Валдемар (Бранденбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паметник на Валдемар Велики от Макс Унгер от 1894 г. в Берлин

Валдемар Велики (също Волдемар, на немски: Waldemar von Brandenburg, der Große, Woldemar, * ок. 1280, † 14 август 1319 в Бервалде) от род Аскани е от 1308 до 1319 г. маркграф на Бранденбург, от 1302 г. сърегент, от 1318 до 1319 г. опекун на братовчед си Хайнрих II.

Валдемар е син на маркграф Конрад I (1240–1304) от Бранденбург и на Констанция Великополска (1245/46–1281) от род Пясти, дъщеря на херцог Пшемисъл I (1220–1257) от Велика Полша и на Елжбета Вроцлавска (1232–1265). По бащина линия той внук на маркграф Йохан I от Бранденбург (1213–1266) и на София Датска (1217–1247).

На 13 септември 1309 г. чрез договора в Солдин Валдемар се отказва от претенциите си за Херцогство Померелия с Данциг срещу плащането на 10 000 сребърни марки в полза на Тевтонския орден като си запазва първо териториите на замъците Столп и Шлаве, които през 1317 г. са дадени с Регенвалде на херцог Вартислав IV от ПомеранияВолгаст.

През 1312 г. Валдемар води война с маркграфа на Майсен, Фридрих Охапания, взема го пленен и го задължава с договора от Тангермюнде на 14 април 1312 г. През 1316 г. той завладява Дрезден, през 1319 г. купува Цюлихау и Швибус.

През 1309 г. Валдемар се жени за Агнес фон Бранденбург (1297–1334), дъщеря на маркграф Херман III († 1308) и на Анна фон Хабсбург (1280-1327), дъщеря на крал Албрехт I Хабсбургски. Бракът му остава бездетен.

Валдемар умира през 1319 г. и братовчед му Хайнрих II го последва. Вдовицата му Агнес се омъжва на 14 декември 1319 г. за херцог Ото I от Брауншвайг-Гьотинген (1292–1344).

Хайнрих II умира след една година. Така през 1320 г. завършва управлението на Асканите като маркграфове на Бранденбург.

След 29 години през 1348 г. се появява фалшивият Валдемар († 1356), върнал се от поклонение до Йерусалим, който получава от Карл IV Маркграфството Бранденбург от 1348 до 1350 г.

Източници[редактиране | edit source]

  • Dr. Gerd Heinrich, Handbuch der historischen Stätten Deutschlands, Band 10, Berlin und Brandenburg, Alfred Kröner Verlag Stuttgart, 1995, Seite 407 und 494, ISBN 3-520-31103-8
  • Karl Friedrich von Klöden, Diplomatische Geschichte des Markgrafen Waldemar von Brandenburg vom Jahre 1295–1323, (Band 1, Berlin 1844), (Band 1, Berlin 1845)
  • Wilhelm von Sommerfeld, Waldemar (Markgraf von Brandenburg). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 677–689.