Валтер Гропиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валтер Гропиус
Walter Gropius
WalterGropius-1919.jpg
Валтер Гропиус около 1920 година
Информация
Роден 18 май 1883 г.(1883-05-18)
Берлин, Flag of Germany.svg Германия
Починал 5 юли 1969 г. (на 86 г.)
Кеймбридж, Масачузетс, Flag of the United States.svg САЩ
Националност Flag of Germany.svg германец
Стил модернизъм
Валтер Гропиус в Общомедия

Валтер Гропиус (на немски: Walter Gropius) е немски архитект, роден през 1883 година починал през 1969 година. Той е сред основателите на школата „Баухаус“.[1] Заедно с Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие е един от пионерите и най-видни майстори на модерната архитектура от началото и средата на ХХ век.

Биография и кариера[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Валтер Адолф Георг Гропиус е роден на 18 май 1883 г. в Берлин, Германия. Той е третото дете на Валтер Адолф Гропиус и Манон Аугустин Паулине Шарнвебер.

Гропиус се жени за Алма Малер - вдовица на Густав Малер. Двамата имат дъщеря родена през 1916 година, кръстена Манон. Тя умира на 18-годишна възраст вследствие на болестта Полиомиелит. Композиторът Албан Берг написва творбата си „Концерт за цигулка“ в нейна памет. Валтер и Алма се развеждат през 1920 година. През 1923 година, той се жени за Илзи Франк с която остава до края на живота си през 1969 година. Двамата осиновяват Бийти Гропиус, известна също като Ати.

Алма Малер през 1899 г.

Ранна кариера[редактиране | edit source]

Фабриката Фагус (1910-1911)

Валтер Гропиус последва в занаята баща си и чичо си - Мартин Гропиус, който е бележит за времето си архитект. Валтер учи архитектура в Мюнхен и Берлин. През 1908 година, той постъпва на работа в бюрото на Петер Беренс - един от основоположниците на „утилитарната школа“ в архитектурата и дизайна. Негови колеги във фирмата по същото време са Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие. През 1910 година, Гропиус напуска бюрото на Беренс и заедно с друг негов служител - Адолф Майер, основават частна практика в Берлин. Заедно, двамата създават проекта за една от първите, основопалагащи сгради на модернизма - фабриката за обущарски калъпи „Фагус“ в Алфед на Лейн. В тази сграда, с дизайна на фасадата, архитектите онагледяват основният принцип в модерната архитектура от това време - „Формата следва функцията“. През 1913 година, Гропиус публикува статията „Развитието на индустриалните сгради“, която оказва голямо влияние върху европейските модернисти, между които Корбюзие и Ерик Менделсон.

Кариерата на архитекта е прекъсната от избухването на Първата световна война през 1914 година. Той е призован като запасен войник и служи като сержант на западния фронт, където е ранен и едва не загубва живота си.

„Баухаус“[редактиране | edit source]

Сградата на „Баухаус“ в Десау.

След прекратяването на войната Гропиус продължава своята кариера. През 1919 година той заема позицията на директор на училището за изкуства и занаяти „Grand-Ducal Saxon School“ във Ваймар. За позицията, той е препоръчан от предшественика си - Анри ван де Велде, който е помолен да отстъпи поради белгийския си произход. Това е училището, което Валтер трансформира в прочутата школа Баухаус, станала световното средище на модернизма. Славният факултет включва такива представители на стила като: Паул Клее, Йоханес Итън, Хърбърт Байер и Василий Кандински.

През този период Гропиус показва функционалистичния си подход и в творбата си „Monument to the March Dead“ - паметник проектиран от него през 1919 година и изпълнен през 1920 година, показващ влиянието на експресионизма върху автора по това време.

През 1923 година, Валтер Гропиус създава прочутия си дизайн за дръжки на интериорни врати, смятани за икона на дизайна от ХХ век, често сочени за едно от най-влиятелните произведения излезли от школата на „Баухаус“. В този период, архитектът изпълнява и няколко мащабни проекта за Берлин, Карлсруе и Десау, които представляват значителен пример от движението „Нова предметност“ (Neue Sachlichkeit).

Американски период[редактиране | edit source]

Ген План на Багдатския университет (TAC 1957-1960).

През 1934 година, с помощта на английския архитект Максуел Фрай, Гропиус успява да напусне Нацистка Германия под претекст, че отива на временно посещение в Британия. Той живее и работи в Обединеното кралство, като част от фирмата „Исокон“ заедно с Фрай до 1937 година, когато се премества в САЩ.

Федералната сграда „Джон Ф. Кенеди“ в Бостън (TAC 1963-1966).

Къщата, която построява за себе си през 1937 година в Линкълн, Масачузетс, се превръща във влиятелна творба от шестващият по това време Интернационален стил в архитектурата. Гропиус и неговото протеже от „Баухаус“ - Марсел Бройър се преместват в Кеймбридж, Масачузетс, където преподават в училището по дизайн към Харвардския университет. През 1944 година, той става натурализиран гражданин на Съединените щати.

Небостъргачът МетЛайф (бивш ПанАм) в Ню Йорк (TAC 1958-1963).

През 1945 година, Валтер Гропиус заедно със седем по-млади архитекти, основава проектантската фирма „The Architects' Collaborative“ (TAC). През следващите десетилетия, фирмата ще стане едно от най-прочутите и уважавани архитектурни бюра в света. Сред мащабните проекти осъществени от „TAC“ са: Багдатския университет в Ирак; Федералната сграда „Джон Ф. Кенеди“ в Бостън; Небостъргачът „Пан Ам“ в Ню Йорк, прекръстен впоследствие на „Мет Лайф“ и други.

През 1995 година, двадесет и шест години след смъртта на Гропиус, фирмата „TAC“ банкрутира.

Валтер Гропиус умира през 1969 година на 86-годишна възраст. В началото на 1990-те са издадени серия от книги, озаглавени „Архивът на Валтер Гропиус“, включващи данни за цялата му кариера.

Избрани творби[редактиране | edit source]

Гропиус хаус (1938) в Линкълн, Масачузетс

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. Bauhaus, The Tate Collection, retrieved 2008-05-18
  2. Harvard Graduate Center - Walter Gropius - Great Buildings Online

Външни препратки[редактиране | edit source]