Валериан Албанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Албанов.

Валериан Албанов
руски мореплавател
Валериан Албанов 
Роден: 26 май 1882
Воронеж, Русия
Починал: 1919  (на 37 години)
Ачинск, Русия

Валериан Иванович Албанов (на руски Валериан Иванович Альбанов) (26 май 1882 - 1919) руски арктически мореплавател.

Ранни години 1882-1911[редактиране | edit source]

Роден във Воронеж през 1882 (по други данни в Уфа през 1881) в семейство на ветеринарен лекар. Семейството му нееднократно се мести от град на град, особено след смъртта на баща му и малкия Валериан учи в различни училища. След завършване на средното си образование през 1900 постъпва в Санктпетербургското училище за далечни плавния, като същевременно работи за да се прехранва. През летните ваканции служи на различни търговски кораби. След завършване на обучението си през пролетта на 1904 става щурман втори клас и до 1908, когато получава диплома за щурман за далечни плавания служи в Балтийския флот. Две години е помощник-капитан на кораба "Об" като плава по Енисей от Красноярск до Енисейския залив. Поставя буйове по фарватера на реката и работи като лоцман в Енисейския залив. През 1909 е щурман на корабите плаващи в Каспийско море от Баку до Астрахан и Красноводск. През 1910-1911 плава на кораба "Килдин" от Архангелск до Британските о-ви.

Експедиция на "Света Ана" 1912-1914[редактиране | edit source]

През 1912 Албанов се запознава с Георгий Брусилов, който му предлага длъжността щурман на шхуната "Света Ана", като целта на плаването е преминаването по Северния морски път от Архангелск до Владивосток.

Скоро след отплаването става ясно, че отношенията между щурмана Албанов и капитана Брусилов не се развиват благоприятно. Брусилов няма необходимия опит за плаване в Арктика, за разлика от Албанов, но не желае да признае своята неопитност и често не се съобразява с мненията на щурмана. На 3 септември 1912 "Света Ана" навлиза в Карско море и на 27 септември, на 8 мили от бреговете на п-ов Ямал попада в леден капан. Започва многомесечен дрейф (542 денонощия), като ледовете отнасят кораба северно от архипелага Земя на Франц Йосиф. Под угрозата от неминуема гладна смърт на 10 април 1914, със съгласието на Брусилов Албанов тръгва с 11 човека от 83°17′ с. ш. 60°00′ и. д. / 83.283333° с. ш. 60° и. д. и се отправя на юг към Земята на Франц Йосиф. След големи затруднения на 30 юли достигат до островите. На един от островите матросите намират каменна пирамида с британски флат и писмо от изследователя на архипелага през 1894-1897 Фредерик Джордж Джаксън. От там групата продължава към остров Нордбрук. Петима начело с Албанов плават с каяци, а останалите вървят пеша по брега. Обезсилени след двете трудни и полугладни зимувания хората гинат един след друг и до нос Флора на остров Нордбрук на 25 юни достигат само двама – Албанов и морякът Александър Конрад. Изнемощелите пътешественици намират на носа дървена барака, в която откриват хранителни припаси, патрони и медикаменти оставени от експедицията на Георгий Седов една година преди това. На 2 август на острова пристига кораба "Свети Фока" на Седов след неуспешния си опит да достигне Северния полюс и прибира двамата пътешественици.

Корабът "Света Ана" и останалите на него 13 моряци, включително и Брусилов, изчезват безследно.

Последни години 1914-1919[редактиране | edit source]

От ноември 1914 Албанов работи като втори помощник-капитан на ледоразбивача "Канада", а от средата на 1916 - като капитан на пристанищния ледоразбивач в Архангелск. Изчезването на "Света Ана" и други премеждия довеждат Албанов до нервна криза, постъпва в болница, а след това е уволнен от военна служба. През 1917 излиза от печат книгата му: „На юг к Земле Франца Иосифа!“. През 1918, заедно с майка си и сестрите си се премества в Красноярск и работи като хидрограф на кораба "Север". В края на годината го призовават в Хидрографското управление в Омск при адмирал Александър Колчак, а на обратния път към Красноярск се заразява с коремен тиф и умира на жп станция Ачинск.

Неговото име носи нос в архипелага Земя на Франц Йосиф, остров в Карско море, ледник в архипелага Северна Земя и хидрографски кораб..

Източници[редактиране | edit source]