Валутен съвет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Валутен борд)
Направо към: навигация, търсене

Валутният съвет - наричан по-често неправилно валутен борд, също и паричен съвет, е орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е конвертируема при фиксиран курс спрямо друга парична единица.

В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

История[редактиране | edit source]

Валутният съвет е изобретение на Британската империя - първият валутен съвет е въведен на остров Мавриций през 1849 г. До днес е имало над 70 валутни съвета, предимно в британските колонии и в някои други малки страни и територии. Целта на установяването им е да се предостави стабилна и конвертируема валута (в случаите на британските колонии това е британската лира) без да се поемат разходите при замяна на националните пари с чужди банкноти и монети. Обикновено след извоюване на независимостта на колониите валутните съвети са прераствали в централни банки. В Европа валутни съвети е имало в Естония (1992) и Литва (1994) [1].

Институция[редактиране | edit source]

Валутният съвет е институция, която има няколко основни характеристики:

  • задължен е да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – например щ. долар, евро) срещу местна валута в брой или по банков път по фиксиран валутен курс;
  • поддържа валутен резерв, който покрива парите в обращение (т.нар. паричен агрегат М0) (т.е. въвежда пълна конвертируемост);
  • не отпуска кредити на правителството;
  • не провежда монетарна политика на пазара – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният съвет купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);
  • валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;
  • няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.

Задължението на валутния съвет да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен съвет следват и зависят от лихвите и инфлацията в страната на резервната валута (САЩ - ако резервната валута е щатски долар, Еврозоната - ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилна валута, използвана за международни разплащания.

В България[редактиране | edit source]

Валутният съвет в България е въведен през 1997 г. от правителството на Обединените демократични сили след тежката икономическа криза през 1996-1997 г.

Предпоставки[редактиране | edit source]

Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на предходното правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза. Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 г.) прекратяване на плащанията по външния дълг.

Това от своя страна предизвиква политическа криза, масови протести в цялата страна, довели до оставката на Жан Виденов през декември 1996 г. и отказ на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство.

Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при условие да се въведе валутен съвет.

Въвеждане[редактиране | edit source]

След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 10 юни с.г. Функциите на институцията валутен съвет са поети от Управление „Емисионно“ на Българската народна банка.

Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли с.г. става 1,95583 лева за 1 евро.)

Последици[редактиране | edit source]

Някои основни показатели преди и след въвеждането на валутния съвет са:

Показател (средногодишно) 1990-1997 1998-2002
Инфлация 210% 5,7%
Ръст на БВП -4,6% 4,1%
Ръст на инвестициите -8,8% 20%
Бюджетен дефицит -6,3% -0,1%
Държавен дълг / БВП 168% 75%

Източници[редактиране | edit source]

  1. Младенов, Милети. Пари, банки, кредит. Princeps, 1998. ISBN 954-806-728-5. с. 191.

Вижте също[редактиране | edit source]