Варвара (светица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.

Света Варвара
Icon 01005 Sv. vmch. Varvara.jpg
Дева, Мъченица, Светица
Роден oк. 270 г.
Никомедия или Хелиополис
Починал 305-6 г.
Почитан в Християнство
Празник 4 декември
Атрибути кула с три прозореца, мъченическа корона, бокал, мълния, палма
Покровителство миньори, оръжейици, архитекти, артилеристи, математици, затворници

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г.

Паметта ѝ се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.

Св. Варвара, благославяща миньорите (Полша)

В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия или Хелиополис, Римска Империя.[1][2] В свое частно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешница (Област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол.[3] Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.

През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев.

Народните обичаи у нас в деня на Света Варвара[редактиране | edit source]

У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.

В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича).Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „баба Шарка”. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство против дребна шарка.

Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Signs and Symbols in Christian Art, Oxford University Press, G. Ferguson, 1959, p. 107.
  2. Ulysses Annotated: Notes for James Joyce's Ulysses, D. Gifford, Robert J. Seidman, University of California Press, 2008, ISBN 0520253973, p. 527.
  3. Венцислав Каравълчев. Св. Варвара Илиополска – по следите на едно предание

Външни препратки[редактиране | edit source]