Ваджрапани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Превъплъщение на Ваджрапани в неговата гневна (защитна) форма Гухяпати, Американски музей по естествена история в Ню Йорк

Ваджрапани (от санскрит: ваджра – гръмотевица или диамант, и пани буквално „в ръка”, на тибетски Чана Дордже) е един от основните бодхисатви в Махаяна. В будистката иконография наред с Авалокитешвара и Манджушри често е изобразяван в близкото обкръжение на историческия Буда Шакямуни. В Махаяна бодхисатва Ваджрапани е почитан като един от 8-те сърдечни синове на Буда Шакямуни, като е изобразен спокоен на вид. Във Ваджраяна Ваджрапани обикновено е изобразяван в гневна форма, позната като Гухяпати – 'Господарят на Тайните'. Исторически той е основият получател, държател и защитник на всички тантрически текстове и учения, получени от Буда Шакямуни(изобразен като Ваджрадхара). По модела на по-нисшите тантри Ваджрапани символизира тялото на всички буди на десетте посоки и трите времена и представя просветлената активност на Буда. Бодхисатва Манджушри изобразява ума, а Авалокитешвара – речта на Буда. В тантрическата практика Ваджрапани е божество-покровител, Буда с многобройни форми, откривани във всички четири класифицирани нива на Тантра и е популярен във всички традиции на Тибетския будизъм, нови и стари. [1]

В ранните елинистични изображения на Ваджрапани от периода на гръко-будизма очевиден негов прототип е героят Херакъл. По- късните образи напр. тханките, изразяващи символично качествата му, го показват най-често син на цвят с Ваджра скиптър в дясната ръка и, ако е в защитната си форма Гухяпати, това е показано с могъщото му телосложение, специалната разкрачена поза на силата, корона от черепи и око на мъдростта в средата на челото. В този случай може да държи и ласо, с което улавя негативни енергии и пречки по пътя.

Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Според „Панкавимсатисахасрика” и „Астасахасрика Праджняпарамита” всеки бодхисатва по пътя към просветлението може да получи защитата на Ваджрапани и това го прави недостижим за атаки „както от хора така, и от духове”. [2]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.himalayanart.org/search/set.cfm?setID=169
  2. DeCaroli, Robert. Haunting the Buddha: Indian Popular Religions and the Formation of Buddhism. New York: Oxford University, 2004 (ISBN 0195168380), p. 182

Източници[редактиране | edit source]

  • "Religions and the Silk Road" by Richard C. Foltz (St. Martin's Press, 1999) ISBN 0-312-23338-8
  • "The Diffusion of Classical Art in Antiquity" by John Boardman (Princeton University Press, 1994) ISBN 0-691-03680-2
  • "Old World Encounters. Cross-cultural contacts and exchanges in pre-modern times" by Jerry H. Bentley (Oxford University Press, 1993) ISBN 0-19-507639-7
  • "Alexander the Great: East-West Cultural contacts from Greece to Japan" (NHK and Tokyo National Museum, 2003)
  • "The Greeks in Bactria and India" W.W. Tarn, Cambridge University Press
  • "De l'Indus à l'Oxus, Archéologie de l'Asie Centrale", Osmund Bopearachchi, Christine Sachs, ISBN 2-9516679-2-2
  • "The Crossroads of Asia, Transformation in image and symbols", 1992, ISBN 0-9518399-1-8