно дълго време, за да се забрави името на техния автор.
Съдържание |
[редактиране] Български народни приказки, легенди, пословици и поговорки
В течение на времето, под форма на кратки разкази се появили приказките.Те опиват (при битовите) живота на хората, техните вълнения и уроци и в крайна сметка целта им е била да забавляват хората, но и да представят от всяка случка поука.При вълшебните и тези за животни, се описват вярванията на хората, техните суеверия и понякога измислици.
Поговорките се появяват като уроци за живота, извор на мъдростта на народа.Влияние върху поговорките отразяват времето когато са създадени, населеното място и областта.Често в поговорките има рима.
Българските народни гатанки са оформени като, кратки забавни въпроси на хората.Всъщност от дълбока древност хората описвали основните черти на дадени дадени предмети, които не бива да се изричат.В гатанките също често се среща рима.
Легендите се появяват по-късно.Те описват дадени суеверия, или вярвания на народа.Например в Къджалийско има известна легенда свързана с природния феномен наречен Вкаменената сватба, която гласи как девера на сватбата има нечестиви мисли към булката и Бог ги наказва всички като ги вкаменява.--31.211.136.203 14:14, 21 януари 2012 (UTC)
[редактиране] Български народни песни и танци
Основна статия: Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите приживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти. Малък текстИз статията в Уикипедия "Български народни песни"
Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните - юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни.Има и няколко подгрупи като самовилски, самодивски и др.
[редактиране] Народни облекла
[редактиране] Художествени мотиви за украса
[редактиране] Виж още
[редактиране] Литература
- Безсонов, П. Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар (= Временник Императорского Московского Общества истории и древностей российских, Кн. XXI, Ч. II:Материалы). Москва, 1855
- Чолаков, В. Български народен сборник. Част I. Болград, 1872
- Български народни песни. Chansons populaires bulgares inédites. Publ. et trad. par A. Dozon. Paris, 1875
- Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. Т. I. 1815-1860. София, 1916
- Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. Т. II. 1861-1878. София, 1918
.svg){kind=small}
