Валтер Венк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валтер Венк
Генерал от танковите войски
FeldmarschallWaltherWenck.jpg
Информация
Години на служба 1920 1932; 1933 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (до 1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (до 1932)
Balkenkreuz.svg Луфтвафе (до 1945)
Войсково поделение танкови войски
Командвания 12-та армия
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 18 септември 1900
Витенберг, Германия
Починал 1 май 1982 (81 г.)
Бад-Ротенфелде, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Подпис Wenck Untreschrift.jpg
Портал  Портална икона   Втора световна война

Валтер Венк (на немски: Walther Wenck) е най-младият генерал в германската армия по времето на Втората световна война.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Роден е на 18 септември 1900 г. във Витенберг, Германска империя. През 1911 г. постъпва в кадетския корпус в Наумберг, а 7 години по-късно - в средното военно училище в Грос-Лихтерфелд.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

На 1 май 1920 г. е зачислен към 5-ти редовен полк на Райхсвера, на 1 февруари 1923 г. е произведен в унтерофицер. През май 1933 г. (вече лейтенант), Венк е разпределен в 3-ти моторизиран разузнавателен батальон. Получава звание хауптман (капитан), преминава подготовка в Ген-щаба на армията и през 1936 г. е назначен в щаба на танковия корпус, разквартируван в Берлин.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

На 1 март 1939 г. е повишен в майор и в качеството на оперативен офицер го преместват в 1-ва танкова дивизия във Ваймар. С нея Валтер Венк участва в Полската и Западните кампании. В края на войната той командва германската 12-та армия.[1] Заповядва на своята армия да се предаде на американските войски, за да избегне предаването си на руските. Преди да се предаде, Венк взема важно, но неуспешно участие в битката за Берлин.

Смърт[редактиране | edit source]

Умира на 1 май 1982 г. в автомобилна катастрофа в Бад-Ротенфелде, Германия.

Военна декорация[редактиране | edit source]

  • Медал Судетия (4 септември 1939)
  • Германски орден „Железен кръст“ (1939) - II-ра (13 септември 1939) и I-ва степен (4 октомври 1939)
  • Германска Значка за раняване (1940) - черна (18 май 1940)

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (англ.) Ryan, Cornelius (1966). Last Battle. New York: Simon and Schuster. p. 443.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ryan 1966: p. 443

Външни препратки[редактиране | edit source]