Бял ангъч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бял ангъч
Common.shelduck.2.arp.750pix.jpg
Бял ангъч
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патицови
род: Tadorna Ангъчи
вид: T. tadorna Бял ангъч
Научно наименование
Уикивидове Tadorna tadorna
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Tadorna tadorna distribution.png

Белият ангъч (Tadorna tadorna), наричан още килифар е сравнително едър представител на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes).

  • Дължината на тялото му е 56–63 cm.
  • Размаха на крилете 115 cm.
  • Тежи между 0,9 и 1,7 кг.
  • Мъжкия има по-ярко изразена червена издатина в основата на човката.

Плува добре, но се гмуркат само малките. Лети добре и полетът е безшумен.

Разпространение[редактиране | edit source]

Разпространен е в Европа (включително България) и голяма част от Азия. Навсякъде е прелетна птица с изключение на Британските острови, средиземноморските страни и по-топлите части на Азия, като Иран, Туркменистан и др. Зимува по крайбрежието на Северно море, Британските острови, Бискайсия залив, Средиземно море, Централните части на Индия, Бирма и др. Населява предимно крайбрежията на соленоводни басейни и по-рядко сладководни.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Белият ангъч се храни предимно с храна от животински произход: ракообразни, насекоми, мекотели и различни други видове дребни безгръбначни. Зимно време често преминава на растителна храна.

Размножаване[редактиране | edit source]

Моногамна птица, двойките се задържат в продължение на няколко години заедно. Предпочита да гнезди в дупки в земята, като за целта използва изоставените дупки на язовци, лисици и др. Гнездото прави на сравнително голяма дълбочина в дупката, до около 3–4 m. При липса на дупка може да го построи и в скална цепнатина, разрушена постройка или просто на земята сред по-гъста растителност. Гнездото може да се намира дори на километър от най-близкия воден басейн. Заради недостига на дупки и скривалища, понякога няколко женски снасят в едно гнездо. Гнездото е обилно постлано с пух. Снася между 6 и 18 яйца, но най-често 8–9, със синкаво-бял цвят. Мъти единствено женската в продължение на 27–29 дни.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

В миналото ловен обект в нашата страна, но поради намалялата му численост включен в Червената книга на защитените видове. Сведенята са, че към момента в нашата страна гнездят около 50 двойки. Когато е бил по-често срещан, понякога са го отглеждали редом с другите домашни птици и успешно е изпълнявал функцията на пазач на ятото, като е издавал крясъци и смело се хвърлял срещу неприятелите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Бял ангъч. Посетен на 18 февруари 2012