Бяла Слатина

Бяла Слатина
Бяла Слатина 43.467, 23.933
Общи данни
Население	(ГРАО, 2010-12-15)* 11 227 (НСИ)
Землище	82,383 km²
Надм. височина	99 m
Пощ. код	3200
Тел. код	0915
МПС код	??
ЕКАТТЕ	08805
Администрация
Държава	България
Област	[[Област|]]
Кметство    - кмет	Шаблон:Селище в България/Кмет 2
Адрес община
ул. „Климент Охридски“ 68 тел.: 0915/8-20-11 е-поща

Бяла Слатина е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Бяла Слатина. Населението на града към края на 2011 година е 12 289 жители.

География

Градът се намира на около 50 км. североизточно от Враца в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина. Бяла Слатина се намира в ниска част на равнината и затова при движение по пътя за града самият град не се вижда. Бяла Слатина е един от малкото градове строени планово — с прави и дълги улици. На север от града се намира вилна зона (застроени вили по цялата дължина на града). Покрай града от север–североизток минава река Скът.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2011):

Бяла Слатина
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011
население	9 324	13 442	14 951	15 745	16 068	15 995	13 832	13 165	12 695	12 433	12 289
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“

История

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Бяла Слатина са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Политика

• 2011 — Иво Цветков (ГЕРБ) печели на втори тур срещу Венцислав Василев (БСП)
• 2007 — Венцислав Василев (БСП) печели на втори тур с 64,18% срещу Мехти Касъмов (Солидарност).
• 2003 — Милко Симеонов (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ОБТ, ПДСД) печели на втори тур с 67% срещу Данаил Йолов (независим).
• 1999 — Милко Симеонов (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ПК Екогласност) печели на втори тур с 58% срещу Параскева Ненчева (ОДС).
• 1995 — Иван Георгиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Тодорин Диковски (независим).

Икономика

• Балканкар — Мизия АД /не функционира/
• Вега стар ЕООД
• Гарант АД
• Пионер АД
• Белпред АД
• Фортуна-ФЗ АД
• Милве АД
• Рила Стил АД — клон/не функционира /
• Юнион Левъл АД — клон
• Капаска ООД — клон
• Нешо Миранов ЕТ
• Искра ООД
• Кардинал ЕТ
• ПапасМел ЕАД — мелница Бяла Слатина

По време на социализма в града са се намирали няколко големи заводи. Тогава градът наистина се е разраствал и от него държавата е печелела много. Например по-голямата част от продукцията на шивашкото предприятие „Пионер“ е изнасяна в СССР. Произвеждани са части за мотокари. След промените 1989 предприятията са приватизирани, а земята е реституирана, в града остават почти всички заводи, но с много намален персонал и производство.

Обществени институции

Общинска администрация

• Общинска администрация — Бяла Слатина
• Дирекция Социално подпомагане
• Дирекция Бюро по труда

Забележителности

Паметник "Перката"

• „Китката“, — бивш дългогодишен символ на града и общината, част от герба на града, дъбове, израснали в кръг като китки, намиращи се в близката гора Агиното бранище, към 2012 вече не съществува, гората и дъбовете са унищожени

• Паметник на Ботевия четник Кольо Радев - Черкеза — намира се на гроба му в двора на храм „Света Параскева“.
• Паметник на поета революционер Николай Хрелков — намира се в централния градски парк.
• Паметник „Перката“ — паметник на загинали по време на Втората световна война съветски летци. Намира се на едно от възвишенията североизточно от града в местността „Лесопарка“. До паметник във вид на част от самолетно витло, се стига по извити бетонни стъпала от местността „Езерото“.
• Паметник на Цола Драгойчева, намира се на централния градски площад.
• Паметник на антифашиста Благой Монов — намира се в двора на прогимназия „Св. Климент Охридски“.

Читалище "Развитие 1892"

Театри

Театралната дейност в Бяла Слатина винаги е била тясно свързана с читалището. Най-голямата зала в читалището е една от малкото в България която има акустика излизаща от странната форма на тухлите.

Музеи

• Читалище: „Развитие 1892“

Образование

Прог. "Св. Климент Охридски"

• Начално училище „Цани Гинчев“
• Начално училище „Христо Ботев“
• Начално училище „Христо Смирненски“
• Прогимназия „Св. Климент Охридски“
• СОУ „Васил Левски“
• ПАГ „Никола Йонков Вапцаров“
• ПГО „Елисавета Багряна“

Редовни събития

• Майски културни празници: Провеждат се всяка година около празника на славянската просвета и култура 24 май.
• Традиционен белослатински панаир: Провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден. Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации.
• Празник на Бяла Слатина — Отбелязва се на църковния празник Кръстовден (14 септември) с Решение на Общински съвет от 2002 г.

Личности

Родени в Бяла Слатина

• Блага Димитрова (1922 — 2003), — сценарист, поетеса. Завършила е Класическа гимназия в София (1941), след това славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски" (1945). Специализира в Ленинградския университет и в Института за млади писатели „Максим Горки" в Москва (1951). Една от учредителките на Комитета за защита на Русе (8.03.1988) и на Клуба за гласност и демокрация (3.11.1988); участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация — СДС, на фондация „Отворено общество“; председател на Свободно поетично общество; народен представител в XXXVI ОНС; вицепрезидент на Република България (1992-1993). Награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991).
• Васил Габровски род. 1930 — 2012 г. — художник живописец, дизайнер, монументалист, председател на СБХ Враца (1972 — 1988), един от основателите на художествената галерия в Бяла Слатина.
• проф. д-р Васил Николов — род. 1951 — археолог, от 2003 г. ръководител на Археологическия институт с музей към БАН.
• Весела Драганова (р. 1964 г.), политик Председател на Партията на българските жени.
• Георги Божинов (р. 1949), политик
• проф. Димитрина Кауфман — (р. 1944 г.) — музиколог, етномузиколог и фолклорист, създател и ръководител на хорове.
• Емил Трифонов (1964 — 2007) музикант, телевизионен водещ и шоумен. Известен повече като Кембъла.
• проф. д-р Йордан Стаменов (р. 1940 г.) — Завършил е Техническия университет в Дрезден, специалност ядрена физика. Директор на Институт по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН.
• Лъчезар Лазаров (р. 1952), журналист, книгоиздател, поет и общественик.
• Маргарита Дакова (1926 -1984) — основоположник на музея в Добрич, етнограф, изследовател, публицист.
• Милен Гетов род. 1925 г. — кинорежисьор, журналист и драматург. Завършил СУ, специализирал в Москва и Берлин. Участник във II-та фаза на Отечествената война. бригадир на Хайнбоаз и жп линията Перник-Волуяк. журналист във в. ‘Труд’, редактор на седмичния кинопреглед на Българска кинематография,. гл. .режисьор на програмата на БНТ и художествен ръководител. Автор на стотици материали, кинохроники, пътеписи, документални и телевизионни филми, рубрики, новели, телевизионни театри и сериали, на рубриката „Минаха години“, заедно с Др. Тенев. Носител е на творчески награди, ордени и медали, почетен гражданин на Бяла Слатина.
• Николай Хрелков (1894 — 1950) — поет, публицист и преводач, известен с поезията си за септемврийските събития /Септемврийско въстание/ 1923.
• Петко Карлуковски (1921 — 1974) — актьор, участник в трупата на Народен театър - София, награден с орден "Кирил и Методий" 1 степен.
• доц. Светла Владимирова Цанкова {р. 1969 г.} доктор по философия във филологиите, преподавател в УНСС.
• Събка Николова Тодорова-Цанкова (р.1948) — заслужил учител и общински съветник от листата на БСДП
• Цанко Бозайников (1928 — 2003) — музикант, музикален педагог и композитор, през 1954 г. е един от основателите на Детската музикална школа в Б. Слатина и пръв неин директор, организатор и ръководител на инструментални състави и хорове.
• проф. Цанко Яблански род. 1944 г. — професор по генетика и селекция на животните, зам. ректор на Тракийски университет, посланик на България в Израел.
• Цено Йолов (1929 — 1998) учител, автор на 3 учебника.

Свързани с града

• Георги Цанев (1943 — 2008), писател, поет, журналист и общественик
• Иванчо Съйнов — народен будител и революционер
• Кольо Радев - Черкеза (1850 — 1927 г.) — революционер, участник в Ботевата чета
• Красимира Василева Милчева — журналист, учител, поет, общественик
• свещеник Марин поп Андреев (1840 — 1916), свещеник, народен будител, общественик
• Никола Джамджиев, учител, революционер, народен будител
• Филип Симидов, учител, революционер, народен будител
• Цани Гинчев (1832 — 1894 г.) — народен будител, писател, публицист и учител
• Христо Цанев Карлуковски (1870 — 1956 г.) — индустриалец, основател на фабрика "Енергия" в Бяла Слатина и общественик, деец на БРСДП (Широки социалисти)

Спорт

Стадион "Чавдар"

Футболен клуб "Чавдар Бяла Слатина" (Западна „Б“ група)

Външни препратки

• Радио и телевизия в Бяла Слатина
• 360 градусови панорамни снимки от Бяла Слатина
• Сдружение Първи юни — НПО за работа с хора в неравностойно социално положение в Бяла Слатина]
• Bela Slatina Tarihi — История на Бяла Слатина на турски език