Бърчево (община Струга)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Бърчево.
| Бърчево Брчево | |
| — село — | |
  Бърчево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Караорман |
| Надм. височина | 921 m |
| Население | 9 души (2002) |
| Пощенски код | 6338 |
Бърчево или Бърчово (на македонска литературна норма: Брчево; на албански: Bruqeva) е село в Северна Македония, в община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в югозападните поли на планината Караорман.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Бърчево е българско село в Охридска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бърчово има 300 жители българи християни.[1]
Четири от престолните икони на църквата в Бърчево – на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор Йосиф Мажовски и са датирани в 1870 г. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бърчово е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 42 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бърчово има 336 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители македонци.[6]
В селото има църкви „Света Варвара“, „Свети Архангел Михаил“ и „Свети великомъченик Димитър“, осветена на 30 август 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бърчево
Вело Трифунов Христов, български революционер от ВМОРО[8]- Марко Гюров Марков, български революционер от ВМОРО[9]
- Никола Василов Кръстанов, български революционер от ВМОРО[10]
- Профил Христов, български революционер от ВМОРО[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Прилози, том 38, бр. 1-2. МАНУ, 2007. с. 102.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
| |||||||||||
