Ванкелов двигател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ванкелов двигател в Техническия музей в Мюнхен

Ванкеловият двигател е бутален ротационен двигател с вътрешно горене изобретен от германския инженер Феликс Ванкел през 1957 г.

Ванкелов Цикъл

Буталото на ванкеловия двигател представлява тристранна призма, а вътрешната повърхност на корпуса е епитрохоида. При своето въртене, буталото образува три камери, чиито обеми са постоянно изменящи се, като във всяка от тях се извършват процесите всмукване, сгъстяване, разширение и изпускане. Този вид двигател с вътрешно горене постига високи обороти при сравнително малки инерционни сили, малки размери и малка маса при относително висока мощност, но за сметка на това трудно се постига добро уплътнение на буталото и топлинното натоварване на корпуса е неравномерно. Ванкеловият двигател излъчва по-малко вредни емисии в сравнение с обикновените двигатели, заради по пълното изгаряне на горивната смес.

Ванкелов цикъл

I такт: Първата камера на двигателя се увеличава и всмуква гориво-въздушна смес.

II такт: Същата камера чрез въртенето на буталото сега изтласква засмуканата смес към горивното пространство. Поради ексцентричното движание на буталото камера се намалява по обем и с това сгъстява сместа.

III такт: Искрата от свещта възпламенява сгъстената смес. Силата на изгарящите газове тласка буталото по-нататък в неговото кръгово движение, което отговаря на работния такт.

IV такт: Накрая камерата със своя ръб отваря изпускателното прозорче (изрез) на изпускателния канал и изтласква изгорелите газове през изпускателната система навън.


Външни препратки[редактиране | edit source]