Бяла водна лилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бяла водна лилия
Water-lily (2638705631).jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[1]
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Nymphaeales
семейство: Nymphaeaceae Водни рози
род: Nymphaea Водна лилия
вид: N. alba Бяла водна лилия
Научно наименование
Уикивидове Nymphaea alba
L.
Разпространение
Nymphaea alba range.svg

Описание[редактиране | edit source]

Многогодишно тревисто растение с презимуващо в тинята коренище. Листата са кръгли, бъбрековидни, тъмнозелени и блестящи. Разположени са на дълги дръжки и петурата плува на повърхността на вода. По същия начин се появяват и цветовете - дръжките се удължават, докато пъпката изплува на повърхността. У нас е естествено разпространа бялата водна лилия Nymphaea alba, но тя е защитено и все по-рядко срещащо се растение. В озеленяването се използват градински хибриди, чието разнообразие по цвят, размери на цвета, дълбочина на отглеждане е голямо. Водната лилия има специфични изисквания за отглеждане през зимата.

  • Размер: В зависимост от сорта дълбочината на отглеждане варира от 30 до 80 см. По-старо растение, засадено в голяма саксия може да покрие до 1 м и повече от повърхността на басейна с листната си маса.
  • Декоративност: Декоративни са най-вече цветовете, който са едри - до 10 см в диаметър, с красиви оранжево жълти тичинки. Много красива е и листната маса, има сортове със зелени или изпъстрени с кафяви петна "мраморни" листа.
  • Цъфтеж: Летен, продължителен. Започва от юни и може да продължи и през есента, ако е топла и без слани. Това с уговорката, че се полагат достатъчно грижи за растението и се внасят хранителни вещества в субстрата му.

Отглеждане[редактиране | edit source]

Слънчево. Често причината за липса на цъфтеж при водните лилии е, че се отглеждат на сянка. Дълбочината на засаждане зависи от сорта и обикновено е упомената (варира от 30 до 80см). Ако не се знае при закупуването на растението, може да засадите водната лилия на дълбочина около 40-50 см. Тази дълбочина е добра за почти всички сортове. Растенията се засаждат направо на дъното или в специални кошници за водни растения, или в обикновени саксии и сандъчета, които трябва да бъдат по-широки и разлати. На дъното се поставя дренаж. Ако дупките на саксията са прекалено големи, преди да се постави субстрата се застила парче зебло или друга мрежеста материя. Коренището се засажда близо до повърхността в талоглива почва, а повърхността се покрива с дребна фракция чакъл или филц, за да не се размътва водата прекалено. Ако нямате подходяща почва, може да използвате употребяван компост, размесен с градинска почва и едрозърнест пясък. Използването на специални торове за водни растения е необходимо, за да се развие красиво растение. С течение на времето корените на растенията се разрастват и се уплътняват, цъфтежът и листата намаляват и издребняват. Затова е необходимо поне на две години коренището на лилията да се пресажда. Прави се рано напролет, преди да са се развили листата. Торене се прилага всяка година с бавноотдаващи специални торове за водни, които обикновено са разчетени да подхранват един сезон. Торенето и пресаждането е необходимо, когато растението е в саксия. Ако е засадено направо на дъното, грижите за него са по-малко и по-нарядко. Друго важно нещо при отглеждането на лилите е, че коренището не трябва да замръзва. Ако водоемът е достатъчно дълбок и не замръзва до дъното, лилиите не се вадят през зимата. Ако се източва водата му през зимата, е необходимо лилиите хубаво да се покрият със сухи листа, компост и др. за защита от зимния студ. Има и още една възможност - ако басейнът ви е много малък - изважда се саксията, оставя се да се отцеди и се поставя в плик, допълва се със сухи листа и се прибира в мазе, избено помещение или под стълбище, където е желателно температурите да са над нулата, но максимално ниски. Пликът не трябва да е плътно затворен отгоре. В края на април - началото на май можете да преместите лилията отново във водоема. Ако я пръскате с препарати срещу въшки или листогризещи насекоми, трябва да го правите само ако няма рибки в басейна. Препаратите за растителна защита са смъртоносни за рибите и земноводните.

Използване[редактиране | edit source]

В декоративни водоеми с бавно течаща или стояща вода, но достатъчно аерирана. Водните лилии не понасят силно течение и бързо движение на водата.

  1. Червена книга на Република България. Бяла водна лилия. Посетен на 19 февруари 2012