Валтер Гропиус

Валтер Гропиус Walter Gropius
Валтер Гропиус около 1920 година
Роден	18 май 1883 г. Берлин, Германия
Починал	5 юли 1969 г. (на 86 г.) Кеймбридж, Масачузетс, САЩ
Националност	германец
Стил	модернизъм

Валтер Гропиус (на немски: Walter Gropius) е немски архитект, роден през 1883 година починал през 1969 година. Той е сред основателите на школата „Баухаус“. Заедно с Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие е един от пионерите и най-видни майстори на модерната архитектура от началото и средата на ХХ век.

Биография и кариера

Ранни години

Валтер Адолф Георг Гропиус е роден на 18 май 1883 година в столицата на Германия - Берлин. Той е третото дете на Валтер Адолф Гропиус и Манон Аугустин Паулине Шарнвебер.

Гропиус се жени за Алма Малер - вдовица на Густав Малер. Двамата имат дъщеря родена през 1916 година, кръстена Манон. Тя умира на 18-годишна възраст вследствие на болестта Полиомиелит. Композиторът Албан Берг написва творбата си „Концерт за цигулка“ в нейна памет. Валтер и Алма се развеждат през 1920 година. През 1923 година, той се жени за Илзи Франк с която остава до края на живота си през 1969 година. Двамата осиновяват Бийти Гропиус, известна също като Ати.

Алма Малер през 1899 г.

Ранна кариера

Фабриката Фагус (1910-1911)

Валтер Гропиус последва в занаята баща си и чичо си - Мартин Гропиус, който е бележит за времето си архитект. Валтер учи архитектура в Мюнхен и Берлин. През 1908 година, той постъпва на работа в бюрото на Петер Беренс - един от основоположниците на „утилитарната школа“ в архитектурата и дизайна. Негови колеги във фирмата по същото време са Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие. През 1910 година, Гропиус напуска бюрото на Беренс и заедно с друг негов служител - Адолф Майер, основават частна практика в Берлин. Заедно, двамата създават проекта за една от първите, основопалагащи сгради на модернизма - фабриката за обущарски калъпи „Фагус“ в Алфед на Лейн. В тази сграда, с дизайна на фасадата, архитектите онагледяват основният принцип в модерната архитектура от това време - „Формата следва функцията“. През 1913 година, Гропиус публикува статията „Развитието на индустриалните сгради“, която оказва голямо влияние върху европейските модернисти, между които Корбюзие и Ерик Менделсон.

Кариерата на архитекта е прекъсната от избухването на Първата световна война през 1914 година. Той е призован като запасен войник и служи като сержант на западния фронт, където е ранен и едва не загубва живота си.

„Баухаус“

Сградата на „Баухаус“ в Десау.

След прекратяването на войната Гропиус продължава своята кариера. През 1919 година той заема позицията на директор на училището за изкуства и занаяти „Grand-Ducal Saxon School“ във Ваймар. За позицията, той е препоръчан от предшественика си - Анри ван де Велде, който е помолен да отстъпи поради белгийския си произход. Това е училището, което Валтер трансформира в прочутата школа Баухаус, станала световното средище на модернизма. Славният факултет включва такива представители на стила като: Паул Клее, Йоханес Итън, Хърбърт Байер и Василий Кандински.

През този период Гропиус показва функционалистичния си подход и в творбата си „Monument to the March Dead“ - паметник проектиран от него през 1919 година и изпълнен през 1920 година, показващ влиянието на експресионизма върху автора по това време.

През 1923 година, Валтер Гропиус създава прочутия си дизайн за дръжки на интериорни врати, смятани за икона на дизайна от ХХ век, често сочени за едно от най-влиятелните произведения излезли от школата на „Баухаус“. В този период, архитектът изпълнява и няколко мащабни проекта за Берлин, Карлсруе и Десау, които представляват значителен пример от движението „Нова предметност“ (Neue Sachlichkeit).

Американски период

Ген План на Багдатския университет (TAC 1957-1960).

През 1934 година, с помощта на английския архитект Максуел Фрай, Гропиус успява да напусне Нацистка Германия под претекст, че отива на временно посещение в Британия. Той живее и работи в Обединеното кралство, като част от фирмата „Исокон“ заедно с Фрай до 1937 година, когато се премества в САЩ.

Федералната сграда „Джон Ф. Кенеди“ в Бостън (TAC 1963-1966).

Къщата, която построява за себе си през 1937 година в Линкълн, Масачузетс, се превръща във влиятелна творба от шестващият по това време Интернационален стил в архитектурата. Гропиус и неговото протеже от „Баухаус“ - Марсел Бройър се преместват в Кеймбридж, Масачузетс, където преподават в училището по дизайн към Харвардския университет. През 1944 година, той става натурализиран гражданин на Съединените щати.

Небостъргачът МетЛайф (бивш ПанАм) в Ню Йорк (TAC 1958-1963).

През 1945 година, Валтер Гропиус заедно със седем по-млади архитекти, основава проектантската фирма „The Architects' Collaborative“ (TAC). През следващите десетилетия, фирмата ще стане едно от най-прочутите и уважавани архитектурни бюра в света. Сред мащабните проекти осъществени от „TAC“ са: Багдатския университет в Ирак; Федералната сграда „Джон Ф. Кенеди“ в Бостън; Небостъргачът „Пан Ам“ в Ню Йорк, прекръстен впоследствие на „Мет Лайф“ и други.

През 1995 година, двадесет и шест години след смъртта на Гропиус, фирмата „TAC“ банкрутира.

Валтер Гропиус умира през 1969 година на 86-годишна възраст. В началото на 1990-те са издадени серия от книги, озаглавени „Архивът на Валтер Гропиус“, включващи данни за цялата му кариера.

Избрани творби

Гропиус хаус (1938) в Линкълн, Масачузетс

• 1910–1911 Фабрика Фагус, Алфед на Лейн, Германия
• 1914 Office and Factory Buildings at the Werkbund Exhibition, 1914, Кьолн, Германия
• 1921 Съмърфийлд хаус, Берлин, Германия - проектирана за Адолф Съмърфийлд
• 1922 Chicago Tribune Tower - конкурсен проект
• 1925–1932 Баухаус - школа и факултет, Housin, Десау, Германия
• 1936 Village College, Impington, Кеймбридж, Англия
• 1937 The Гропиус хаус, Линкълн, Масачузетс, САЩ
• 1942–1944 Aluminum City Terrace housing project, New Kensington, Pennsylvania, USA
• 1949–1950 Harvard Graduate Center, Cambridge, Massachusetts, USA (The Architects' Collaborative)
• 1957–1960 University of Baghdad, Baghdad, Iraq
• 1963–1966 John F. Kennedy Federal Office Building, Boston, Massachusetts, USA
• 1948 Peter Thacher Junior High School,
• 1958–1963 Pan Am Building (now the Metlife Building), New York, with Pietro Belluschi and project architects Emery Roth & Sons
• 1957 Interbau Apartment blocks, Hansaviertel, Berlin, Germany, with The Architects' Collaborative and Wils Ebert
• 1960 Temple Oheb Shalom (Baltimore, Maryland)
• 1960 the Gropiusstadt building complex, Berlin, Germany
• 1961 The award-winning Wayland High School, Wayland, Massachusetts, USA
• 1959–1961 Embassy of the United States, Athens, Greece (The Architects' Collaborative and consulting architect Pericles A. Sakellarios)
• 1967– 69 Tower East Shaker Heights, Ohio, this was Gropius' last major project.

Външни препратки

• Walter Gropius' house, Lincoln, Massachusetts
• Bauhaus in America