Валтер фон дер Фогелвайде
|
||||||||||
Валтер фон дер Фогелвайде (на немски: Walther von der Vogelweide) (ок.1170-ок.1230) е може би най-големият лирик на немското Средновековие.
Съдържание |
Живот [редактиране]
Родното място и произходът на Валтер фон дер Фогелвайде остават обгърнати в мрак, но се приема, че е родом от Бавария или по-скоро Австрия. Поетът няма постоянно жилище, като странстващ музикант пътува от място на място, пее и рецитира от дворец на дворец — знае се, че епископът на Пасау му подарява пет солди, за да си купи кожено палто. Тридесетгодишен пребивава в замъка на Филип Швабски, а новият XIII век го заварва във Виена. После го откриваме в замъка Вартбург на Херман Тюрингски, където се провежда прочутото състезание в певческо умение с другия прославен минезингер Волфрам фон Ешенбах.
Творби [редактиране]
В някои от песните си като „Под липата“ [1] (1205) Валтер фон дер Фогелвайде възпява любовта сред природата между благородник и момиче от народа. Това представлява отказ от традиционното схващане за „възвишена“ и по правило несподелена любов на рицаря към знатната „дама на сърцето“.
В други любовни песни Валтер фон дер Фогелвайде размишлява върху „високата“ — възвишена любов (Hohe Minne) и „ниската“ — недостойна любов (Niedere Minne), като създава новия идеал за „равната“ — взаимна любов (Ebene Minne), споделена от двамата равни не по произход, а по чувство влюбени.
Влияние [редактиране]
Валтер фон дер Фогелвайде си създава име в литературната история и със своята „политическа поезия“, в която отхвърля експанзионистичните стремежи на папата и се застъпва за немската независимост и единство. Поетът живее в постоянна несигурност и едва към края на живота си получава малко ленно владение от кайзер Фридрих Втори, за чието участие в кръстоносен поход съчинява призивни стихове. Погребан е в катедралата на град Вюрцбург.
В чест на поета град Мюнхен учредява през 1960 г. културната награда „Валтер фон дер Фогелвайде“.
Мига благославям, когато с очи я открих,
живота ми, тялото тя начаса подчини,
тъй своите мисли и чувства докрай й дарих,
защото получих в отплата безброй добрини.
Не мога в сърцето си да се откъсна от нея,
това тя извърши с безкрайно добра красота
и своята алена, вечно засмяна уста.
Все нея, прекрасната дама, съзирам в ума си,
замайват ме невинността, любовта, добротата,
дано са щастливи за двама ни дните ни къси,
за най-благородната милост копнее душата.
За дивната радост, от нея дарена, ще пея,
това тя извърши с безкрайно добра красота
и своята алена, вечно засмяна уста.
ок. 1210 [2]
Бележки [редактиране]
- ↑ Песента „Под липата“ в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „Мига благославям“ от Валтер фон дер Фогелвайде, в превод на Венцеслав Константинов
Източници [редактиране]
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки [редактиране]
- ((de)) Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) zgedichte.de
- ((de)) Bibliotheca Augustana
- ((de)) Gedichte berühmter Schriftsteller
- ((de)) Gemeinfreie Gedichte
- ((de)) Bücherquelle
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Deutsche Dichter
- ((de)) Sternenfall
- ((de)) Die LYRIKwelt
- ((de)) Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin
- ((en)) Филми по произведения на Валтер фон дер Фогелвайде
