Бяло вино
Бяло вино е вино, получено както от бели, така и от червени или розови сортове грозде чрез ферментации след премахване на гроздовите ципи. Именно липсата на ципите, съдържащи багрилните вещества, обуславя светлия цвят,тъй като гроздовия сок на болшинството гроздови сортове, включително и на червените, е почти безцветен.
Съдържание |
Бели винени сортове грозде[редактиране]
По известни бели сортове по света и в България :
- Албариньо
- Алиготе
- Ахелой
- Видал блан
- Вилар блан
- Виненка
- Вионие
- Гарганега
- Гергана
- Гренаш блан
- Грюнер Велтлинер
- Димят
- Дружба
- Жилавка
- Камчия
- Керацуда
- Кернер
- Кокорко
- Марсан
- Мискет варненски
- Мискет врачански
- Мискет кайлъшки
- Мискет марковски
- Мискет сандански
- Мискет сунгурларски
- Мискет червен
- Мускат Отонел
- Мюлер-Тургау
- Орфей
- Паломино
- Педро Хименес
- Пино блан
- Пино гри
- Ризлинг
- Ризлинг български
- Ризлинг италиански
- Ркацители
- Семийон
- Силванер
- Совиньон блан
- Сунгурларски бисер
- Тамянка
- Торонтес
- Траминер
- Фетяска алба
- Фетяска регала
- Фурминт
- Харш Лавелю
- Черноморски брилянт
- Черноморски еликсир
- Шардоне
- Шенин блан
- Юни блан
Технология на белите вина[редактиране]
Бялото вино със зеленикаво жълт, светложълт, златист или кехлибарено жълт цвят, се произвежда от грозде със зеленикава и жълтеникава кожица, включително и от грозде с червена до синя кожица, но във всеки случай само от грозде, което има светло месо и безцветен сок.
Производството на бяло вино започва с отделянето на зърната от чепките (ронкане) за да се избегне присъствието на грубите танини съдържащи се в чепките. В зависимост от стила вино, който се цели да се получи, се използват два метода. При едния се предотвратява контакта на гроздето с кислород от въздуха (окисление), добавя се серен двуокис за подтискане активността на дрождите,и ферментацията протича при ниски температури. В резултат се получават ароматни, свежи и плодови вина. При втория метод гроздето се излага на въздействието на кислорода.
Пресоването на гроздето се извършва с пневматични преси. От пресата се получават две фракции - самоток и пресова. Важно за белите вина е от получената мъст своевременно да се отделят всички останали твърди частици от гроздето - ципите, семките и месестата част. Чрез отстраняването им се избягва преминаването на нежелани дъбилни вещества в гроздовата мъст. Отстраняването на тези частици се нарича “откаляване” и става посредством специални центрофуги или посредством охлаждане. Така пречистената мъст е готова за процеса на ферментация. Мъстта се подлага на избистряне, което се провежда при ниски температури - за да не се позволи на дрождите да започнат ферментация - и с добавяне на серен двуокис.
Следва алкохолната ферментация, като за целта се добавят култивирани дрожди. Ферментацията може да се извърши в резервоари от неръждаема стомана или в дъбови бъчви. Бялата мъст ферментира в продължение на няколко седмици в плътно затворени съдове за да се избегне вредното за бялото вино окисление. Някои от белите вина могат да преминат през т.нар. малолактична ферментация, при която с помощта на млечнокисели бактерии острата ябълчна киселина се превръща в по-меката млечна киселина.
След това вината отлежават за известно време върху дрождената утайка или се прехвърлят, понякога многократно, в чисти бъчви. След изтичане срока на отлежаване виното преминава през различни процеси на стабилизиране, избистряне, филтриране и бутилиране. След бутилирането, някои от вината преминават определен период на стареене в бутилките и едва след това напускат избата и се предлагат на пазара.
Вижте също[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
- Технология на бели вина
- Сортове грозде за производство на бели вина
- Бели сортове (на руски)
- Производство на бяло вино
|
||||||||||||||||||||||||||||||
