Валтер фон дер Фогелвайде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валтер фон дер Фогелвайде
немски поет-минезингер
Валтер фон дер Фогелвайде 

Изображение на Валтер фон дер Фогелвайде в Манески кодекс (ок.1300)
Роден: ок. 1170
ев. Австрия
Починал: ок. 1230
ев. Вюрцбург, Германия

Валтер фон дер Фогелвайде (на немски: Walther von der Vogelweide) (ок.1170-ок.1230) е може би най-големият лирик на немското Средновековие.

Живот[редактиране | edit source]

Родното място и произходът на Валтер фон дер Фогелвайде остават обгърнати в мрак, но се приема, че е родом от Бавария или по-скоро Австрия. Поетът няма постоянно жилище, като странстващ музикант пътува от място на място, пее и рецитира от дворец на дворец — знае се, че епископът на Пасау му подарява пет солди, за да си купи кожено палто. Тридесетгодишен пребивава в замъка на Филип Швабски, а новият XIII век го заварва във Виена. После го откриваме в замъка Вартбург на Херман Тюрингски, където се провежда прочутото състезание в певческо умение с другия прославен минезингер Волфрам фон Ешенбах.

Творби[редактиране | edit source]

"Дама на сърцето"

В някои от песните си като „Под липата“ [1] (1205) Валтер фон дер Фогелвайде възпява любовта сред природата между благородник и момиче от народа. Това представлява отказ от традиционното схващане за „възвишена“ и по правило несподелена любов на рицаря към знатната „дама на сърцето“.

Паметник на Валтер фон дер Фогелвайде в Болцано

В други любовни песни Валтер фон дер Фогелвайде размишлява върху „високата“ — възвишена любов (Hohe Minne) и „ниската“ — недостойна любов (Niedere Minne), като създава новия идеал за „равната“ — взаимна любов (Ebene Minne), споделена от двамата равни не по произход, а по чувство влюбени.

Валтер фон дер Фогелвайде си създава име в литературната история и със своята „политическа поезия“, в която отхвърля експанзионистичните стремежи на папата и се застъпва за немската независимост и единство. Поетът живее в постоянна несигурност и едва към края на живота си получава малко ленно владение от кайзер Фридрих Втори, за чието участие в кръстоносен поход съчинява призивни стихове. Погребан е в катедралата на град Вюрцбург.

Признание[редактиране | edit source]

В чест на поета град Мюнхен учредява през 1960 г. културната награда „Валтер фон дер Фогелвайде“.


Мига благославям


Мига благославям, когато с очи я открих,
живота ми, тялото тя начаса подчини,
тъй своите мисли и чувства докрай й дарих,
защото получих в отплата безброй добрини.
Не мога в сърцето си да се откъсна от нея,
това тя извърши с безкрайно добра красота
и своята алена, вечно засмяна уста.

Все нея, прекрасната дама, съзирам в ума си,
замайват ме невинността, любовта, добротата,
дано са щастливи за двама ни дните ни къси,
за най-благородната милост копнее душата.
За дивната радост, от нея дарена, ще пея,
това тя извърши с безкрайно добра красота
и своята алена, вечно засмяна уста.

ок. 1210 [2]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Песента „Под липата“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Мига благославям“ от Валтер фон дер Фогелвайде, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]