Вавилония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вавилония по времето на Хамурапи, 1792 - 1750 пр.н.е.
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Асирийска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Вавилония е древна държава в Месопотамия (в днешен Ирак), която завладява земите на Шумер и Акад. Столицата ѝ е била Вавилон. Първото известно сведение за Вавилон е от плоча от времето на акадския владетел Саргон I (23 век пр.н.е.)

История [редактиране]

През първите столетия на ІІ хил. пр. Хр. завършил процесът на сливане на шумери и акадци. Водещ център и столица на държавата станал Вавилон. По времето на цар Хамурапи (1792 - 1750) Вавилония достигнала най-голямото си териториално разширение, като обединил цяла Долна Месопотамия и части от севера. Цар Хамурапи наложил на всички свои поданици писани закони, които уреждали различни области от обществения живот. Той провел съдебна и военна реформа, изградил стройна администрация, установил ред в събирането и размера на данъците. По времето на Хамурапи занаятите и търговията процъфтели, за разменно средство се използвало среброто. Вавилон станал най-голямата сила в Месопотамия. Войските на Вавилония били много дисциплинирани и те покорили градовете-държави Исин, Елам и Урук, както и силното царство Мари. Но Месопотамия нямала ясни граници и това я правила уязвима към атаки. Търговията и културата били във възход 150 години, но тогава хетите плячкосали Вавилон през 1595 пр.н.е. Градовете преживяли още 100 години под чужда власт.

Наука [редактиране]

Вавилонските математици разработили бройна система, основана на числото 60, от която е останал броят на секундите в минутата и на минутите в часа, както и броят на градусите (6×60°) в окръжността. Вавилонските учени се занимавали с наука и астрология, като използвали знанията, които получили от шумерите. Вавилонците достигат успехи благодарение на две причини. Първо, числото 60 има много делители: 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 15, 20 и 30, което води до по-прости пресмятания. Освен това за разлика от египтяните и римляните, вавилонците са имали наистина позиционна бройна система, цифрите записани в лявата колона представят по-големи стойности, (както в нашата десетична позиционна система: 734 = 7 × 100 + 3 × 10 + 4 × 1). Измежду вавилонските достижения са определянето стойността на корен квадратен от две с точност до седмия десетичен знак (глинена плочка от 7289 преди Христа).

Вижте също [редактиране]