Бъръс Фредерик Скинър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Бъръс Фредерик Скинър
американски психолог-бихевиорист
Бъръс Фредерик Скинър 
Роден: 20 май 1904
Сискуехана, Сащ
Починал: 18 август 1990
Кембридж, Сащ

Бъръс Скинър е американски психолог-бихевиорист. Той получава докторска степен от Харвард. Неговата първа книга отразява резултатите от няколкогодишни изследвания върху бели плъхове в апарат, който той създава и нарича камера за оперантно обуславяне. Този апарат е модифициран за изучаване на поведението на разнообразни биологични видове, включително гълъби, маймуни и хора. Скинър приема напълно обективен подход към психологията и силно вярва в предвиждането и контрола на поведението. Според него то не е каприз, а е напълно детерминирано. Той е считан за водещия бихевиорист и е създал една от най-основните теории за ученето на XX век. Според него ученето не може да се появи при отсъствието на някакъв вид подкреплението — положително или отрицателно.

Съдържание

[редактиране] Радикален бихевиоризъм

Намирайки бихевиоризма на своето време за проблематичен, Скинър направил своя собствена версия, която на нарекъл радикален бихевиоризъм, който за разлика от методологичния бихевиоризъм не изисквал всеобщо съгласие относно истината, а приемал личните събития като мислене, перцепция и емоция на своята сметка. Също, за разлика от всички други бихевиористи като Толман, Хъл и Кларк, версията на Скинър радикално отхвърля междинните конструкти и хипотетично-дедуктивния метод, вместо това предлага силно индуктивния метод.

[редактиране] Списък на подкрепленията

Част от анализа на Скинър на поведението включва не само силата на отделен случай на подкрепление, но ефектите на частни списъци на подкрепление с времето.

Видовете на списъци на Скинър за подкрепление включват пауза (фиксирана или променлива) и съотношение (фиксирано или променливо).

  • Продължително подкрепление — постоянно доставяне на подкрепление за действие; всеки път специфичното действие е бил извършено от субекта моментално и винаги получава подкрепление. Този метод е склонен към затихване и е много трудно да бъде подкрепен.
  • Интервално (фиксирано/променливо) подкрепление (Фиксирано) - подкреплението е поставено за сигурно време. (Променливо) - времето между подкрепленията не са поставени, и често се различава.
  • Пропорционално (фиксирано/променливо) подкрепление (Фиксирано) - занимава се с дадено количество работа,нужно да бъде завършена преди да има подкрепления. (Променливо) - количеството работа нужно за подкреплението се различава от последното.

[редактиране] Награди

  • 1968 Национален медал за наука от президента Линдън Джонсън
  • 1971 Златен медал на Американската Психологическа фондация
  • 1972 Награда за Хуманист на годината
  • 1990 Почетна грамота за забележителен цялостен принос към психологията

[редактиране] Критика

[редактиране] Дж. Е. Р. Стадън

Да се каже "Скинър е брилянтен" означава че Скинър е оригинална сила. Ако детерминистичната теория на Скинър е вярна, той е само фокуса на средата. Той не е оригинална сила и е нямал избор в казването на нещата, които е казал и правенето на нещата, които прави. И средата на Скинър и генетиката позволяват и го завладяват да напише книгата си. Дж. Е. Р. Стадън (Новия Бихевиоризъм, 2001) оспорвал съгласуваността на позицията, че детерминизма на Скинър не е в никакъв случай в противоречие към традиционните идеи за награда и наказание, както той вярвал.

[редактиране] Ноам Чомски

Може би най-добре познатият критик на Скинър — Ноам Чомски, публикува критиката си на "Вербално поведение" на Скинър, малко след като е издадена книгата. Критиката станала по-добре позната дори и от самата книга. Скинър никога официално не е отговорил на критиките на Чомски. Обаче, отговора на Кенет Маккоркуодъл, който по-скоро основно отхвърля критиката на Чомски и е одобрена от Скинър.

Чомски също критикувал книгата "Отвъд Свободата и Достойнството", отбелязвайки същите основни мотиви както в критиката си на "Вербално поведение". Сред критиките на Чомски е че лабораторната работа на Скинър не може да бъде разширена до хора, и че когато е разширена до хора тя само представя "научно" поведение опитващо се да подражава ревностно на науката, но не е научно, че Скинър не е учен, защото отхвърля тестването на хипотетично-дедуктивния метод в теорията, че Скинър няма понятие от наука за поведение, и че работите му са много благоприятни за защитаването или напредването на тоталитаризма

[редактиране] Ерих Фром

Ерих Фром също критикува Скинър в своята книга "Анатомия на човешката деструктивност": "В основата си Скинър е наивен рационалист, който не зачита човешките наклонности. В противовес на Фройд той не е впечатлен от силата на наклонностите, но вярва, че човек се държи винаги така, както личният му интерес го изисква. Действително цялостният принцип на необихейвиоризма е, че личният интерес е толкова мощен, че чрез обръщането към него — главно под формата на възнаграждаване на индивида от средата за действието в желания смисъл — поведението на човека може да бъде напълно предопределено. Накратко, необихейвиоризмът се основава на същината на буржоазния опит: първенството на егоцентричността и собствения интерес над всички други човешки наклонности."; "Скинър препоръчва ада на изолирания и манипулиран човек на кибернетичната епоха като рай на напредъка.Той притъпява нашите страхове по отношение на това накъде отиваме,като ни казва, че няма защо да се страхуваме; че посоката, по която е поела индустриалната система, е същата, за която са мечтали великите хуманисти, като изключим, че тази посока вече е научно обоснована. При това теорията на Скинър звучи вярно, защото тя е (почти) вярна за отчуждения човек от кибернетичното общество. Накратко, скинеризмът е психологията на опортюнизма, преоблечена като нов научен хуманизъм."

[редактиране] Книги

  • Поведение на организмите: Експериментален анализ, 1938
  • Walden Two, 1948.
  • Наука и Човешко поведение, 1953
  • Списък на подкрепленията с К. Б. Ферстър 1957
  • Вербално Поведение Verbal Behavior, 1957
  • Анализ на поведението: Програма за собствена инструкция с Джеймс Г. Холанд, 1961.
  • Техника на преподаването, 1968.
  • Непредвидени обстоятелства на Подкреплението: Теоретичен анализ, 1969.
  • Отвъд Свободата и Достойнството 1971.
  • За Бихейвиоризма, 1974.
  • Подробности от моя живот: Част 1 от Автобиография, 1976.
  • Reflections on Behaviorism and Society, 1978.
  • The Shaping of a Behaviorist: Part Two of an Autobiography, 1979
  • Skinner for the Classroom 1982
  • Enjoy Old Age: A Program of Self-Management, with M. E. Vaughan, 1983.
  • A Matter of Consequences: Part Three of an Autobiography, 1983.
  • Upon Further Reflection, 1987.
  • Recent Issues in the Analysis of Behavior, 1989.
  • Cumulative Record: A Selection of Papers, 1959, 1961, 1972 and 1999 as Cumulative Record: Definitive Edition. This book includes a reprint of Skinner's October 1945 Ladies' Home Journal article, "Baby in a Box," Skinner's original, personal account of the much-misrepresented "Baby in a box" device.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

  • Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини
  • Фром, Ерих Анатомия на човешката деструктивност", С. 2003

[редактиране] Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D1%80%D1%8A%D1%81_%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%80“.