Валерий Харламов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валерий Харламов
Валерий Борисович Харламов
съветски хокеист
Валерий Харламов, 1979
Валерий Харламов, 1979

Роден
Починал
27 август 1981 г. (33 г.)
ПогребанГробище Кунцево, Русия

Националност СССР
Спортна кариера
СпортХокей на лед
НаградиОрден Трудового Красного ЗнамениОрден „Знак Почёта“Медаль „За трудовую доблесть“Заслужил майстор на спорта на СССР
Семейство
Подпис
Валерий Харламов в Общомедия

Вале́рий Бори́сович Харла́мов (1948 – 1981) е водещ [1][2] съветски хокеист, нападател на суперотбора на ЦСКА (1967 – 1981) и сборния отбор на СССР (1969 – 1980), заслужил майстор на спорта на СССР (1969). Двукратен олимпийски шампион (1972, 1976) и осемкратен световен първенец, обявен за най-добър хокеист на СССР (1972, 1973). Член на Залата на хокейната слава на НХЛ на САЩ и Канада (2005).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Валерий Харламов е роден в семейството на шлосера Борис Сергеевич и бежанката от Билбао Бегония и е наречен на името на Валерий Чкалов. В детство си се разболява от ангина, която се усложнява с ревмокардит и порок на сърцето, което го ограничава във физкултурните занимания. Все пак баща му, любител на руския хокей, го завежда на ледената пързалка, където Валерий попада под ръководството на треньора на ЦСКА Борис Кулагин и младежът преодолява здравословните си проблеми.

Въпреки че няма как да преодолее дребния си за хокеист ръст от 173 см, Валерий бързо прави впечатление на талантлив и нестандартно импровизиращ спортист. Дебютира за ЦСКА срещу отбора на Новосибирск, но е твърде млад за да се задържи в основния отбор и е изпратен да трупа опит и мускули във военния отбор на Чебаркул. След 34 гола в 40 мача Харламов се връща в елитния ЦСКА. Кариерата му е във възход и през 1968 г. той дебютира и за „Сборная“ срещу отбора на Канада. Попада в националната селекция за Световното първенство в Швеция през 1969 г., когато отбелязва и първия си гол за СССР срещу домакините на турнира. Съветският отбор се класира първи по брой вкарани голове и печели световната титла, а Харламов и съотборниците му са обявени за заслужили майстори на спорта на СССР.

През този период се формира и Тройката Михайлов – Петров – Харламов – изключително успешно взаимодействащи си като съотборници в ЦСКА и Сборная хокейни нападатели. Често мощният Петров отнемал шайбата, пъргавият Харламов я подавал, а лидерът Михайлов реализирал гол[3]. Техниката на пързаляне и изобретателността на Харламов му печелят любовта на запалянковците. През 1971 г. неговите голове във финалната среща печелят нова световна титла за СССР. А за предстоящите олимпийски игри се готвила тактическа изненада – Харламов бил преместен в атакуваща тройка с Викулов и Фирсов. Ротацията в Сапоро се оказва много успешна – Харламов става голмайстор на турнира след два хеттрика и само един мач без гол. С тези му 16 точки – 9 гола и 7 асистенции СССР става олимпийски шампион по хокей на лед.

Следващото предизвикателство пред Сборная е Суперсерията от мачове СССР – Канада през 1972 г. След осем мача и 63 гола в Монреал, Торонто, Уинипег, Ванкувър и Москва Харламов, Третяк и Якушев получават световна слава. Традицията е продължена през 1974 г., след което е променена в мачове на клубно ниво. ЦСКА среща последователно отборите от НХЛ Ню Йорк Рейнджърс и Монреал Канейдиънс и Харламов изиграва едни от най-запомнящите се мачове в кариерата си. На Зимните олимпийски игри 1976 в Инсбрук Тройката Михайлов – Петров – Харламов е възродена, но отново Валерий е най-запомнящ се забивайки победния гол във финала на хокейния турнир.

На върха на славата си през 1976 г. Харламов претърпява автомобилна злополука, която едва не прекъсва кариерата му. След серия от операции и тежък възстановителен период той се връща на пързалката с гол и овации срещу „Крылья Советов“. През декември същата година той отново е в Сборная и печели нови успехи под ръководството на Виктор Тихонов. През 1979 г. забива своята шайба номер 1000 срещу „Спартак“, а през сезона 1981/82 г. става за единадесети път шампион на СССР. Въпреки това Тихонов не го кани в националния отбор за предстоящия турнир в Канада, изтъквайки слабата му спортна форма. Действително, 33-годишният Харламов не е и в добро състояние на духа. Няколко дни след това разочарование, на 27 август 1981 Валерий Харламов, съпругата му и брат ѝ загиват в автомобилна катастрофа, когато неговата ГАЗ-24 Волга се врязва в товарен ЗИЛ-131. На погребението в Кунцево се стичат хиляди запалянковци, но големите отсъстващи са със Сборная в Канада. Там те печелят турнира, посвещавайки победата си над домакините с 8:1 на Валерий Харламов.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Статистически данни, приведени от сайта www.legendsofhockey.net[4] и допълнени с материали от хокейни енциклопедии[5].

Редовни турнири
Сезон Отбор Турнир Мачове Голове Пасове Точки Наказания
1967/68 Звезда (Чебаркул)  СССР (II лига) 40 34
1967/68 ЦСКА Москва  СССР 15 2 3 5 6
1968/69 ЦСКА Москва  СССР 42 37 12 49 24
1968/69 ЦСКА Москва 4? 4
1968 Сборная СССР-2
Приз „Известия“
Приз „Известия“
2 2 2 4 0
1969 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
10 6 7 13 4
1969 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
4 2 0
1969/70 ЦСКА Москва  СССР 33 33 10 43 16
1968/69 ЦСКА Москва 4? 3
1970 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
9 7 3 10 4
1970 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
3 2 2 4 2
1970/71 ЦСКА Москва  СССР 34 40 12 52 18
1970/71 ЦСКА Москва 4? 6
1971 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
10 5 12 17 2
1971 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
3 3 1 4 4
1971/72 ЦСКА Москва  СССР 31 26 16 42 22
1971/72 ЦСКА Москва  СССР 4? 1
1972 Сборная СССР
Зимни олимпийски игри
Зимни олимпийски игри
5 9 7 16 2
1972 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
9 8 6 14 10
1972 Сборная СССР СС-72 7 3 5 8 16
1972 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
4 5 2 7 7
1972/73 ЦСКА Москва  СССР 27 19 13 32 22
1972/73 ЦСКА Москва 4 3
1973 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
10 9 14 23 31
1973 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
4 3 2 5 2
1973/74 ЦСКА Москва  СССР 26 20 10 30 28
1973/74 ЦСКА Москва 2? 0
1974 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
10 5 5 10 8
1974 Сборная СССР СС-74 8 2 5 7 4
1974 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
16 8 16 24 16
1974/75 ЦСКА Москва  СССР 31 15 24 39 35
1975 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
9 10 6 16 4
1975 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
3 5 2 7 0
1975/76 ЦСКА Москва  СССР 34 18 18 36 6
1975/76 ЦСКА Москва ССЦ-75/76 4 4 3 7 0
1975/76 ЦСКА Москва 4 3
1976 Сборная СССР
Зимни олимпийски игри
Зимни олимпийски игри
6 3 6 9 6
1976 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
10 4 10 14 4
1976 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
4 3 3 6 2
1976/77 ЦСКА Москва  СССР 21 18 8 26 16
1977 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
10 9 7 16 4
1977 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
4 4 2 6 2
1977/78 ЦСКА Москва  СССР 29 18 24 42 35
1978 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
10 4 4 8 2
1978 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
4 1 3 4 6
1978/79 ЦСКА Москва  СССР 41 22 26 48 36
1978/79 ЦСКА Москва 3? 1
1979 Сборная СССР
Световно Предизвикателство
Световно Предизвикателство
1 0 1 1 0
1979 Сборная СССР
Световно първенство
Световно първенство
8 7 7 14 4
1979 Сборная СССР
Приз „Известия“
Приз „Известия“
4 2 3 5 4
1979/80 ЦСКА Москва  СССР 42 16 22 38 40
1979/80 ЦСКА Москва 3? 1
1979/80 ЦСКА Москва ССЦ-79/80 5 2 1 3 0
1980 Сборная СССР
Зимни олимпийски игри
Зимни олимпийски игри
7 3 8 11 2
1980/81 ЦСКА Москва  СССР 30 9 16 25 14
1980/81 ЦСКА Москва 3? 2 9 11
СССР (висша лига) 438 293 214 507 318
СССР (втора лига) 40 34
Олимпийски и световен турнир 123 89 102 191 87
Суперсерии 25 11 15 26 20
Купа „Известия“ 55 40 38? 78? 45
Еврокупи 31? 24
Всичко 712? 491 470?
Легенда
Суперсерия СССР – Канада (НХЛ) 1972 СС-72
Суперсерия СССР – Канада (ВХА) 1974 СС-74
Суперсерия ЦСКА – НХЛ 1975/76 ССЦ-75/76
Суперсерия ЦСКА – НХЛ 1979/80 ССЦ-79/80

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Семнадцать мгновений Харламова // „Российская газета“. Посетен на 17 февруари 2010.
  2. Бобров, Мальцев и Харламов появятся в кошельках российских граждан // Новости NEWSru.com. Архивиран от оригинала на 2014-04-27. Посетен на 17 февруари 2010.
  3. Трахтенберг Л. Тройка на все времена // Три скорости Валерия Харламова / Сост. Б. М. Левин. – М.: Физкультура и спорт, 1984.
  4. Career Statistics of Valeri Kharlamov // Архивиран от оригинала на 2012-01-25. Посетен на 2010-01-31.
  5. „Хоккей. МЭС“ – М.: ФиС, 1990; Хоккей. Большая энциклопедия: В 2 тт. – М.: Терра-Спорт, Олимпия Пресс, 2006.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Харламов, Валерий Борисович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​