Бяс в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

За първи път заболяване от бяс при животните в България е обявено официално през 1896 г.

От тогава до наши дни болестта е регистрирана ежегодно при диви и домашни животни с различна степен на интензивност и териториално разпространение. През изминалото столетие се променя и коренно структурата на епизоотичния процес като от типичен „уличен бяс“ в началото днес регистрираните случаи са на „горски бяс“. Благодарение на извършваната орална ваксинация против бяс по дивите животни съществува реален шанс за по-малко от десетилетие бесът причинен от Rabies virus да изчезне напълно. До момента в България не са регистрирани случаи на заболяването причинен от други видове сходни вируси (т.нар. „прилепов бяс“). Успоредно с намаляването на случаите от бяс при животните се наблюдана и рязко намаляване на заболели хора. Благодарение на предприетата антирабична терапия случаите при хората са сведени до единични през последните две десетилетия.

Развитие на беса при животните[редактиране | edit source]

До 1955 г. уличният бяс е бил широко разпространен в България

В развитието на епизоотичния процес на беса в България се наблюдават няколко периода различаващи се по своята степен на интензивност, характер и териториален обхват.

1896 г. - 1955 г.[редактиране | edit source]

През този период бесът се проявява в класическата си форма на уличен бяс. Основният резервоар на инфекцията е кучето[1]. През 1925 г. са наблюдавани случаи в 140 селища, а през 1946 г. засегнатите селища са 1011 бр. с 2285 бр. болни. През тази година на антирабично лечение са подложени около 15 000 души.

През 1948 г. президиумът на Народното събрание издава „Указ № 9399 за борба с беса“ (ДВ, бр.136 от 1948 г.). Съгласно него от началото на 1949 г. ваксинацията против бяс на домашните кучета придобива задължителен характер. Нормативният документ урежда и драстично ограничаване на домашните дворни кучета. Така от близо 1 млн. кучета през 1950 г. в България през 1955 г. кучетата наброявали около 120 000. В резултат на предприетите мерки в края на периода засегнатите селища са 10 бр. с 15 случая.[2]

От 1954 г. се счита, че бесът в България е ликвидиран. Регистрирани са единични случаи по границите на страната.

1956 г. - 1973 г.[редактиране | edit source]

През този период значително намаляват огнищата на уличен бяс в страната. Така например за последните 14 години от него регистрираните случаи са само в селища на някои от окръзите от Южна България. Регистрирани са 140 случая на болни животни, като 73% от тях са били домашни кучета[3]. До края на 1973 г. в България няма случаи на „горски бяс“.

1974 г. - 1978 г.[редактиране | edit source]

В началото на 1974 г. в България е регистриран горски бяс

През този период са регистрирани първите случаи на „горски бяс“[3]. Това е и първата вълна на тази форма на заболяването в страната. Епизоотията започва с повишена необичайна смъртност при язовците, най-вече в Силистренски окръг и по-рядко в съседните на него окръзи в Североизточна България. Приема се, че в началото (януари, февруари) на 1974 г. от окръг Констанца в Румъния са преминали болни диви животни в Силистренско. Предполага се, че те са влезли в страната през граничната ивица между селата Кайнарджа и Средище. Факт подкрепящ тази теория е, че след инкубационен период от 10 дни през март 1974 г. в с.Средище от бяс умира човек ухапан по главата от лисица[3].

През 1977 г. е регистриран един случай в Михайловградското село Мездрея. Смята се, че това е спорадична проява на епизотията в Югославия.

1979 г. - 1981 г.[редактиране | edit source]

През този период епизотията от бяс в страната затихва. Смята се, че смъртността сред лисиците достига до 50%. Причината за това е, че заболяването навлиза за първи път в лисичата популация. Като втори фактор прекъснал епизотичната верига се приема усиленият им лов. През тези години в Североизточна България годишно са отстрелвани над 3500 лисици[3].

1982 г. - до днес[редактиране | edit source]

Този период се характеризира с възникването на втора епизотия на лисичи бяс, която с известни затишия продължава и до днес. Тя започва от зимата на 1982 г., когато в Плевенски окръг са открити болни животни. Това е свързано със сериозно застудяване на времето и замръзване на река Дунав. Предполага се, че бесът е навлязъл в България посредством бясна лисица от Румъния. От тогава до края на 2008 г. са регистрирани 806 случая в 24 области (без Благоевградска, Пазарджишка, Смолянска и Кърджалийска). Близо 90% от случаите са регистрирани в Северна България като най-интензивен е епизоотичния процес в Централна северна и Северозападна България. Наблюдава се и навлизане на вируса в популацията от чакали, успоредно с териториалното им разпространение от района на Странджа и Сакар към северна България. Взависимост от степента на разпространение и интензивност се наблюдават няколко подпериода:

Глава от златист чакал убит през януари 2009 г. в с.Кочово преди да бъде изпратена за лабораторен тест
Констатирани случаи на бяс при животните в Република България за периода 1988 - 2008 г..[4][5]
Област 1988 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008
Благоевград - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Бургас 1 1 - - - - 1 - - - - - - - - - - - - - -
Варна - - - - - - - - - - - - - 3 - - - - 2 1 5
Велико Търново 7 3 - - - 1 1 - 2 - 1 1 - 3 - 4 2 2 - 1 2
Видин - 17 7 - 1 2 1 - 2 1 1 - - 8 1 8 2 1 - - 6
Враца 14 8 4 14 5 7 2 - 1 1 4 5 1 1 2 1 1 - - 3 1
Габрово 3 3 - - - 2 - - - - - - - - - - - - - - -
Добрич - - - - - 1 1 1 4 6 - - 1 4 - - 4 3 4 1 -
Кърджали - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Кюстендил - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Ловеч 10 18 9 - - 7 2 2 1 - - 1 - 1 2 2 - - - - 1
Монтана 34 13 11 - 9 11 1 - 2 - 1 2 1 4 - - - 3 1 - 3
Пазарджик - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Перник - - - - 1 - - 1 - - - - - - - - - - - - -
Плевен 6 6 - 3 5 - 2 3 4 1 1 2 16 17 3 - 1 - - - 2
Пловдив 5 - - - - - - - 1 - - - - - - - - - - - -
Разград 1 - 2 - - 3 - 2 3 - - - - 1 - - - - 1 3 5
Русе - 3 1 - - - 1 1 1 - - - - - - - - - - - 1
Силистра 1 1 - - - - 1 1 - 2 - - 1 - - - - 2 - 10 2
Сливен - 2 - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Смолян - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Област София-град - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 5 1
Област София 1 - 1 3 2 - - - - - - - - - - - - - - 11 4
Стара Загора - - - - - - 1 - - - - - - - - - - - - - -
Търговище 1 3 - - - 7 - 1 2 4 1 - - 12 4 2 - - - 1 -
Хасково - - - - - 1 - - - 1 - - - - - - - - - - -
Шумен - - - - - - - - - - - 3 3 7 3 - - - 1 4 2
Ямбол - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Общо 84 78 35 20 23 42 14 12 23 16 9 14 23 61 15 17 10 11 9 40 35
Вид и брой на заболелите от бяс животни за периода 1988 - 2007 г.
крави, овце, кози, коне 39 38 11 9 16 24 10 4 10 1 4 11 11 7 - 3 5 2 1 0
Кучета 3 2 6 3 - 4 - 6 3 5 1 3 4 7 - 2 - 1 1 7
Котки - - - - - - - - 2 - 1 - 1 4 - - 1 2 5 7
Лисици 42 37 18 7 7 12 4 2 15 8 2 11 4 38 3 10 4 5 2 24
Чакали - - - - - - - - - 2 1 - 3 4 1 - - 1 0 2
други диви животни - 1 - 1 - 2 - - - - - - - 2 12 2 1 1 0 0
Общо 84 78 35 20 23 42 14 12 23 16 9 14 23 61 15 17 10 11 14 22

1982 г. - 1987 г.[редактиране | edit source]

Случаи на бяс 1982 г.-1987 г.
Случаи на бяс 1988 г.-1994 г.
Случаи на бяс 1995 г.-2001 г.
Случаи на бяс 2002 г.-2008 г.
*в зелено — Области без случаи на бяс
*в оранжево — Области с единични случаи на бяс
*в червено — Области с висока плътност на случаи от бяс

Пред първите шест години на възникване епизотичния процес се характеризира с висока интензивност и широко териториално разпространение. Заболяването е регистрирано в района на 173 неблагополучни селища с 203 случая. Бесът е регистриран в 14 области (9 в Северна и 5 в Южна България). Болестта прониква в Южна България през района на Котленския проход. Факт подкрепящ това твърдение е възникналото през зимата на 1983 г. огнище в района на с. Братан, Сливенско[5].

1988 г. - 1994 г.[редактиране | edit source]

Следващият период от шест години се характеризира с най-висока интензивност и териториално разпространение. Регистрирани са 295 случая в 19 области (12 в Северна и 7 в Южна България). По-голямата част от случаите са регистрирани в северозападната част на страната[5].

1995 г. - 2001 г.[редактиране | edit source]

В следващият етап от развитието на втората вълна се наблюдава постепенно намаляване на случаите в Южна България докато в Северна са засегнати почти всички области. Най-висока интензивност епизотията бележи в Плевенска, Търговищка и Добричка област. Регистрирани са 158 случая в 19 области (13 в Северна и 3 в Южна България)[5].

2002 г. - 2008 г.[редактиране | edit source]

С изключение на София-град, Софийска, Кюстендилска и Пернишка област Южна България е свободна от бяс в този период. С изключение на Габровска област всички области са неблагополучни за заболяването. Най-много от регистрираните случаи са във Видинско, Силистренско и Шуменско. Случаите на бяс в Южна България се дължат на проникване на инфекцията от Северна България през Искърското дефиле и спорадични случаи на бесни животни вероятно влезли от Сърбия[5].

2009 г. -[редактиране | edit source]

От пролетта на 2009 г. е започнато изпълнението на няколкогодишна програма за орална ваксинация на лисиците против бяс. Тя обхваща двукратно разпръскване на ваксинални примамки в неблагополучните за бяс области. Целта на програмата е постепенно ликвидиране на огнищата на горски бяс в България. Освен в страната е нужно и в съседните Сърбия и Румъния да се извършва съгласувано изпълнение на подобни програми с цел непроникване на болни животни от тяхна територията.

За периода в страната случаите на бяс при животните рязко намаляват. През 2009 г. случаите са 59 (47 лисици, 2, чакала, 3 кучета, 3 котки и 4 домашни животни). Констатираните случаи са концентрирани в Западна България без обл. Благоевград и Североизточна България (основно в Шумен, Разград и Търговище). За първи път от много години са засегнати и общини от северната част на Бургаска област. През 2010 г. случаите падат на 6 (2 лисици, 3 кучета и 1 котка), а през 2011 и 2012 г. са по един в Кюстендилска област. И през двете години случаите са при лисици в гранични със Сърбия и Македония селища[6].

Случаите но бяс в Бургаско и регистрираните случаи в Република Македония са причина оралната ваксинация против бяс да се извършва и в северната част на област Бургас и крайните гранични райони на област Благоевград.

Развитие на беса при хората[редактиране | edit source]

Ваксинацията против бяс на ухапани хората в България започва след 1894 г. от д-р М. Иванов. Той е специализирал в Петербург и института „Пастьор“ при Робърт Кох. Завръщайки се в страната започва да произвежда противобясна ваксина от щам "Пастьор". Същият е използван до 1980 г. Първата ваксинация е извършена на 16 октомври 1897 г. на Калина Благоева Тренева, от село Ахматово, Конушка околия.

В периода от 1920 г. до 1968 г. от бяс в България умират 467 души[7]. Едни от последните случаи на заболяване от бяс при хората в България са регистрирани през 1974 г. при човек от Силистренски окръг ухапан от лисица[8], през 1994 г. при 8-годишно дете от село Черни бряг, Търговищко ухапано от куче[5]. Последният случай на заболял човек в България е от 2001 г. при шестгодишно момиченце хоспитализирано в клиниката по заразни болести при Медицински университет гр.Варна. Детето е прието с признаци на енцефалит като дни преди това е било ухапано от неваксинирано за бяс куче.[9]

Бележки[редактиране | edit source]

  • Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., Инфектология, АИ „Проф.Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5
  1. Уручев К., „Постижения за борбата с беса в България“, сп. „Ветеринарна сбирка“, 1967 г., бр.12
  2. Димитров Н., сп. „Ветеринарна сбирка“, 1957 г., бр.1
  3. а б в г Бейкова Ц., „Съвременни аспекти в епизоотологията на беса в Европа и у нас“, 1981 г.
  4. ПЛАН — ПРОГРАМА за контрол и изкореняване на болестта бяс на територията на Република България. //
  5. а б в г д е Ликов Б., Тодоров Т., Рубенова М., „Възможно ли е ликвидирането на беса в България“, сп. „Ветеринарна сбирка“, 2009 г., бр.7 - 8
  6. BG Rabies national situation
  7. Братованов Д., Гъбев Е., Кузмов К, Епидемиология, 1974 г.
  8. Последен случай на бяс при човек в България. //
  9. Последен случай на бяс при човек в България. //