Валутен съвет

Валутният съвет - наричан по-често неправилно валутен борд, също и паричен съвет, е орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е конвертируема при фиксиран курс спрямо друга парична единица.

В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

Институция

Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:

• задължен е да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – например щ. долар, евро) срещу местна валута в брой или по банков път;
• поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М₀);
• не отпуска кредити на правителството;
• не провежда монетарна политика на пазара – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);
• валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;
• няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.

Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в страната на резервната валута (САЩ - ако резервната валута е щатски долар, Еврозоната - ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилна валута, използвана за международни разплащания.

В България

Валутният борд в България е въведен през 1997 г. от правителството на Обединените демократични сили след тежката икономическа криза през 1996-1997 г.

Предпоставки

Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза.

Тя от своя страна предизвиква политическа криза, масови протести в цялата страна и отказ на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство след оставката на Жан Виденов през декември 1996 г. Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 г.) прекратяване на плащанията по външния дълг.

Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при въвеждане на валутен борд.

Въвеждане

След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори валутният борд е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 10 юни с.г. Функциите на институцията валутен съвет са поети от Управление „Емисионно“ на Българската народна банка.

Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли с.г. става 1,95583 лева за 1 евро.)

Последици

Някои основни показатели преди и след въвеждането на валутния борд са:

Показател (средногодишно)	1990-1997	1998-2002
Инфлация	210%	5,7%
Ръст на БВП	-4,6%	4,1%
Ръст на инвестициите	-8,8%	20%
Бюджетен дефицит	-6,3%	-0,1%
Държавен дълг / БВП	168%	75%

Източници

• Георги Ангелов, Димитър Чобанов. „Въвеждането на валутния борд - основа на икономическата стабилизация“ в „Анатомия на прехода“ (2004). ISBN 954-649-690-1
• Николай Неновски, М. Берлеман (2003). „Lending of First versus Lending of Last Resort: The Bulgarian Financial Crisis of 1996/1997“. Comparative Economic Studies, 0, pp.1-27

Вижте също

• Централна банка
• Парична политика