Българско национално радио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Радио София пренасочва насам. За регионалната програма на БНР вижте Радио София (регионална програма).


Симфоничният оркестър на БНР с диригент Емил Табаков
Студио 1 на Българското национално радио

Българското национално радио (БНР), срещано и като Радио София, е национален автономен информационен и културен институт според Закона за радиото и телевизията, обнародван на 10 септември 1996 г.

Българското национално радио /БНР/ днес е не само най-голямата медия, но и най-голямата културна институция в страната, която излъчва собствени предавания и новини по 10 ефирни програми: националните „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, както и регионалните радиостанции в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Шумен, Видин и Благоевград.

През 2012 г. общественото радио стартира най-новата си мултимедийна платформа – Радио Бинар, която предлага политематична аудио-визуална продукция. БНР има водещи позиции и като модерна медия в интернет пространството. „Радио България“ на БНР излъчва в интернет уникални радиопрограми на 11 езика. Порталът на радиото – www.bnr.bg , който бе изцяло обновен през януари 2014 г., обхваща всички национални и регионални програми на медията, като предоставя многоезиково съдържание.

БНР е най-големият български продуцент на музика, драматургия и детски предавания. Българското национално радио има, най-богатия звуков архив - “Златния фонд“, шест музикални състава: Симфоничен оркестър,Смесен хор, Биг бенд, Оркестър за народна музика, Детски хор, Вокална група "Радиодеца".

Националният обществен радиооператор БНР е безспорен медиен лидер в радиоефира. Високото обществено доверие в БНР, според неговата аудитория , се дължи на високия професионализъм, бързина, точност и достоверност на информацията, плурализма на гледните точки.


Управление[редактиране | edit source]

  • генерален директор - Радослав Янкулов
  • управителен съвет - Калин Катев, Анюта Качева, Христин Стрижлев, Кристиян Бояджиев.
  • програмен директор - Иво Тодоров
  • изпълнителен директор - Михаела Божидарова
  • директор програма "Хоризонт" - Калина Станчева
  • директор програма „Христо Ботев” - Стефан Димитров
  • директор на Дирекция "Финанси" - Цветанка Станишева
  • директор на Дирекция "Техника" - Георги Хлебаров
  • директор на Дирекция "Реклама и маркетинг" - Христо Вълчев
  • директор на Дирекция "Музикална къща БНР" - Хелия Чавдарова
  • директор на Дирекция "Мултимедийни програми" - Антон Митов
  • директор на Дирекция "Правна и човешки ресурси" - Росица Кукушева
  • директор на дирекция "Златен фонд" - Силвия Емирян
  • директор на дирекция "Международно сътрудничество" - Албена Миланова

Програми[редактиране | edit source]

Национални програми[редактиране | edit source]

Регионални програми[редактиране | edit source]

Интернет радио "БИНАР"[редактиране | edit source]

БиНаР: Българското национално радио на езика на новите технологии

Европейският съюз за радио и телевизия обяви 2012-а за година на мечтите. Годината, в която срещата на радиото с мултимедията стана реалност. Радиото пренесе съдържание върху нови платформи и стигна до интернет поколението. През същата година стартира и интернет радио Бинар. Интернет даде нови предимства на радиото - стрийминг в реално време и подкаст във всяка точка от времето. Бинар е онлайн платформата на БНР, която предлага политематична аудио-визуална продукция, възможност на потребителите да слушат (и гледат) когато и където пожелаят интернет радио и различни форми на съучастие в динамично обновявано съдържание:

Предавания

Можете да слушате и гледате предаванията на Бинар в реално време, от 16 до 22 часа, 7 дни в седмицата, както и да общувате в чата или социалните мрежи с водещите. Също така можете да гледате отново или да намерите пропуснати издания на предаване, предоставени като подкаст във вътрешните уебстраници на предаванията на Бинар.

Музикални стриймове

Интернет радиото предлага 6 музикални стрийма: Инди, Чилаут, Дуенде, БГ Поп, Пънк-Джаз и Фолклор. И да не разпознавате любимия си стил сред изброените, следете стриймовете на Бинар, защото интернет радиото планира да предложи още интерактивни 24-часови аудиоформати в други жанрове.

Програми за чужбина[редактиране | edit source]


Програмите на турски език на Радио България се предават в районите на компактно местоживеене в България от населението с турски етнически произход, както и за слушателите от съседна Турция. Тези програми се излъчват от 1945 г. През декември 1984 г. предаванията на турски език за страната са спрени в хода на т.нар. ”възродителен процес”. През 1994 г. те са възстановени и сега Радио България излъчва 3-часови регионални програми за турското етническо малцинство на майчин език. Разписание: всеки ден 08:00–08:30, 13:00–13:30, 15:00-16.00 часа и 20:30–21:00 часа.

Честоти: Дулово 1161 KHz, Кърджали 1017 KHz, Салманово 747 KHz, Самуил 864 KHz, Търговище 1161 KHz, Анкара 6100 KHz и 7300 KHz

История[редактиране | edit source]

Разрешително за радиоапарат от времето на Втората световна война, Битоля, 1942 година

Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери, начело с инж. Георги Вълков построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София.

На 25.01.1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на „Радио София” е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма „Стандарт” за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел - за Радио София, край село Могила - за Радио Стара Загора, и край разклона за Шумен — за Радио Варна. На 21 май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.

През 1938 г. започва строежа на нова страда на „Радио София” на булевард 'Драган Цанков' № 4, в тогавашната вилна зона на София. Основния строеж е завършен през 1941 г., след което, германската фирма Telefunken оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологии. Новите студиа, открити през 1942 г. са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време” от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по „Радио София”. През зимата на 19431944 г. по време на англо-американските бомбардировки над София, бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан. Екипът на Радио Варна също е евакуиран — в близкото село Игнатиево.

За няколко години по време на Втората световна война (от 1941 до 1944 г.)в българската национална радиосистема е включена и нова радиостанция в град Скопие като трета българска районна радиостанция.

Точно в 6 часа сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по „Радио София” прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналият се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото 1947 г. Радиото се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт. На 2 август 1945 г. от Москва Георги Димитров изпраща писмо-указание до Карло Луканов. В него четем: „Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията …” Директора на Радио София до 1944 г. Йордан Стубел, директора на Радио Скопие Есто Везенков и известният говорител на радиото по царско време Петър Витанов са осъдени от Народния съд като „врагове на народа” и изпратени в трудов лагер.

С помощта на съветски резервни части, през 1946/1947 започват първите опитни предавания на така неречения „предавател София II”. На 15 март 1948 г. той влиза в редовна експлоатация, излъчвайки на средни вълни 395 м / 760 KHz с мощност 15 киловата. Така е поставено началото на Втора програма на Радио София.

На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио София за първи път прозвучава сигналът на Съветското Радио, последвам от думите: „Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна Република България …” Оттук нататък дълги години Радио София ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио Москва. На 2 юли 1955 г. край Пловдив започва излъчването на радиопредавател „Сребрю Бабаков” - така се слага началото на „Радио Пловдив”.

На 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП. Това поставя началото на Българското радио в съвременния му вид, включващо обща система на национални, регионални програми и предавания за чужбина.

През втората половина на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания. Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Първият пример за блоково предаване, водено на живо е музикално-информационният „от 6 до 8”. През 1966 г. се появява и седмичното предаване „Хоризонт — радиостанция на младежта”, излъчвано всеки вторник по I-ва програма на радиото. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта” и „Супер събота”. През 1969 г. на УКВ 71.45 MHz за района на София започват излъчвания на III-та програма на Българското радио.

От 4 януари 1971 г. I-ва програма на Българското Радио носи името „Хоризонт”. Новата програма е информационна и музикална и заимствана от формата на радио Франс Интер. Особени заслуги за създаването на новата програма имат проф. Веселин Димитров и Еди Емирян, които са и сред първите журналисти-водещи.

II-ра програма е наречена „Христо Ботев”, а III-та програма — „Орфей”. Новата литературно-музикална програма има стремежа да срещне своите слушатели с по-сложните естетически изяви и проблеми в изкуството. На 28 май 1971 г. по програма „Орфей” за първи път в България се излъчва стереофонично. През 1972 г. е открита новата сграда на Българското радио в София, на булевард „Драган Цанков” № 4. През 1977 г. е открита IV-та програма на Българското Радио - „Знание”.

През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията „Преди всички”, „Добър ден”, „Неделя 150”, „Хора, пътища, автомобили”, „Спорт и музика”, станали емблематични за Българското национално радио.

На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първият нощен блок в ефира на България - „Нощен Хоризонт” с водещи тогава Петър Пунчев и Константин Тилев и , днес управители на Радио FM+.Водещи на „Нощен Хоризонт” през 80-те още са Владимир Стамболиев, Владо Гълъбов, Валентин Михайлов-шеф на екипа, Владо Емилов, Ивайло Малинов и Румен Ивайлов. В някои от предаванията се включват отворените телефонни линии, на които слушателите, без режисура, могат да изразяват мнението си по проблеми, които вълнуват обществото ни, което често поставя водещите в трудни ситуации и води до административни наказания и разследване от ДС. Първото излъчване на обедният информационен блок „12 плюс три” е на 4 януари 1989 година. Водещи Георги Папакочев, Чавдар Стефанов, Петко Георгиев, Йордан Лозанов, Ивайло Малинов.

За първи път на 11 ноември 1989 година Петко Георгиев произнася по националния ефир обръщението: "Дами и господа, добър ден". Фраза която взривява телефонните линии.

През декември 1992 г., заради финансови съкращения, са закрити програмите „Орфей” и „Знание”, а част от предаванията им са включени в програма „Христо Ботев”. През 1998 г. се закрива и регионалната програма „Ефир София”, излъчваща от 13:05 до 14:00 ч. на 69.26 MHz и 774 KHz в София.

На 6 февруари 2001 г. регулаторният орган НСРТ избира поета и преводач Иван Бориславов за нов генерален директор на БНР. По-голямата част от служителите на Националното радио се обявяват категорично против избирането му за директор поради некомпетентност и заплашват със стачни действия. Бориславов влиза на новото си работно място с помощта на полицията, която избутва протестиращите журналисти. На 14 февруари 2001 и.д. директорът на програма „Христо Ботев” Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставка на Иван Бориславов. На 18 февруари 2001 г., в резултат на прекалено остри въпроси от страна на Лили Маринкова, интервюираният по телефона Иван Бориславов получава инфаркт и е приет по спешност в „Пирогов”. На 19 март 2001 г. НСРТ утвърждава нов управителен съвет на БНР, за временно изпълняващ длъжността директор е назначен композитора Александър Бръзицов. Следват уволнения, новият управителен съвет затваря студиата на радиото и пуска в ефир свое студио. На 4 април Върховния административен съд (ВАС) обявява решението на НСРТ за избора на Иван Бориславов за незаконно, а на 28 май НСРТ избира с консенсус Поля Станчева за нов генерален директор на БНР.

На 11 май 2007 г. Съвет за електронни медии избира за генерален директор Валерий Тодоров. Той встъпва в длъжност на 29 май.

Шестата регионална програма на Българското Национално Радио - "Радио София" започна излъчването си на 07.07.2007 г. На 17.09.2007 г. тръгват първите информационни предавания. Радиото излъчва на 94.5MHz. Наследник е на регионалната програма „Ефир София“, която стартира в края на 60-те години на XX век. Излъчвала се на 69.26MHz от 13:05 до 14:00 часа за района на София. Закрива се през 1998 година.

От 1 март 2009 г., след дълго подготвян старт, започва излъчване на поредната регионална програма на БНР, Радио Видин. Лицензията на радиото, издадена от СЕМ, е за програма, обслужваща населението на областите: Видин, Враца и Монтана.

На 31 май 2012 г. официално е открита осмата регионална редиостанция - Радио Бургас.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]