Бърдарски геран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бърдарски геран
Bardarski Geran church 3.JPG
България
Red pog.png
Бърдарски геран
Област Враца
Red pog.png
Бърдарски геран
Общи данни
Население 761 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 28,033 km²
Надм. височина 166 m
Пощ. код 3259
Тел. код 09135
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 7418
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Бяла Слатина
Иван Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бърдарски геран
Светлана Караджова
(независим)

Бърда̀рски гера̀н е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, Област Враца.

История[редактиране | edit source]

Селото заедно с Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново е едно от петте села, основани от банатски българи католици, завърнали се от Банат след Освобождението на България през 1878 година.

Жителите на Бърдарски геран произхождат предимно от Стар Бешенов. През 1893 година и през следващите години в селото се заселват и 95 немски семейства от Банат.Банатските българи са потомци на бунтовниците, които след поражението на Чипровското въстание в края на XVII век намират спасение в Австро-Унгария. След Освобождението част от тях се връщат в България. Други живеят в чужбина, но не забравят своя корен.

Те говорят старинен български диалект, който се нарича павликянски.

Смята се, че банатчаните първи донесли в България пружинените кревати и железните плугове, както и някои видове каруци.

География[редактиране | edit source]

GPS кординати: С: 43.546744 И: 23.953278

Религии[редактиране | edit source]

В селото има 2 католически катедрали, но едната, която е била на енория от немско население, е почти разрушена.

В селото свещеник е бил Евгений Босилков, който по скалъпено обвинение за антидържавна и шпионска дейност през 1952 година е осъден от комунистическата власт на смърт, а впоследствие, като мъченик на църквата, е обявен от папата за блажен.

Поради конфесионалната разлика контактите между жителите на Бърдарски геран и на околните православни села са изключително слаби и бърдарчани контактуват предимно с останалите католически села, като етническият състав е еднороден.В момента свещеник в селото е о.Койчо Димов родом от южна България.

Обществени институции[редактиране | edit source]

В селото има действащо читалище - Читалище "Съединение - 1923". То е основано през 1923 година в дома на Матис Шерингер от преселниците немци, учители и по- будните банатски българи. През 1958 година читалищната дейност се премества в новопостроената за целта сграда, която се използва и до днес. Към читалището има самодеен танцов състав, чиято програма включва набор от банатски и български танци, както и любителски певчески хор.

През 2009 год. отвори врати Дневен център за работа с деца към читалище „Съединение-1923”, който носи хубавото име „Палкенче”. В този център децата на селото намерират уютно място за занимания извън училище. Реализацията на този проект се осъществи с финансовата подкрепа на Фондация „Лале”.

Център за настаняване от семеен тип и детска градина „Радост” се помещават в една сграда, ремонтирана и преустроена за нуждите на двете институции.

В Бърдарски геран има и действащ футболен отбор „Ботев – Бърдарски геран”. Жителите следят неговите изяви и участват активно в подготовката на играчите и организирането на футболните срещи. Самоинициативно се грижат за стадиона и игрището, на което се посрещат чуждите отбори.

Полигонът за борба с градушките е създаден през 1973г.и е оборудван с МРЛ5-IRIS .Защитава 1 600 000 декара обработваема земя във Врачанска и Плевенска област, а общата средна стойност на защитаваната селскостопанска продукция е от порядъка на 240 милиона лева.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Енория „Свети Йосиф”

През 1930 г. започва изграждането на голямата и модерна католическа църква „Свети Йосиф”, най-голямата в цялата Никополска епархия, с елементи от новоготическия стил, трикорабна, която е завършена и тържествено осветена на 16 април 1934 г. от тогавашния Никополски епископ Дамян Теелен, холандски пасионист, управлявал 31 години нашата Никополска епархия. Вътрешното оформление на новата църква било завършено през 1936 г.

Немската църква

Храмът „Дева Мария – Майка на святата надежда” се намира се в големия двор на бившия манастир на бенедиктинките заедно със старата манастирска сграда и сградата на бившето немско училище. Тържественото освещаване на храма се извършва на 2 юли 1929 г.

Музей "Къща на банатския бит"

Музеят е създаден по повод 100-годишнината на селото през 1987 г. Сбирката е изградена със съдействието на специалисти етнографи от Регионалния етнографски музей в гр.Враца. Автор на тематико-експозиционния план е ст.н.с. д-р Йорданка Манкова. Художественото пространствено оформление е дело на Тодор Митов.

Оригиналните музейни експонати са събрани изцяло от дарения като главен генератор за популяризирането на събирателската акция бе Кристина Велчева, тогавашен секретар-библиотекар на читалище „Съединение-1923”.

Паметници

Паметник на загиналите във войните (1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.) Намира се в центъра на селото. Височина 2,50 м. Изработен е от бял камък по проект на свещеник Бартол Тошков. Открит е през 1920 г. Паметникът е общинска собственост. Увековечава величието и героизма на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Чества се на 6 май. Изписани са 51 имена на загиналите. Списъкът се намира във Форума в секция Войнишкият паметник.

В парка до шадравана се намира и паметната плоча на загиналите във Втората световна война.

Часовникова кула

През 1986 г. Никола Мичев е председател на Съвета в Бърдарски геран, което е било равносилно на длъжността кмет. Отечественият фронт го натоварва с тежката задача да намери начин да се сложи часовник на сградата на кметството, защото се говорело, че на църквата ще бъде поставен такъв, а по онова време било немислимо хората да „си сверяват часовника” с църковния. Особеното било, че този часовник трябвало да бие на всеки кръгъл час и на половинката, конкурирайки камбаната на храма. Поръчката е направена в завод в гр. Вишков на река Морава, Чехия. След куп премеждия с доставката и липсата на средства часовниковата кула става факт! И до днес тя работи, благодарение на доброволен труд и дарения, чрез които се извършва поддръжката.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Редовно в Бърдарски геран се провеждат футболни срещи между отбора на селото и други отбори. Отборът се казва "Ботев - Бърдарски геран".

Други[редактиране | edit source]

  • В селото има танцов състав.Танцовият състав изпълнява предимно банатски танци. Също така те пеят на типичния за тях диалект. За всеки празник те подготвят незабравими концерти, които се радват на много голям интерес от страна на жителите на селото.
  • Особеност на бита са и типичните за селото топли спални завивки, наречени дуни. Това са напълнени с гъши пух дебели, изключително меки и топли завивки. Пухът за тях се събирал, като всяка пролет са оскубвали пуха от гъските. Оттам е популярният в цяла България израз "Оскубах го (или ще те оскубя) като банашка гъска!"
  • В Бърдарски геран е сниман филмът "Тримата от запаса"

Кухня[редактиране | edit source]

Традиционните ястия в селото са с малко странни имена, но за сметка на това са изключително вкусни.

Едно такова ястие са например галушките. Тачки, листа на сухо, паприкаш, крофли, пифкя, точно с тиква - това са едни от многото вкусни банатски ястия. Друго традиционно ястие е чорба с листа и панирано пилешко месо.

Описанието на банатската кухня би било непълно, ако не споменем кавърмата - рядък специалитет от дреболии, бяло месо, кожа и непременно - кръв на току-що заклана домашна птица.

Галерия[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пирински, Ян. Да продължи борбата в името на благородната кауза!. // narodnavolja.com. Narodna Volja, 2010. Посетен на 2011-11-14.

Външни препратки[редактиране | edit source]