Ванеса Мей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ванеса Мей
Vanessa Mae.jpg
Ванеса Мей в Роял Фестивъл Хол, Лондон, 21 октомври 2004
Информация
Родена 27 октомври 1978 г. (1978-10-27) (36 г.)
Сингапур
Инструменти цигулка
Ванеса Мей в Общомедия

Ванеса-Мей Ванакорн Никълсън (на английски: Vanessa-Mae Vanakorn Nicholson, родена на 27 октомври 1978 г. в Сингапур) е световно известна британска музикантка (главно цигуларка) от сингапурски произход. Позната е предимно с нейните лични имена Ванеса Мей без фамилните имена от първия и втория баща Ванакорн и Никълсън.

Известна е с изпълненията си на цигулка, при които смесва класически творби със съвременни ритми като джаз, техно и други. През 1994 г. издава албума „The Violin Player“, с който става световноизвестна.

Участва на Зимните олимпийски игри в Сочи 2014 в гигантския слалом за отбора на Тайланд.[1][2]

Начало[редактиране | edit source]

Родена е в Сингапур през 1978 г. в семейството на китайската адвокатка и полупрофесионална пианистка Памела Тан и на тайландско-английския хотелиер Ворапонг Ванакорн.

Ванеса Мей започва да свири на пиано на 3 г., а на цигулка — на 5 г. Когато е на 4 г., нейните родители се развеждат и тя се премества да живее в Кенсингтън, Лондон с майка си и нейния нов съпруг адвоката Греъм Никълсън. Той настоява тя да започне да взема уроци по цигулка, тъй като е цигулар и мечтае някога дъщеря му да му акомпанира с цигулката.

Изпратена е в Китай, за да усъвършенства техниката си под ръководството на престижния местен професор Лин Яо Дзъ. На 10 г. изнася първия си концерт като солистка, акомпанирана от Лондонския филхармоничен оркестър и получава за подарък от родителите си цигулка, изработена от италианския майстор Джузепе Гуаданини.

Нейният вроден талант е забелязан от директора на Кралския музикален колеж, който веднага я привлича за ученичка. През 1994 г. Ванеса завършва колежа и 2 г. по-късно подписва договор с EMI Group за записване както на класическа, така и на поп музика.

Професионално израстване[редактиране | edit source]

През 1995 г., въоръжена с електрическа цигулка Zeta, Ванеса Мей записва първия си албум, озаглавен The Violin Player. В този албум изпъква нейният стил, който тя нарича техно-акустичен синтез. Темите от The Violin Player са разработени съвместно с Майк Бат, експерт в инструменталната поп музика.

Почти 3-те милиона продадени копия ѝ донасят не само големи печалби, но и покани за участия в концерти на живо от цял свят. Ванеса предприема турнето The Red Hot Violin Player World Tour, като изнася дузина концерти в Азия и Европа. Освен това предприема пътуване до САЩ, където ѝ оказват честта да е първият чужденец, интерпретирал The Star Spangled Banner, националния химн на САЩ. Същата година Ванеса получава и редица награди, сред които Bambi и Echo.

Въпреки заигравката си със синтетичния звук Ванеса не изоставя класическия си репертоар. Турнето от 1996 г. дава място на нов комерсиален видеозапис, направен по време на нейната визита в Германия, озаглавен “На живо от Берлинската Филхармония”. Последвалият „The Classical Album #1“ е материализиране на нейното обещание към феновете, паралелно с поп забежките, да поддържа и кариерата си в класическата музика.

През 1998 г. Ванеса участва в съвместни проекти с различни групи и изпълнители, сред които се отличават Backstreet Boys и Джанет Джаксън, и прави дебюта си като модел. Същата година издава нов поп албум, озаглавен Storm, и предприема следващото си турне Storm on World Tour. На 6 май 2000 г. Ванеса свири в Роял Албърт Хол, където, акомпанирана от Васко Василев, изпълнява версия на „Storm“ при стартирането на церемонията по връчване на наградите Classical Brit Awards.

Нов имидж[редактиране | edit source]

През 2000 г., точно 1 ден преди да навърши 21 г., Ванеса се разделя с майка си, която дотогава изпълнява функцията на неин представител. Раздялата по принцип трябва да е единствено професионална, но Памела Тан отказва каквато и да е връзка с дъщеря си извън тази на бизнес отношенията. Месец по-късно последва раздяла с нейния мениджър Мел Буш поради връзката на последния с наскоро създадения квартет „Бонд“. Поради същия мотив се разделя завинаги и с Гей-Ий Уестърхоф.

След като пробва да работи с друг мениджър и се преборва със съмненията си, Ванеса решава, че вече е достатъчно зряла и че може да се оправя и без такъв. Така решава да събере заедно най-добрите си сътрудници и да основе собствена фирма, която нарича Fretless. През 2001 г. издава албума Subject to Change, който представя нейния нов имидж — ритъмът на произведенията е изцяло съвременен, съчетан с етнически мотиви и употребата на синтезатор. Освен това Ванеса се пробва в пеенето, като 3 от темите са придружени от нейния глас. Този албум е последван от ново турне в Европа — Tour of Change. 2004-та е годината на нейната раздяла с EMI и присъеднияване към Sony. Същата година издава нов албум, Choreography, в който изпълнява произведения, композирани специално за нея (с изключение на едно) от редица известни азиатски и европейски автори като Толга Кашиф, Вангелис, Уоктър Таиб, Джон Коен, Бил Уелън и А. Р. Рахман.

Дискография[редактиране | edit source]

Албуми[редактиране | edit source]

  • Violin (1990)
  • Kids' Classics (1991)
  • Tchaikovsky & Beethoven Violin Concertos (Vanessa Mae) (1991/1992)
  • The Violin Player (1995)
  • The Alternative Record from Vanessa-Mae (1996)
  • The Classical Album 1 (1996)
  • China Girl: The Classical Album 2 (1997)
  • Storm (1997)
  • The Original Four Seasons and the Devil's Trill Sonata: The Classical Album 3 (1999)
  • The Classical Collection: Part 1 (2000)
  • Subject to Change (2001)
  • The Best of Vanessa-Mae (2002)
  • Xpectation (Jazz colaborando con Prince) (2003)
  • The Ultimate (2003)
  • Choreography (2004)

Специални издания[редактиране | edit source]

  • The Violin Player: Japanese Release (1995)
  • The Classical Album 1: Silver Limited Edition (1997)
  • Storm: Asian Special Edition (1997)
  • The Original Four Seasons and the Devil's Trill Sonata: Asian Special Edition (1999)
  • Subject to Change: Asian Special Edition (2001)
  • The Ultimate: Dutch Limited Edition (2004)

Сингли[редактиране | edit source]

  • The Violin Player: Japanese Release (1995)
  • The Classical Album 1: Silver Limited Edition (1997)
  • Storm: Asian Special Edition (1997)
  • The Original Four Seasons and the Devil's Trill Sonata: Asian Special Edition (1999)
  • Subject to Change: Asian Special Edition (2001)
  • The Ultimate: Dutch Limited Edition (2004)

Филмография[редактиране | edit source]

  • The Violin Fantasy (1998)
  • Arabian Nights (2000)

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.sochi2014.com/en/athlete-vanessa-mae-vanakorn Профил на официалния сайт на Олимпийските игри в Сочи 2014
  2. http://sochi2014.gong.bg/article/id/405443/vanesa-mej-znaeh-che-moje-bi-shte-sym-posledna.html

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за