Бяла (Област Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла.

Бяла
България
Red pog.png
Бяла
Област Русе
Red pog.png
Бяла
Общи данни
Население 8 921 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 8 457 (НСИ)
Землище 86,862 km²
Надм. височина 55 m
Пощ. код 7100
Тел. код 0817
МПС код Р (Р)
ЕКАТТЕ 7603
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Бяла (Област Русе)
Кольо Келерджиев
(БСП)
Адрес община
пл. „Екзарх Йосиф I“ 1
Тел. 0817/726-63
Факс: 0817/746-34

Бяла е град по поречието на река Янтра в област Русе, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Бяла.

Населението на града към края на 2009 година е 9015 жители[1][2][3], което го прави второто по големина населено място в областта.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, край река Янтра, на 54 м надморска височина. Шосейни пътища водят за Русе (54 км), Плевен (95 км), Свищов (52 км), Велико Търново (56 км) и Попово (44 км)

На 5 км в посока гр. Велико Търново е разположен квартал Гара Бяла. Там се намира железопътната гара, поддържаща железопътна линия Русе - Горна Оряховица(София). Квартал Гара Бяла е център на индустрията в града. Там са разположени редица фирми обслужващи града и произвеждащи продукция за износ. В миналото е функционирал завод за латексови продукти "Латекс" АД, който в днешно време е разделен на малки халета, отдадени под наем на фирми като "Булмаркет ДМ", Русе (склад за петролни продукти), "Стедия" ООД (магазин за строителни материали), "СФК Инструмент" ООД (металообработващ цех).

Население[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Бяла
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011
население 6 352 7 854 9 362 10 555 11 030 11 222 10 006 9 581 9 282 9 015 8 457
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История[редактиране | edit source]

Селището се споменава за пръв път в турски регистър от 1618 г. През 1831-37 г. е обхванато от чумна епидемия. Името на Бяла е свързано с белия цвят на близките скали. Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаятиабаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. През 1845 г. там е учителствал Петко Славейков.

По време на Руско-турската освободителна война от 29 юли до 13 август 1877 г. в сегашния Музей на Освободителната руско-турска война в Бяла е главната щабквартира на руския император Александър II.

Религии[редактиране | edit source]

Населението изповядва основно православие. В центъра на града е издигната православната църква „Свети Георги“, която масово се посещава на празници. Църквата не е голяма, но е добре устроена и беленчани се грижат добре за нея. Тя е издигната в старобългарски стил през 1915 г. В основите ѝ поборникът Филип Симидов е положил къс от знамето на Ботевата чета. Изографисана е през 1923 г. и на следващата година е осветена.

В града има изповядващи исляма. Ромското население обитава квартал на края на града, на изхода за Попово.

Икономика[редактиране | edit source]

Бяла е център на обширна плодородна селскостопанска област. Градът е с удобно географско разположение на пътищата Москва - Букурещ - Русе - Велико Търново - Истанбул и София - Плевен - Шумен - Варна. До 1990 г. е с много добре развита лека промишленост, най-вече по отношение на хранително-вкусовата, шивашката и дървопреработвателната, както и електрониката - завод за печатни платки. Химическото производство и машиностроенето са осигурявали работа на голяма част от населението в региона.

Днес по-голямата част от бизнеса е наследник на предприятията от социализма. Сред тях са 2 винпрома, мандра, месодобивни фирми, машиностроене - МЗ "Модул" и др. В периода след 2005 г. в Бяла се наблюдава развитие на строителната дейност на жилищни сгради и съоражения от частни строителни фирми. От тях по-известни са "Бяластрой" ООД; "СФК-Стройко" ООД; Строителна група към "БЕСКУ" ООД.

Туризъм[редактиране | edit source]

На 5 км от града в посока Попово, в с. Пет кладенци се намира Кабакчиевата къща, подходяща за нощувки и селски туризъм. В същата посока и на почти същото разстояние се намират хижи, заобиколени от широк периметър широколистни и иглолистни насаждения в лесопарк "Бяла". Хижите са подходящи за нощувки и организиране на празнични събития на групи.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Народно читалище „Трудолюбие“
  • Многопрофилна болница за активно лечение
  • Областен диспансер по психиатрични заболявания

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Беленският мост на река Янтра е построен през 1865-1867 г. и е украсен с барелефи. На него впоследствие е поставен голям паметник на строителя му Колю Фичето. На метри от него се намира и новия мост над реката. Съоръжението е взело много жертви.
  • Музеят на Освободителната руско-турска война. Открит е през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Мария Неелова.
  • Градската часовникова кула. Замислена като камбанария на старата беленска църква, но никога не е изпълнявала тази роля. Завършена е през 1872 година и струва 13 000 гроша, дадени от беленския еснаф. В долната си част тя е 3,45 м, височина на каменното тяло 9,50 м, с кулата отгоре - общо 15,25 м. През 1932 година горната дървена част е заменена с железобетон. От 1906 година до днес тя служи за градски часовник.
  • Паметници на Юлия Вревская, на Панайот Волов и Николай Пирогов (построен през 1977 г. от Българския червен кръст); Паметник на загиналите в Бяла руски офицери и войници, намиращ се в квартал „Ханищата“, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе - Велико Търново; паметни плочи на опълченци от Бяла; мемориал на загиналите във войните граждани на Бяла и региона.
  • Паметник на богинята на лова - Диана, в Беленска гора
  • На 7 км от града в към Попово се намира Лесопаркът - подходящо място за отдих и почивка.

Театри[редактиране | edit source]

Има самодеен театър към читалище „Трудолюбие“. Трупата се състои от ученици, културни дейци, учители и самодейци.

Музеи[редактиране | edit source]

На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свиква на 18 септември 1899 г. първото заседание на комитета. Взето е решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“.

През лятото на 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов - областен управител на Русе, посещава Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и да прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. Впечатлен от сградата и разказите на беленчани за пребиваването на Александър II в Бяла, Заимов се замисля какво да се направи с бившия харем, служил за квартира на царя. На обяд у Ангел Крушков на станалите разисквания за бъдещето на харема (бил главна квартира на Александър II по време на Освободителната война) някои от гостите предлагат да се превърне в класно училище за „каквото бил употребен по-рано“, други - да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети - за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявява на събеседниците си, че харемът на Мехмед бей ще се превърне „във военно-исторически музей, в къща-музей“.

Харемът е откупен от държавата през 1879 г. В продължение на 10 години служи на общината за училище. След това е изоставен и разграбен. През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпва на Комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.

По време на посещението си в Русия през декември 1901 - януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея Заимов споделя идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверява Заимов, че Николай II е наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.

По лична заповед на Николай II са отворени военните складове, военно-историческите музеи в Санкт Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След 3 месеца търсене ротмистър Ганчев успява да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците, за нуждите на военно-историческите музеи. Подаръците и бъдещите експонати са натоварени на няколко влака, придружени от военни команди, и са складирани на пристанището в Одеса.

Материалите пристигат във Варна с 3 парахода: на 3, 9 и 18 декември 1903 г. Оръдията, лафетите, предниците, зарядните ракли, понтонни коли и части, лодки и снаряди са складирани на открито, а други — в навесите на морската част и Осми приморски пехотен полк. Военният министър генерал Савов командирова във Варна капитан Михлюзов от 5-ти артилерийски полк с 20 войници да приеме и изпрати материалите до музеите. Манекени, картини, модели на кораби и мостове са изпратени в София и изложени в Офицерския клуб и от там са изпратени по къщите-музеи. Към края на септември с.г. оградата била готова.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 3 март - тържествена заря по случай националния празник на България
  • 6 май - празник на града, организира се ежегоден панаир с люлки, литературни и други културни празници
  • 24 май - тържествено отбелязване на деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

Личности[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“

Външни препратки[редактиране | edit source]