Ваза Франсоа
Ваза Франсоа е голям волутен кратер, украсен в стила на чернофигурната вазопис, висок 66 см.
Датиран около 570 – 560 г. пр.н.е., кратерът е намерен през 1844 г. в некропола Фонте Ротела до Киузи и е наречен на откривателя си, Алесандро Франсоа; понастоящем се съхранява в Археологическия музей във Флоренция (Museo Archeologico). През 1902 г. член на охраната замерил вазата с табуретка и тя се разбила на 638 парчета. През 1973 г. Пиетро Зей зевършва първата ѝ реставрация, а втора такава се налага през 1973 г., за да се попълнят липсващи части. По кратера се забелязват надписите „Ergotimos mepoiesen“ и „Kleitias megraphsen“, означаващи „Ерготимос ме направи“ и „Клитий ме изрисува“[1]. Ваза Франсоа представя 200 фигури (някои идентифицирани от обяснителни бележки), разиграващи редица емблематични митологични сюжети. В известен смисъл „вазата“ представлява есенцията на древногръцката митология, а свързващото звено между всички изобразени сюжети е Омировата „Илиада“.
Техника[редактиране | редактиране на кода]
Техниката на изработка на вазата е интересна като последователност. Фигурите са изрисувани с черен лак върху червената глина, след което съдът е бил изпечен. Едва след изпичането са добавени линии, врязани в лака с остър инструмент, като така художниът е изразил някои анатомични детайли, шарките и орнаментите по облеклото. Освен това откритите части на женските фигури – лице, ръце, рамене и ходила – са покрити с бяла боя, което се оказва основният метод в чернофигурния стил за отличаване на мъжките от женските персонажи. Що се отнася до някои общи особености в рисунъка на фигурите, то можем да забележим, че главите на персонажите са изобразени изключително в профил (само 4 лица са във фас в цялата ваза, две от които са ужасяващи Горгони), очите са винаги във фас; неприкритите с одежди фигури са неестествено тънки в кръста, а на някои места телата са така извити, че лицето и ходилата „гледат“ в противоположни посоки; ходещите фигури са като „слепени“ със земята.
Изобразените сюжети[редактиране | редактиране на кода]
Ваза Франсоа е двустранно изрисувана (страни А и Б) с разположени една под друга фризови композиции („ленти“, опасващи формата на съда).
Най-горният фриз на страна А (при самото гърло на кратера) представя Калидонийския лов с участието на героите Мелеагър, Пелей и Аталанта (жена-герой). Сцената е рамкирана от два сфинкса, отделени от нея с лотосови цветове и палмови листа. От другата страна на съда в тази зона е изобразен танцът на атинските младежи, предвождани от Тезей, свирещ на лира, застанал срещу Ариадна и гувернантката ѝ.
Следващият фриз на страна А показва състезанието с колесници, което е част от игрите по повод погребението на Патрокъл, основани от верния му приятел Ахил през последната година на Троянската война. Тук Ахил е застанал пред бронзов триножник, който би следвало да е една от наградите, а сред състезателите се разпознават героите Диомед и Одисей. На страна Б е изобразена битката на лапитите с кентаврите[2] – най-вероятно конфликта, избухнал по време на сватбеното тържество на Пейритой и Хиподамия, доказателство за което е присъствието на Тезей сред биещите се. Той, въпреки че не принадлежи към племето на лапитите, е бил сред гостите на сватбата. Сцената също така включва смъртта на лапитския герой Кеней.
Третият фриз, най-широкият и открояващ се поради разположението си по най-изпъкналата, същинска част на съда, изобразява и от двете си страни шествието на боговете към сватбеното тържество на Пелей и Тетида (морската богиня, майка на героя Ахил). Многофигурната композиция е изключително подходяща за декорирането на най-дългия фриз, разположен централно за цялостната композиция на съда. В края на процесията се вижда Пелей, застанал между олтара и къщата си, където го очаква седналата Тетида. Той отправя поздрав към учителя си, кентавъра Хирон, който води шествието заедно с вестителката на боговете Ирис (Ирида), следвани от другите божества.
Четвъртият фриз изобразява на страна А засадата, която Ахил устройва на Троил пред портите на Троя, а на страна Б – завръщането на Хефест сред олимпийските богове. Хефест язди муле, което бог Дионис води към Олимп, следван от свитата си силени и нимфи.
Петият фриз показва сфинксове и грифони, обграждащи разцъфнали лотосови цветове и орнаменти от палмови листа, пантери и лъвове, нападащи бикове, глиган и сърна/елен.
В основата на съда и от двете страни е изобразена битката между пигмеите и жеравите.[3]
Дръжките на кратера също са изрисувани – от външните им страни виждаме Царицата на животните (Артемида), а под нея се разполога сцената, показваща Аякс, който носи мъртвия Ахил; отвътре всяка от дръжките е украсена с по една Горгона.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ваенето („poiein“) и изрисуването („graphein“) на керамичните съдове започват да се отбелязват като две различни дейности (често извършвани от различни майстори) към средата на VII век пр.н.е. Първите авторски подписи върху керамични съдове датират от VIII век пр. Н. е, но те принадлежат само на майсторите-ваятели (вж. R. Wachter, Non-Attic Greek Vase Inscriptions, Oxford 2001).
- ↑ Кентавромахия
- ↑ „Илиада“, III песен