ВЕЦ Пещера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

ВЕЦ Пещера
ВЕЦ Пещера (България)
Red pog.png
Местоположение Пещера, България
42°01′00″ с. ш. 24°15′21″ и. д. / 42.016667° с. ш. 24.255833° и. д.
Собственик НЕК
Гориво водна
Турбини 5
Капацитет 125 MW
Открита 1959

ВЕЦ Пещера е подземна водноелектрическа централа близо до град Пещера, Южна България.

Баташки водносилов път

Тя е второто стъпало на каскадата Баташки водносилов път след ВЕЦ Батак, собственост на Националната електрическа компания. Дълги години централата носеше наименованието „Кимон Георгиев“.

История[редактиране | edit source]

На базата на стари идеи, идейният и техническият проект за целия Баташки водносилов път е разработен в "Енергохидропроект" през периода 1951-1955 г. [1] Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи - ВЕЦ Батак (подземна), ВЕЦ Пещера (подземна) и ВЕЦ Алеко (надземна).

От долната вада на ВЕЦ Батак, водата постъпва в язовир Батак - второто стъпало на Баташкия водносилов път, използван като изравнително стъпало. За задвижване на втората електроцентрала на каскадата се използва събраната вода на река Мътница в язовира, водата от ВЕЦ Батак и събирателните деривации. [2]

ВЕЦ Пещера е въведена в експлоатация през 1958 година.

Енергийни показатели[редактиране | edit source]

Задвижването на турбините се осъществява от вода на язовир Батак по напорен тунел и тръбопровод с воден пад 580 m и доставяно водно количество 26 m3/s. Във ВЕЦ Пещера са монтирани 5 агрегата, на които всеки от хоризонталните синхронни генератори „Сименс“ се задвижват от по две турбини система Пелтон. Генераторите са за напрежение 10,5 kV . Инсталираната мощност е 128 MW. Добитата електроенергия се изнася през тунели с голи шини до надземна уредба за 10/220 kV . [3] При средна годишна използваемост 2 870 h, електроцентралата произвежда средно-годишно по 344,2. 106 MWh. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948-2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 66, ISBN 954-580-079-8
  2. а б Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948-2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 67, ISBN 954-580-079-8
  3. Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948-2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 68, ISBN 954-580-079-8