ВМРО - Българско национално движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на ВМРО.

ВМРО –
Българско национално движение
BMPO Coat of arms.png
Ръководител Красимир Каракачанов
Основана 1989 г.
Предшественик Съюзът на македонските културно-просветни дружества
Щаб София, Район „Възраждане“, улица „Пиротска“ №5
Член на Патриотичен фронт
Идеология Национализъм, Консерватизъм
Група в ЕП Европейски консерватори и реформисти
Цветове червено, черно
Народно събрание
8 / 240
Европейски парламент
1 / 17
Сайт www.vmro.bg
ВМРО –
Българско национално движение
в Общомедия

ВМРО – Българско национално движение (ВМРО–БНД) е националистическа българска политическа партия. Акронимът ВМРО идва от историческата Вътрешна македонска революционна организация, на която ВМРО – БНД се самоопределя като наследник. Лидер на партията е Красимир Каракачанов. Партийната централа се помещава в Македонския културен дом на улица „Пиротска“ №5 в София.

История[редактиране | edit source]

ВМРО – СМД[редактиране | edit source]

Шествие на ПП „ВМРО – БНД“ в София, 2003 година.
Шествие на ПП „ВМРО – БНД“; „Български марш“, 27 ноември 2012 година.

През 1989 година, при започналата демократизация на България, културно-просветните клубове „Гоце Делчев“ в София и Варна се активизират. Те са приемници на Съюза на македонските емигрантски организации, културно-просветна и обществена организация на македонските българи в Царство България, разтурена скоро след Деветосептемврийския преврат от 1944 година. До края на годината се създават дискусионен клуб „Вардар“ в Благоевград, македоно-българско дружество „Тодор Александров“ в Петрич, дружества във Велико Търново, Пловдив, Гоце Делчев и други, като общо 23 дружества взимат участие във Възстановителния конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. Той е проведен на 5 януари 1990 година в Македонския културен дом в София, като за председател на организацията е избран доц. Димитър Гоцев, за негови заместници Стоян Бояджиев и Христо Тенев, а за секретари Евгений Еков и Красимир Каракачанов[1].

На 16 декември 1990 година се състои Първия редовен конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), на който името на организацията е променено на ВМРО – Съюз на македонските дружества (ВМРО – СМД). Взима се решение, освен с просветна и културна дейност, дружеството да оказва и влияние в политическия живот в България, като изиграва роля при признаването на независимостта на Република Македония. През 1994 година чрез предизборно споразумение Анатолий Величков и Евгений Еков са избрани за депутати от листата на СДС. На третия поред конгрес на организацията, състоял се на 24-25 март 1995 година в Кюстендил, е избрано ръководство в състав Красимир Каракачанов, Райна Дрангова и Евгений Еков[2]. Между 1992-1995 година Стоян Бояджиев е председател на организацията, а след това е неин почетен председател.

През февруари 1997 година в Петрич се провежда четвърти поред конгрес на ВМРО – СМД. За едноличен председател на организацията е избран Красимир Каракачанов[3], а за негови заместници – Райна Дрангова и Валентин Китанов. За почетен председател е избран Иван Татарчев. На изборите от същата година Красимир Каракачанов и Анатолий Величков са избрани за депутати от листата на ОДС. ВМРО – СМД се реорганизира в общобългарска национална организация, заради което несъгласна с политиката група се отцепва във ВМРО – СМО. През 1999 година добавката „Съюз на македонските дружества“ отпада от името на организацията, заменено от „Българско национално движение“ (ВМРО – БНД) – като вече регистрирана политическа партия. През 2000 година друга група от организацията се отцепва във ВМРО – БДД[4]. В Пазарджик е регистрирана Фондация „ВМРО“, която включва имотите на бившите македонски дружества. Така се дава начало на широки дискусии дали подобна фондация е законна и морална. През 2001 година от организацията се отцепва и софийската младежка организация, начело с Анатолий Величков[5].

За периода 1990–1999 година ВМРО – СМД активно участва в обществения живот на България. През май 1991 г. в Благоевград се провежда Втори велик македонски събор, на който присъстват дейци и симпатизанти на Македонското дело от България, Вардарска и Егейска Македония и членове на Македонската патриотична организация в САЩ, Канада и Бразилия. По инициатива на ВМРО – СМД в Кюстендил е възстановен разрушеният от комунистите паметник на Тодор Александров – легендарен водач на Организацията в периода 1911-1924 г. Възстановен е и неговият гроб в Пирин планина над село Сугарево, Мелнишко. Установяват се връзки със сродни организации в Република Македония, като ВМРО – Татковинска на Димитър Църномаров и ВМРО – Охрид на Владимир Паунковски. През 1990 година ВМРО – СМД излиза с декларация в подкрепа на независимостта на Република Македония и излизането ѝ от състава на Югославската федерация. През 1993 година ВМРО – СМД организира протест срещу връчването на акредитивните писма на посланика на САЩ в България – г-н Уилям Монтгомъри, който заявил, че ще иска промяна на българската конституция и признаване на „македонско малцинство“ в България. Печатен орган на ВМРО – СМД е вестник „Македония“.

ВМРО – БНД[редактиране | edit source]

По пътя за вр. Шипка, 3 март 2012 г.

На местните избори през 1999 г. ВМРО успява да спечели кметски места в общините Стамболийски, Своге, Елин Пелин, Бяла. Успехи постигат кандидат-кметовете на ВМРО в Пловдив, Кюстендил, Благоевград, Стара Загора, Велико Търново и др. 123 представители на Организацията са избрани за общински съветници. Председателите на общинските съвети в Благоевград и Кюстендил са членове на ВМРО. От общо гласували 867 464 души (по местата, където ВМРО участва самостоятелно), Организацията получава 51 333 гласа, което прави 5,92%.

На парламентарните избори през 2001 година ВМРО участва в коалиция с движение „Гергьовден“, като постигна резлутат 3,63 %. ПП „ВМРО – Българско национално движение“ участва на парламентарните избори през 2005 година в Коалиция „Български народен съюз“ и като парламентарно представена сила има петима депутати в 40-то Народно събрание. През юни 2007 година ПП „ВМРО – Българско национално движение“ предлага изменение в закона за изборите, което включва въвеждане на задължително гласуване и образователен ценз (завършено основно образование) за имащите право на глас.[6] През 2008 година ПП „ВМРО – Българско национално движение“ заедно с ПП „ЛИДЕР“ и „Земеделския народен съюз“ формират коалиционното движение „Напред“[7], което се разпада и вместо това влизат в коалиция с Ред, законност и справедливост[8], но не излъчват свои депутати на парламентарните избори през 2009 година. През 2010 година на редовен конгрес от ВМРО се отцепва ПП „Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство”. В последствие през 2012 г. ПП „Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство” се преименува на ПП „Национален Идеал за Единство”. [9]

На президентските избори през 2011 година ПП „ВМРО – Българско национално движение“ издига за кандидат своя лидер Красимир Каракачанов, който получава 33 236 гласа (0,99%). На проведените по същото време местни избори кандидатът на партията Пенчо Чанев е преизбран за кмет на Община Златарица. ПП „ВМРО – Българско национално движение“ участва в различни коалиции, чиито кандидати печелят също в общините Криводол, Мирково, Симитли и Струмяни.

На 5 септември 2012 г. ПП „ВМРО – Българско национално движение“ изпраща отворено писмо, адресирано до всички патриотични партии и граждански организации в страната, съдържащо призив за национално обединение в общ патриотичен съюз преди предстоящите парламентарни избори през 2013 г.[10] [11] [12] [13]

На изборите за народни представители, проведени на 12 май 2013 г., ПП „ВМРО – Българско Национално Движение“ печели 66 803 гласа или 1,88% от имащите право на глас. [14]

На изборите за европейски парламент през 2014 г. партията е част от коалиция „България без цензураГергьовден–ЗНС–ВМРО“. Коалицията печели 10,65% и 2 места за евродепутати, Николай Бареков от „България без цензура“ и заместник-председателят на „ВМРО – Българско национално движение“ Ангел Джамбазки.

На 18 юли 2014 г. ПП „НФСБ“ отправя покана към ПП „ВМРО – Българско национално движение“ да се присъедини към обединението Патриотичен фронт.[15] На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за предсрочните избори на 5 октомври 2014 г. В него влизат още партиите и организациите „ГОРД“, „НИЕ“, „СЕК“, сдружение „Патриот”, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, Съюз на патриотичните сили „Защита“, Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „Национално движение за спасение на Отечеството“, „Национал-Демократична партия“, „Свобода“ и „Възраждане на отечеството“.[16]

Символи[редактиране | edit source]

  • Знаме – правоъгълна форма, разделено на две равни части, като горната част е в червен цвят, а долната – в черен и със златен надпис в средата ВМРО
  • Герб с форма на щит, разделен на червена горна част и черна долна част, със златен кант по края и изправен коронован златен лъв обърнат на дясна хералдическа страна, разположен в средата.
  • Печат – кръгъл с надпис в средата ВМРО и околовръст Българско национално движение
  • Официален празник – 23 октомври.
  • Девиз – „Единство и сила“.
  • ВМРО има почетен знак, значки и почетни листи, с които отличава лица със заслуги към България и Организацията.
  • Химн – „Изгрей зора на свободата“.[17]

Политическа идеология[редактиране | edit source]

Икономически възгледи[редактиране | edit source]

Обявяват се за повишаване на икономическата свобода чрез намаляване на административните пречки пред бизнеса, за постигане на баланс между държавата и бизнеса и за развитието на икономика, базирана на знанието. Намаляване на данъците: например намаляване на осигурителната тежест, както и данъчни преференции за значими инвестиции.

Участия на избори[редактиране | edit source]

Парламентарни[редактиране | edit source]

година
избори
гласове
%
резултат
1997*
Народно събрание
2,223,714
52,26
137 от 240 места в НС
2001*
Народно събрание
165,927
3,63
0 от 240 места в НС
2005*
Народно събрание
189,268
5,19
13 от 240 места в НС
2009*
Народно събрание
––
––
0 от 240 места в НС
2013
Народно събрание
66,803
1,88
0 от 240 места в НС
2014*
Народно събрание
239,101
7,283
19 от 240 места в НС

Президентски[редактиране | edit source]

На Президентските избори през 2011 година партията издига двойката:

Те получават 33,236 валидни гласа или 0,99% подкрепа от избирателите.[19]

година
избори
гласове
%
резултат
2011
Президент
33,236
0,99
Десето място на първия тур

Европейски парламент[редактиране | edit source]

година
избори
гласове
%
резултат
2009*
Европейски парламент
57,931
2,25
0 от 17 места в ЕП
2014*
Европейски парламент
238,629
10,65
2 от 17 места в ЕП

Критики и противоречия[редактиране | edit source]

ПП „ВМРО – Българско национално движение“ има публични връзки с организации с крайно десни и неонацистки възгледи и дейност, в частност Български национален съюз (БНС) и пловдивския клон на международната неонацистка организация Кръв и чест, с които организират и участват в общи инициативи, спортни събития и масови мероприятия.[21][22][23][24][25][26] В официални изявления от ръководството на ПП „ВМРО – Българско национално движение“ се дистанцират от националсоциалистическата идеология, заявявайки родолюбивата според тях същност на ВМРО-БНД.[27][28]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.252-264.
  2. Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.265-270.
  3. ВМРО – Съюз на македонските дружества ВМРО – СМД, Справочник „ОМДА“
  4. „ВМРО – малкият Давид срещу големите партии“, в. „Стандарт“, 20.07.1998
  5. Македонски шпиони изнасят архивите на ВМРО в Скопие, докато войводите се карат, http://www.blitz.bg, 27.09.2010 г.
  6. „ВМРО предлага образователен ценз за право на вот“, както и принципа на уседналост, отпадане на деня за размисъл и оповестяването на екзитпола в реално време. – vsekiden.com, 07.06.2007
  7. Движение „Напред“ към властта, http://www.capital.bg, 13.06.2008 г.
  8. РЗС, ВМРО, ЕНП, ЗНС и СЕК се обединиха за националния вот, http://dariknews.bg, 13.06.2009 г.
  9. ВМРО – НИЕ вече ще се казва само НИЕ
  10. ВМРО – БНД: Само общ съюз между всички български патриоти ще спаси България
  11. ВМРО иска националистическо съединение за изборите
  12. ВМРО иска обединение на патриотичните партии
  13. Каракачанов: Обединени ще бъдем по-силни; БНТ
  14. Резултати от избори за народни представители 12.05.2013 г.
  15. НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.
  16. НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт”
  17. Устав на ПП ВМРО – Българско национално движение, http://vmro.bg
  18. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
  19. Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011) // ЦИК (бълг.)
  20. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424
  21. Международни подразделения на Кръв и чест
  22. ((bg))  Почетохме паметта на Владо Черноземски във Велинград. // www.bgns.net, 14.10.2012. Посетен на 15.10.2012. Вчера, във Велинград, Български Национален Съюз проведе възпоменателно траурно шествие по случай 78 години от подвига и геройската смърт на Владо Черноземски. [...] По традиция, участие взеха и нашите приятели от „Кръв и Чест” Пловдив.
  23. ((bg))  Пост. соц. национализъм – от пародия до трагедия. // 29.11.2009. Посетен на 15.10.2012.
  24. ((bg))  Благотворителен футболен турнир. // Посетен на 15.10.2012. На 18-ти август 2012 г. се проведе благотворителен футболен турнир в подкрепа на задържаните националисти от Сандански под надслов „Заедно срещу репресиите”. [...] Турнира беше организиран от „Национална съпротива”, с помощта на „Кръв и чест” и ВМРО [...].
  25. ((bg))  Коментар на ХоРа относно отлагането началото на делото за нападение в трамвай 20. // ХОра срещу РАсизма. Посетен на 15.10.2012.
  26. ((bg)) Енчева, Светла. Светла Енчева: Конституцията се нуждае от промени срещу проявите на национализъм, ксенофобия, расизъм. // Български хелзинкски комитет, 30.05.2012. Посетен на 15.10.2012.
  27. ((bg)) Колчакова, Соня. Джамбазки: Човеци с хормонални проблеми свързват ген. Луков с нацизма. // News.bg, 15.02.2012. Посетен на 14.03.2013.
  28. ((bg))  Каракачанов напада Национална ГВАРДИЯ. // Труд/24 часа/БНС, 23.08.2007. Посетен на 14.03.2013.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.