Варвара (светица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.

Света Варвара
Icon 01005 Sv. vmch. Varvara.jpg
Дева, Мъченица, Светица
Родена oк. 270 г.
Починала 305-6 г.
Почитана в Християнство
Празник 4 декември
Атрибути кула с три прозореца, мъченическа корона, бокал, мълния, палма
Покровителство миньори, оръжейици, архитекти, артилеристи, математици, затворници
Света Варвара в Общомедия

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г.

Паметта ѝ се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.

Св. Варвара, благославяща миньорите (Полша)

В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия или Хелиополис, Римска Империя.[1][2] В свое частно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешница (Област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол.[3] Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.

През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев.

Народните обичаи у нас в деня на Света Варвара[редактиране | редактиране на кода]

У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.

В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича).Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „баба Шарка”. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство против дребна шарка.

Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Signs and Symbols in Christian Art, Oxford University Press, G. Ferguson, 1959, p. 107.
  2. Ulysses Annotated: Notes for James Joyce's Ulysses, D. Gifford, Robert J. Seidman, University of California Press, 2008, ISBN 0520253973, p. 527.
  3. Венцислав Каравълчев. Св. Варвара Илиополска – по следите на едно предание

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]