Бърхово
| Бърхово Κόκκινα | |
  Бърхово  Бърхово  Бърхово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 720 m |
Бърхово или Берисчен (на гръцки: Κόκκινα, Кокина, с варианти Κόκκινο, Кокино и Κοκκινιά, Кокиния, до 1927 година, Μπούρχοβο, Бурхово, катаревуса Μπούρχοβον, Бурховон[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Бърхово се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Осеница, Ловчища, Глум, Граждел и Владиково. Разположено е на 3 km източно от Осеница.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Бърхово (Бархова) с мюсюлмани: 8 домакинства, неженени - 5; немюсюлмани: 16.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Бърхово както следва: мюсюлмани - 34 семейства и 64 неженени.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Бърхово (Борхова) са зачислени 17 мюсюлмански домакинства.[6]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1530 | 16 | - | - | 8 | 5 | 29 |
| 1569 | - | - | - | 34 | 64 | 98 |
| 1723 | - | 17 | 17 | |||
В XIX век Бърхово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бърхово (Barhovo) е посочено като село с 24 домакинства и 60 жители помаци.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Бърхово (Бархово) има помашко мъжко население 85 души, което живее в 24 къщи.[8]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бархово (Берисченъ) е живеят 220 българи мохамедани.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Бърхово живеят 64 семейства или общо 325 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бърхово (Μπούρχοβον) живеят 283 души.[10]
През 1923 година селото е обезлюдено, тъй като жителите му са изселени в Турция. На тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Бурхово (Μπούρχοβο) на Кокина (Κόκκινα).[2] През 1928 година в Бърхово има 25 гръцки семейства с 67 души - бежанци.[11]
Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 139[3] | 226[3] | 226[3] | 91[3] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 146. (на македонска литературна норма)
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 564-566.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 224.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||
