Ваночо Бирингучо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ваночо Бирингучо
италиански металург и архитект
Роден: 20 октомври 1480
Сиена, Италия
Починал: 1537

Ваночо Бирингучо (на италиански: Vannoccio Biringuccio) е италиански металург и архитект, живял в периода на късното средновековие.[1] Известен е предимно с труда си De la Pirotechnia, считана за първата публикувана в Европа книга за металургията.

В нея той изказва мнението си за алхимиците и основната концепция на труда им. Подобно на Леонардо да Винчи, Бирингучо е на мнение, че основното, което те се опитват да достигнат, е масовото производство на ценни и редки природни блага и с тази си цел се поставят наравно с природата и с божественото начало. Според него идеята за Философския камък е плод на този "високомерен"[2] стремеж.

Считан за един от основните коментатори на дебата за изкуството и природата през XVI век, наред с Бенедето Варки и Бернар Палиси.

Ваночо Бирингучо, Музей Ла Спекола, Флоренция
De la pirotechnia, 1540. Титулна страница

Източници[редактиране | edit source]

  1. Newman, W.R, Promethean Ambitions, Alchemy and the Quest to Perfect Nature, Chicago 2004
  2. Пак там, стр.128