Валутен борд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валутният борд е система, при която дадена парична единица е конвертируема при фиксиран курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.
Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:
- валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път;
- валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обращение (т.нар. паричен агрегат М0);
- валутният борд не отпуска кредити на правителството;
- валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);
- валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;
- няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.
Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ - ако резервната валута е долар, Еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилно международна валута.
[редактиране] Валутен борд в България
Валутният борд в България е въведен през 1997 година от правителството на Обединените демократични сили, след тежката икономическа криза през 1996-1997. Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза. За нейното разразяване допринася и политическата криза в България, предизвикана от отказа на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство на България след оставката на Жан Виденов (декември 1996 г.) и опожаряването на Народното събрание от активисти на СДС (10.01.1997 г.). Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума при кабинета на БСП и Андрей Луканов през 1990) прекратяване на плащанията по външния дълг. Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси, Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при въвеждане на валутен борд.
След политическата криза в началото на 1997 и проведените избори, валутният борд е въведен на 1 юли 1997 със Закона за Българската народна банка, приет на 10 юни 1997. Функциите на валутен борд са поети от Управление „Емисионно“ на Българска народна банка. Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка (след въвеждането на еврото през 1999 - 1955,83 лева за 1 евро) (след деноминацията на лева на 5 юли 1999 - 1.95583 лева за 1 евро).
Някои основни показатели преди и след въвеждането на валутния борд са:
| Показател (средногодишно) | 1990-1997 | 1998-2002 |
|---|---|---|
| Инфлация | 210% | 5,7% |
| Ръст на БВП | -4,6% | 4,1% |
| Ръст на инвестициите | -8,8% | 20% |
| Бюджетен дефицит | -6,3% | -0,1% |
| Държавен дълг / БВП | 168% | 75% |
[редактиране] Източници
- „Currency board“, статия в Уикипедия на английски от 6 септември 2005.
- Георги Ангелов, Димитър Чобанов. „Въвеждането на валутния борд - основа на икономическата стабилизация“ в „Анатомия на прехода“ (2004). ISBN 954-649-690-1
