Бяла река (приток на Луда река)

Бяла река
	Бяла река
	Меандрите на Бяла река
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България; Област Кърджали; Община Крумовград; Област Хасково; Община Ивайловград
Дължина	69,6 km
Водосб. басейн	594 km²
Отток	7,53 m³/s
Начало
Място	рида Мъгленик,; Източни Родопи,; , на 2,2 km южно от с. Черничево
Координати	41°19′28.92″ с. ш. 25°46′18.12″ и. д. / 41.3247° с. ш. 25.7717° и. д.
Надм. височина	660 m
Устие
Място	ляв приток на Луда река → Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	41°26′02.04″ с. ш. 26°10′30″ и. д. / 41.4339° с. ш. 26.175° и. д. Координати: 41°26′02.04″ с. ш. 26°10′30″ и. д. / 41.4339° с. ш. 26.175° и. д.
Надм. височина	52 m

Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла река.

Бяла река, снимана от крепостта Бял град

Бяла река (до 1942: Акче хисар^[1]) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград и област Хасково, община Ивайловград, ляв приток на Луда река от басейна на Марица. Дължината ѝ е 69,6 km, която ѝ отрежда 52-ро място сред реките на България. Тя е най-големият приток на Луда река. Отводнява големи части от ридовете Мъгленик, Ирантепе и Сърта в Източните Родопи.

Бяла река извира под името Коджадере на 660 м н.в. от планинския рид Мъгленик в Източните Родопи, на 2,2 km южно от село Черничево, община Крумовград. Първите около 15 km тече в северна посока в дълбока и гъсто залесена долина между рида Ирантепе на запад и Черна планина (северно разклонения на рида Мъгленик) на изток. На 3,6 km североизточно от село Тинтява, община Крумовград прави остър завой на югоизток и долината ѝ става асиметрична – със стръмни десни склонове и полегати леви. В района на село Гугутка има малко долинно разширение, след което долината ѝ отново се стеснява и започват красивите меандри на Бяла река със стръмни скалисти брегове. Те са част от едноименната защитена територия с площ от 1532 ха^[2]. След село Долно Луково реката завива на североизток, като меандрите ѝ стават по редки и с по-голям радиус. Северно от село Мандрица долината на реката значително се разширява, при село Одринци завива на изток и на 2,7 km източно от селото се влива отляво в Луда река на 52,5 m н.в.

Реката има широк водосборен басейн с по дълги леви и по-къси десни притоци, като площта му е 594 km². Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Корудере
→ Дермендере
→ Сулджандере
← Мусадере
→ Коджадере
← Сюргюлийско дере
→ Кокарджадере
← Зърненица (Хамбардере)
→ Ечемишка река (Арпадере, най-голям приток)
← Чифликдере
← Чукурска река
← Юруклерска река
→ Сухи дол
← Казълчалдере
→ Кондовска река
→ Костилковска река
→ Козлуджанско дере

Бяла река е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е през февруари, а минимумът – септември. Среден годишен отток при село Долно Луково 7,53 m³/s.

По течението на реката са разположени 7 села:

Област Кърджали

Община Крумовград – Черничево;

Област Хасково

Община Ивайловград – Бялградец, Гугутка, Меден бук, Долно Луково, Мандрица, Одринци.

Реката е известна е с красотата и чистата си вода и е един от най-незасегнатите от промишлени замърсявания райони в България. През 90-те години на 20 век в нея е открит българският ендемит родопски щипок^[3].

В близкото минало, когато в района през който протича реката е имало поминък и се е развивало земеделие, макар и екстензивно, водите ѝ са се използвали за напояване.

На протежение от 16 km между селата Одринци и Мандрица преминава участък от Републикански път III-598 от Държавната пътна мрежа Ивайловград – Мандрица, а след това нагоре по течението ѝ, до село Меден бук, на протежение от 11,5 km участък от Републикански път III-5908.