Бързия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бързия
Mainstreet of Barzia.jpg
България
Red pog.png
Бързия
Област Монтана
Red pog.png
Бързия
Общи данни
Население 1 447 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 86,331 km²
Надм. височина 538 m
Пощ. код 3520
Тел. код 09523
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 7510
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Берковица
Димитранка Каменова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бързия
Иванка Митова
(СПСЗ)
Ломско шосе през центъра на Бързия

Бързѝя е село в Северозападна България. То се намира в община Берковица, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Село Бързия се намира в планински район.

История[редактиране | edit source]

Паметник на загиналите в защита на Родината от с. Бързия

Село Бързия (1796 жит.) се намира на 6 км от Берковица. Разположено е от двете страни на реката и пътя.

Според преданията в по-далечно време селото е било в м. Белата вода и се е наричало Горна Клисура. После се преместило в м. Караула. По-късно селото се установява на днешното място, под името Дервент. Така е и засвидетелствано в турски документи. След Освобождението се нарича Клисура, а от 1950 г. носи името на реката Бързия.

От Средновековието (вероятно XVI в.) е църквата „Св. Николай Чудотворец“, т.нар. Латинска църква, която се белее в ската над центъра на селото. Тя е еднокорабна, без прозорци, и е вкопана в скалата от южната страна. Изкачването до църквата става от площада пред общината. От площадката пред църквата с. Бързия се вижда изцяло.[1]

През XIX в., поради нарастване на населението, наосът (салонът) на църквата е бил удължен с 6 м. Това може би е станало около 1865 г., тъй като запазеният потир носи дата 9 март 1866 г.

Църквата е преправяна и през ХХ в. Стенописите са от 1870 г. и са дело на неизвестен и неопитен зограф. Царските двери и кръжилото над тях са с ажурна резба и са изработени през втората половина на XIX в. Иконите са по-късни. През 2003 г. е осветен нов иконостас, дело на проф. Кънчо Цанев и неговия син доц. Роберт Цанев.[2]

На 29 юли 1867 г. тук е минал Панайот Хитов с четата си. Следващия ден тя прекарала над селото край Хайдушката воденица. На 31 юли продължила към вр. Ком, преследвана от турска потеря. В селото имало повече от дузина странноприемници (ханове). Четири пъти тук е отсядал Константин Иречек (1879-1882 г.).

На 24 септември 1923 г. комунистите и членовете на БЗНС въстават и се отправят към Петрохан. Днес с. Бързия се е проточило на километри по течението на реката и Софийското шосе. В центъра са сградите на кметството, читалището, много магазини и капанчета. Тук е и паметникът на загиналите през войните петдесет и седем души, увенчан с грамаден лъв. В чертите на селото е и третата ВЕЦ „Клисура“.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На края на село Бързия се намира минералната баня. Температурата на минералната вода е 31,8°С. Лекува сърдечно-съдови заболявания, хипертонична болест I и II стадий, леки и средно тежки увреждания на сърдечния мускул и клапния апарат, исхемична болест на сърцето; заболявания на опорно-двигателния апарат - ревматични артрити, болест на Бехтерев, тендовагенити, периартрити, епикондилити, деформираща артроза на тазобедрените и коленните стави, на ходилата, пръстите на ръцете, рамената и лактите; функционални заболявания на нервната система - неврози; функционални заболявания на дванадесетопръстника и червата, хронични колити.

В село Бързия се намира и Учебно-опитно горско стопанство „Петрохан“[3], което е учебна база на Лесотехническия университет. В неговата територия се намират най-добрите букови насаждения в Европа. В селото има и профилакториуми, плувни басейни с минерална вода и ученически лагери. Идеално място за почивка както през лятото, така и през зимата.

Промишленост[редактиране | edit source]

В село Бързия се намира производствено-складовата база за бутилиране на минералната вода „Ком“[4].

Редовни събития[редактиране | edit source]

Пазарен ден: четвъртък.

Събор: последната неделя от август.

Други[редактиране | edit source]

В село Бързия и околностите има детски учебен лагер и множество хижи.

Източници[редактиране | edit source]

  1. За църквата „Св. Николай Мирликийски-Чудотворец“ - с. Бързия на сайта Свети места.
  2. „Кънчо Цанев/Kuncho Tzanev“. София: Тангра ТанНакРа, 2007.
  3. Сайт на УОГС „Петрохан“ - с. Бързия
  4. Натурална минерална вода „Ком“ - контактна информация

Външни препратки[редактиране | edit source]