Бянджун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бянджун

Бянджун (на пинин biān zhōng) е музикален перкусионен инструмент от групата на звънците.

Инструментът има древен китайски произход, датиран е към епохата на династията Шанг (1766-1122 г. пр.н.е.). Използвал се е само за изпълнения в императорския двор, и не е бил познат сред простолюдието.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ударни инструменти // ChinaCulture.org. Архивиран от оригинала на 2007-02-03. Посетен на 16/02/2007. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]