Валтер Тил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валтер Тил
германски учен и конструктор
Роден: 2 март 1910
Бреслау, днешна Полша
Починал: 18 август 1943
Пенемюнде, Германия

Валтер Тил (на немски: Walter Thiel) е виден немски инженер-ракетостроител, главен инженер по двигателите и сътрудник на доктор Вернер фон Браун.

Доктор В. Тил се отличава с дълбоки научни знания, и се явява свързващото звено между лабораториите в Пенемюнде и професор Вернер Хайзенберг. В. Тил е първия който предлага използването на атомна енергия за реактивно задвижване, явявайки се основоположник на ядерния реактивен двигател.

Двигател, конструиран от В. Тил за балистичната ракета Фау-2 (V-2), става прототип за създаването на всички (без изключение) германски, а по-късно и американски балистични ракети с течно ракетно гориво.

Разработения от В. Тил двигател, за зенитната ракета „Васерфал“, в превод - (Водопад), на немски: Wasserfall, става прототип за конструирането на двигател с течно ракетно гориво, използван при производството на зенитни установки.

Около полунощ на 17 юни 1943 година, 433 тежки бомбардировачи от КВВС на Великобритания извършват бомбардировъчен нальот над полигона Пенемюнде, разрушавайки напълно градчето в което живее научно-техническия пресонал. Сред многото загинали е и доктор Валтер Тил.

Литература [редактиране]

  • Б. Черток - „Ракети и хора“, Москва: Издателство „Машиностроене“, 1994.
  • Д. Ървинг - „Оръжие на възмездието“, Москва: Издателство „Центрополиграф“, 2005.
  • В. Дорнбергер - „ФАУ-2“, Москва: Издателство „Центрополиграф“, 2004