Вавилон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Детайл от портата Ищар на Вавилон (Музея Пергамон, Берлин)
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Вавилон (на вавилонски ,babili евр. Babel בבל) - столицата на Вавилония - бил един от най-важните антични градове. Бил е разположен до Ефрат, на около 90 км южно от Багдад в днешен Ирак (провинция Babil). Руините от този град са открити отчасти в началото на 20 век (от Роберт Колдевей и други).

Наименование[редактиране | edit source]

Името Вавилон произлиза от акадската дума Bab-ilim и означава Божия врата. Обаче тази форма е още от акадците или вавилонците неправилно разбрана и произхожда вероятно от една по-стара форма, която днес не се разбира и вероятно е била babbillum. В по-късно време се е погърчило акадското име Bab-ilim, чрез което се образува днешната дума Вавилон.

Евреите са го свързвали пренебрежително с “балал” - което на техния език означава “обърквам”.

История[редактиране | edit source]

Разположение на Вавилон
Разкопки на Вавилон
Ирак, 1975

За първи път името Вавилон се споменава през 3000 пр.н.е.. Около 2200 пр.н.е. Вавилон бил известен като храмово място и е принадлежал през 21 век пр.Хр. към близкия град Ур. При царуването на великия Хамурапи (1792-1750 пр.н.е.) градът придобил водеща роля в стария Ориент. Той завладял почти цяла Месопотамия и е познат преди всичко чрез Кодекс Хамурапи, един от първите подробни сборници със закони.

През 1595 пр.н.е. Вавилон бил превзет от Хетите, като кратко време след това попада под владението на Каситите (около 1590 до 1150 пр.н.е.). Каситите направили града-държава Вавилон столица на Вавилония. Вероятно градът става религиозен център на царството през 12 век пр.н.е., когато Мардук се издига до върховен бог на месопотамския пантеон.

След 1158 пр.н.е. до към края на 8 век пр.н.е. Вавилон е владян от различни династии, когато попада под влиянието на Асирия.

При управлението на царете на Нововавилонското царство, което било основано от Набопаласар (605-562 пр.н.е.), халдейската династия достигнала своя разцвет, чийто апогей бил по времето на сина му Навуходоносор II.

Александър Македонски завладял града след битката при Гавгамела и бил приет като освободител. Той поставил престола на своята империя впоследствие във Вавилон, където по-късно починал.

Градът е известен със своите висящи градини и със строежа на Вавилонската кула.

Бил е открит и изследван между 1899 и 1917 г. от немския археолог Роберт Колдевей.

Описание на града[редактиране | edit source]

Карта на Вавилон

Според античния гръцки историк Херодот Вавилон бил един "огромен град", "разкошно построен — според мен — като никой друг град на света". Той би трябвало да е имал 86 км дълга стена със сто порти. Освен това, както се разправя, е имало три- и даже четириетажни постройки.

При разкопките на Колдевей се установило, че данните на Херодот били доста преувеличени, въпреки че 18-километровата стена все още изглежда импозантна. Вавилон бил построен от двете страни на р. Ефрат. Градът бил обкръжен от двойна стена, като на северната страна имало допълнително укрепление, където се намирала и лятната резиденция на царя.

Същинският град се намирал във вътрешността на третата двойна укрепителна стена. Най-важната измежду осемте порти, портата на Ищар, може да се наблюдава в музея Пергамон в Берлин. Улица на шествията водела през града, покрай царския дворец до храма на Мардук и до Вавилонската кула.

Вавилон в Библията и християнството[редактиране | edit source]

Вавилон е бил основан от Нимрод (виж в Битие 10:9,10; 11:1-9). От самото начало градът е бил символ на неверие в истинския Бог и на предизвикателство към Неговата воля, а неговата кула - паметник на отстъпничеството, цитадела на бунта срещу Него. Пророк Исая представя Луцифер за невидимия цар на Вавилон (виж в Исая 14:4,12-14).

Основателите на Вавилон имали за цел да установят едно управление, което да бъде напълно независимо от Бога. Поради тази причина Бог счел за подходящо да събори кулата и да разпръсне нейните строители (виж в Битие 11:7, 8). Периодът на временен успех бил последван от един повече от хилядагодишен период на упадък и подчинение на други народи.

По-късно в книгата Даниил се докладва за царуването на вавилонския цар Навуходоносор II, който потискал Божия народ и отвел много евреи в плен. В негово време се превръща Нововавилонското царство в една световна империя, която бива сравнена в пророчеството на пророка със "злато" и по-този начин по-високо оценена от следващите царства след Вавилон (виж Даниил 2:38).

Очевидно към края на 1 век сл. Хр. християните вече наричали Римската империя с това загадъчно име Вавилон (виж в 1. Петр. 5:13). По това време величественият някога град Вавилон лежал почти, ако не и напълно, в развалини, представлявал една ненаселена пустиня и по този начин — една нагледна илюстрация за неизбежната съдба на тайнствения Вавилон. Юдеите страдали, както никога преди това, от безмилостната ръка на Рим така, както някога пострадали от Вавилон, а християните също претърпяли неколкократни спорадични преследвания от неговата ръка. Сред юдеите, а също така и сред християните, Вавилон бил станал по този начин едно подходящо и инкриминиращо понятие, което представлявало имперския Рим.

Този тайнствен Вавилон е тема и на пророческата книга Откровение (виж там 14:8; 16:19; 17:15; 18:2,21). Тертулиан, който живял в края на 2 век, заявява, че понятието Вавилон в Откровението се отнася за столицата на имперския Рим.[1] Мартин Лутер от своя страна вижда в омразното за него папство „блудницата Вавилон“ (Откр. 17,1).[2]

Съвременни тълкуватели виждат в наименованието "Вавилон" от Откровението „всички отпаднали религиозни организации от античността до края на световната история“[3] и една религиозно-политическа система, която е показана чрез символа на духовното "блудство" (Откр. 17). "Блудстване" се разбира в този случай като "незаконната" връзка между църквата и държавата (виж Откр. 17:18; Яков 4:4).[4]

Вавилон се разбира освен като религиозна институция в по-общ план като душевна нагласа, манталитет и начин на мислене.[5]

Вавилон днес[редактиране | edit source]

Американски войници пред Вавилон

След войната в Ирак през април 2003 г. американските войски изграждат защитен пункт около Вавилон, за да защитят античния град от крадци и вандали. По-късно, на 3 септември 2003 г. ръководството на пункта е поето от полски войски. Според доклада на уредника на британския музей Джон Къртис през 2003 и 2006 г. развалините на града са съществено повредени — например улица, павирана преди 2600 години, е разрушена от караните по нея тежки военни машини.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Против Марцион III. 13; Отговори на юдеите 9; вижте също така и Иреней, Срещу ересите, стр. 26
  2. Martin Luther, De captivitate babylonica ecclesiae praeludium (за вавилонския плен на църквата), 1520 („certus sum, papatum esse regnum Babylonis“: „папството е вавилонското царство“); www.bibeltoday.de)
  3. Агоп Тахмисян, Библейски апокалипсис: Съдбата на земята, Изд. Мария Тахмиисян М7, София, 2004 г. (ISBN 954-915-191-3), Стр. 205
  4. Агоп Тахмисян, Библейски апокалипсис: Съдбата на земята, Изд. Мария Тахмиисян М7, София, 2004 г. (ISBN 954-915-191-3), Стр. 206
  5. Жак Б. Дукан, Тайните от Откровение. Викът от небето: Апокалипсисът през еврейски очи, Изд. Нов живот, 2004 г. (ISBN 954-719-183-7), стр. 164
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Babylon“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.