Бъръс Фредерик Скинър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бъръс Фредерик Скинър
американски психолог-бихевиорист
Бъръс Фредерик Скинър 
Роден: 20 март 1904
Сискуехана, САЩ
Починал: 18 август 1990
Кеймбридж, САЩ

Бъръс Скинър (също известен като Боби Скинър) е американски психолог-бихевиорист. Той получава докторска степен от Харвард. Неговата първа книга отразява резултатите от няколкогодишни изследвания върху бели плъхове в апарат, който той създава и нарича камера за оперантно обуславяне. Този апарат е модифициран за изучаване на поведението на разнообразни биологични видове, включително гълъби, маймуни и хора. Скинър приема напълно обективен подход към психологията и силно вярва в предвиждането и контрола на поведението. Според него то не е каприз, а е напълно детерминирано. Той е считан за водещия бихевиорист и е създал една от най-основните теории за ученето на XX век. Според него ученето не може да се появи при отсъствието на някакъв вид подкрепление — положително или отрицателно.

Радикален бихевиоризъм[редактиране | edit source]

Намирайки бихевиоризма на своето време за проблематичен, Скинър направил своя собствена версия, която на нарекъл радикален бихевиоризъм, който за разлика от методологичния бихевиоризъм не изисквал всеобщо съгласие относно истината, а приемал личните събития като мислене, перцепция и емоция на своята сметка. Също, за разлика от всички други бихевиористи като Толман, Хъл и Кларк, версията на Скинър радикално отхвърля междинните конструкти и хипотетично-дедуктивния метод, вместо това предлага силно индуктивния метод.

Списък на подкрепленията[редактиране | edit source]

Част от анализа на Скинър на поведението включва не само силата на отделен случай на подкрепление, но ефектите на частни списъци на подкрепление с времето.

Видовете на списъци на Скинър за подкрепление включват пауза (фиксирана или променлива) и съотношение (фиксирано или променливо).

  • Продължително подкрепление — постоянно доставяне на подкрепление за действие; всеки път специфичното действие е било извършено от субекта моментално и винаги получава подкрепление. Този метод е склонен към затихване и е много трудно да бъде подкрепен.
  • Интервално (фиксирано/променливо) подкрепление (Фиксирано) - подкреплението е поставено за сигурно време. (Променливо) - времето между подкрепленията не са поставени, и често се различава.
  • Пропорционално (фиксирано/променливо) подкрепление (Фиксирано) - занимава се с дадено количество работа,нужно да бъде завършена преди да има подкрепления. (Променливо) - количеството работа нужно за подкреплението се различава от последното.

Награди[редактиране | edit source]

  • 1968 Национален медал за наука от президента Линдън Джонсън
  • 1971 Златен медал на Американската Психологическа фондация
  • 1972 Награда за Хуманист на годината
  • 1990 Почетна грамота за забележителен цялостен принос към психологията

Критика[редактиране | edit source]

Дж. Е. Р. Стадън[редактиране | edit source]

Да се каже "Скинър е брилянтен" означава че Скинър е оригинална сила. Ако детерминистичната теория на Скинър е вярна, той е само фокуса на средата. Той не е оригинална сила и е нямал избор в казването на нещата, които е казал и правенето на нещата, които прави. И средата на Скинър и генетиката позволяват и го завладяват да напише книгата си. Дж. Е. Р. Стадън (Новия Бихевиоризъм, 2001) оспорвал съгласуваността на позицията, че детерминизма на Скинър не е в никакъв случай в противоречие към традиционните идеи за награда и наказание, както той вярвал.

Ноам Чомски[редактиране | edit source]

Може би най-добре познатият критик на Скинър — Ноам Чомски, публикува критиката си на "Вербално поведение" на Скинър, малко след като е издадена книгата. Критиката станала по-добре позната дори и от самата книга. Скинър никога официално не е отговорил на критиките на Чомски. Обаче, отговора на Кенет Маккоркуодъл, който по-скоро основно отхвърля критиката на Чомски и е одобрена от Скинър.

Чомски също критикувал книгата "Отвъд Свободата и Достойнството", отбелязвайки същите основни мотиви както в критиката си на "Вербално поведение". Сред критиките на Чомски е че лабораторната работа на Скинър не може да бъде разширена до хора, и че когато е разширена до хора тя само представя "научно" поведение опитващо се да подражава ревностно на науката, но не е научно, че Скинър не е учен, защото отхвърля тестването на хипотетично-дедуктивния метод в теорията, че Скинър няма понятие от наука за поведение, и че работите му са много благоприятни за защитаването или напредването на тоталитаризма

Ерих Фром[редактиране | edit source]

Ерих Фром също критикува Скинър в своята книга "Анатомия на човешката деструктивност": "В основата си Скинър е наивен рационалист, който не зачита човешките наклонности. В противовес на Фройд той не е впечатлен от силата на наклонностите, но вярва, че човек се държи винаги така, както личният му интерес го изисква. Действително цялостният принцип на необихейвиоризма е, че личният интерес е толкова мощен, че чрез обръщането към него — главно под формата на възнаграждаване на индивида от средата за действието в желания смисъл — поведението на човека може да бъде напълно предопределено. Накратко, необихейвиоризмът се основава на същината на буржоазния опит: първенството на егоцентричността и собствения интерес над всички други човешки наклонности."; "Скинър препоръчва ада на изолирания и манипулиран човек на кибернетичната епоха като рай на напредъка.Той притъпява нашите страхове по отношение на това накъде отиваме,като ни казва, че няма защо да се страхуваме; че посоката, по която е поела индустриалната система, е същата, за която са мечтали великите хуманисти, като изключим, че тази посока вече е научно обоснована. При това теорията на Скинър звучи вярно, защото тя е (почти) вярна за отчуждения човек от кибернетичното общество. Накратко, скинеризмът е психологията на опортюнизма, преоблечена като нов научен хуманизъм."

Книги[редактиране | edit source]

  • Поведение на организмите: Експериментален анализ, 1938
  • Walden Two, 1948.
  • Наука и Човешко поведение, 1953
  • Списък на подкрепленията с К. Б. Ферстър 1957
  • Вербално Поведение Verbal Behavior, 1957
  • Анализ на поведението: Програма за собствена инструкция с Джеймс Г. Холанд, 1961.
  • Техника на преподаването, 1968.
  • Непредвидени обстоятелства на Подкреплението: Теоретичен анализ, 1969.
  • Отвъд Свободата и Достойнството 1971.
  • За Бихейвиоризма, 1974.
  • Подробности от моя живот: Част 1 от Автобиография, 1976.
  • Reflections on Behaviorism and Society, 1978.
  • The Shaping of a Behaviorist: Part Two of an Autobiography, 1979
  • Skinner for the Classroom 1982
  • Enjoy Old Age: A Program of Self-Management, with M. E. Vaughan, 1983.
  • A Matter of Consequences: Part Three of an Autobiography, 1983.
  • Upon Further Reflection, 1987.
  • Recent Issues in the Analysis of Behavior, 1989.
  • Cumulative Record: A Selection of Papers, 1959, 1961, 1972 and 1999 as Cumulative Record: Definitive Edition. This book includes a reprint of Skinner's October 1945 Ladies' Home Journal article, "Baby in a Box," Skinner's original, personal account of the much-misrepresented "Baby in a box" device.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Шулц, Д. П. и Шулц, С. Е. История на модерната психология , Наука и изкуство , София , 2006 , 512 стр.
  • Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини
  • Фром, Ерих Анатомия на човешката деструктивност", С. 2003

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.