Военновъздушни сили на Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ВВС на Северна Корея)
Опознавателен знак на Корейските народни военновъздушни сили

Военновъздушните сили на Северна Корея (официално Корейски народни военновъздушни сили) представляват ВВС на Северна Корея. Със своите 110 000 души военнослужещи те са второто най-голямо звено в Корейската народна армия след Сухопътните войски. ВВС разполагат с между 1200 и 1500 летателни апарата. Създадени са на 20 август 1947 г.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Щабът на ВВС има следния състав: химически, инженерен, комуникационен, криптографски, наборен, финансов, медицински, метеорологичен, кадрови, разузнавателен, оръжеен, учебен отдели, както и звено по конструкцията и отбранителна рота. Персоналът наброява около 110 000 военнослужещи, подбирани с набор или доброволно от други звена на КНА. Военнослужещите са по-уважавани, освен това те получават по-големи хранителни дажби, получават по-големи заплати и премии и за празниците получават специални дажби от говеждо месо. Освен това възнагражденията им се увеличават допълнително, ако имат повече летателни часове в нощни или лоши метеорологични условия. Службата за обикновени войници е до 4 години, а за командири и военни с висши звания – до 30 години в зависимост от звеното, което управляват. Главнокомандващ на ВВС от 1995 г. насам е генерал-полковник О Гум-чол.

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

Изискванията за военнослужещите във ВВС са много по-високи, отколкото тези за сухопътните войски или военноморския флот. В резултат на това членовете на ВВС разполагат със значително по-добро образование, технически знания и идеологическа насоченост, отколкото средното за страната ниво. Пилотите имат право да избират вида летателен апарат, който да управляват в бъдеще, и от това зависи начинът, по който те ще бъдат обучени. Основният тренировъчен център е в Кимчек. Обучението трае различно, най-често между 1 и 3 години.

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Трудно е да се определи с точност вида техника, с която Северна Корея разполага. По традиция най-остарялото оборудване се използва за огнева поддръжка. На сателитни снимки може да се види част от него, но страната е изградила и масивна подземна инфраструктура, както и летища с изкуствени самолети за заблуда.

Машина Произход Тип Модификации На въоръжение[1] Бележки
Изтребители
МиГ-29  СССР Изтребител
Учебно-боеви 		МиГ-29Б
МиГ-29УБ 		35
5 		За отбрана на Пхенян[2]
МиГ-23  СССР Изтребител
бомбардировач 		МиГ-23МЛ
МиГ-23П 		46
10
МиГ-21  СССР Изтребител
Изтребител
Учебно-боеви 		МиГ-21ПФМ
МиГ-21бис
МиГ-21У 		}150
Чънду F-7  Китай Изтребител F-7B 40
Шънян F-6  Китай Изтребител F-6B 98[3]
Шънян F-5  Китай Изтребител Shenyang F-5 100[3]
Бомбардировачи
Харбин H-5  Китай Бомбардировач H-5 80 Също и Ил-28 в употреба
Нанчан A-5  Китай Бомбардировач Nanchang A-5 40
Су-25  СССР Щурмовик
Учебно-боеви 		Су-25К
Су-25УБК 		32
4
Су-7  СССР Щурмовик Су-7БМК 18
Ми-24  СССР Щурмови вертолет Ми-24Д 20
Учебни самолети
МиГ-15  СССР Учебен МиГ-15УТИ 30
Нанчан CJ-6  Китай Учебен CJ-6 180
Aero L-39  Чехословакия Учебен L-39C 12
Транспортни
Ил-76  СССР Тежкотоварен Ил-76МД 3 Също в употреба и с Ер Корьо
Ил-62  СССР Транспортен Ил-62М 2
Ан-24  Украйна Тактически транспорт Ан-24 6
Ан-2  СССР Транспортен различни ок. 300 Извън употреба заради висок разход на гориво[4]
Ми-26  СССР Тежкотоварен вертолет Ми-26 4
Ми-8  СССР Транспортен вертолет Ми-8Т 15
Ми-2  СССР
 Северна Корея 		Лекотоварен вертолет различни 140 местно производство
Харбин Z-5  Китай Транспортен вертолет Z-5 48
Разузнаване / БЛА
Ан-24  Северна Корея ДРЛОУ Неизв. 1+[5] Местна разработка с радар Н019 от МиГ-29
Ту-143  СССР БЛА ДР-3 1+[6]
MD 500  САЩ Разузнавателен вертолет Неизв. 80 Внос от Германия
Противоподводникови
Ми-14  СССР Противоподводников вертолет Ми-14ПЛ 10

Противовъздушна отбрана[редактиране | редактиране на кода]

Система Произход Брой Обсег Снимка Бележки
С-25 Беркут  СССР 72 45 km 72 доставени през 1961[7][8]
С-75 Двина  СССР 240 45 km
С-125  СССР 128 35 km
С-200  СССР 24[9] 300 km
2К11 Круг  СССР неизв. 55 km
2К12 Куб  СССР неизв. 24 km
9К35 Стрела-10  СССР неизв. 5 km
9К37 Бук  СССР 500+ 30 km местно производство

Радари[редактиране | редактиране на кода]

Радар П-12 за С-75 Двина

Бази [10][редактиране | редактиране на кода]

Северозапад[редактиране | редактиране на кода]

Далечен североизток[редактиране | редактиране на кода]

Западен бряг и Пхенян[редактиране | редактиране на кода]

Източен бряг[редактиране | редактиране на кода]

Демилитаризирана зона[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.milaviapress.com
  2. ↑ Bermudez, Joseph. KPA Journal Vol.2 No.4 // Journal. Посетен на 29 май 2011.
  3. ↑ а б Adam Baddeley. The AMR Regional Air Force Directory 2011 // Asian Military Review, February 2011. Архивиран от оригинала на 2011-09-28. Посетен на 19 юли 2011.
  4. ↑ Air Forces Monthly, December 2007 issue, p.27.
  5. ↑ Bermudez, J. „MiG-29 in KPAF Service“, The KPA Journal, vol. 2 No. 4, April 2011, p. 2
  6. ↑ ASIAN REGION UAV PROGRAMMES Архив на оригинала от 2017-11-23 в Wayback Machine., Asian Defense Review, 17 декември 2010
  7. ↑ History of the KPAF (in Russian), airwar.ru
  8. ↑ Russian stationary air defense missile systems (in Russian)
  9. ↑ Russian stationary air defense missile systems ((ru))
  10. ↑ Списък с ВВС бази

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Военновъздушни_сили_на_Северна_Корея&oldid=12073820“.