Варда Фока Млади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фока.

Варда Фока
византийски военачалник
Роден: ?
Починал: 13 април 989
Абидос, Византийска империя
Битката между Варда Фока и Варда Склир според Мадридския препис на Скилица

Варда Фока Млади (на латински: Bardas Phokas; на гръцки: Βάρδας Φωκᾶς) е византийски военачалник, спечелил ред успехи срещу арабите в Армения и Сирия, но най-известен с неуспешните си опити да завладее престола през 970 (срещу император Йоан I Цимисхий) и през 987-989 г. (срещу Василий II), довели Византия до сериозна политическа и финансова криза.

Родови връзки[редактиране | edit source]

Произлиза от фамилията Фока. Син е на куропалат Лъв Фока Млади и племенник на император Никифор II Фока. Има брат – Никифор, и сестра – София. Чрез нейния брак с Константин Склир е свързан с мощната фамилия Склир, а чрез своя – с рода Андралест. Има двама синове – Лъв Фока и Никифор Фока Ватрахил[1][2], които вземат дейно участие в бунта му срещу император Василий II[3].

Роля в междуособиците от 70-те години на X век[редактиране | edit source]

Около 967 г. Варда Фока е назначен за дук на областта Халдия и предводител на византийските войски срещу арабите на арменския фронт. Две години по-късно унищожава основната арабска база в АрменияМанцикерт.[4]</ref> Дворцовият преврат в края на 969 г. спира военната му кариера. За да предотврати бунтове на привържениците на убития Никифор II Фока, узурпаторът Йоан I Цимисхий отнема командването и титлите на Варда и го затваря. Варда обаче успява да избяга от затвора и през 970 г. вдига бунт в Кападокия, възползвайки се от изтеглянето на имперските войски за борба с руските нашественици на Балканите. Но надеждите му за разбунтуване на тракийските провинции не се оправдават, повечето от привържениците му го изоставят и самият той е принуден да се предаде на Цимисхиевия военачалник Варда Склир. Като условие за предаването животът на Варда Фока е пощаден, но е принуден да се замонаши на остров Хиос, където остава осем години.[5]

Заточението свършва през 978 г., когато паракимоменът Василий извежда Варда Фока от манастира и му поверява командването на правителствените войски срещу разбунтувалия се Склир. Фока ловко подминава въстаниците, разположени на малоазийския бряг на Босфора, за да достигне Кападокия, където родът му има много привърженици. В две последователни сражения Склир го принуждава да отстъпи на изток, но в решителното, при Акве Сарвене в областта Харсиан през март 979 г., Фока печели пълна победа с помощта на Давид от Тао.[6][2]

Доместик на източните схоли (978-985)[редактиране | edit source]

С победата над Склир и титлата доместик на източните схоли Варда Фока придобива контрол върху най-многобройната и най-боеспособна част от византийската армия – контингентите в Мала Азия и по арабската граница, а с това и голямо политическо влияние в империята за период от около седем години. Възползвайки се от новото си положение, през това време той води полусамостоятелна политика спрямо източните съседи на Византия. В два похода през 983 и 985 г. отблъсква египетските Фатимиди от северна Сирия, разорява Хомс и принуждава Алепското емирство да възобнови плащането на данък (прекъснато по време на въстанието на Склир), подготвяйки окончателното му завоюване.[2][7]

Въстание срещу Василий II (987-989)[редактиране | edit source]

В опит да намали мощта на Варда Фока през 986 г. император Василий II го понижава в длъжност, като го назначава за дук на Антиохия, но още на следващата година го възстановява на поста доместик на схолите, за да се справи с нов бунт на Варда Склир в Месопотамия. Вместо да воюва със Склир обаче Фока се договаря с него за подялба на империята и през август 987 г. сам се обявява за император в Кападокия, обръщайки поверената му армия срещу Василий II. Елиминирайки Склир чрез измама, Варда Фока обединява бунтовническите сили и към средата на 988 г. завладява цяла Мала Азия. Опитът на императора да вдигне бунт на арменците в тила му, е неутрализиран от грузинските съюзници на Фока, но липсата на достатъчно силна флота попречва на узурпатора да премине Проливите и да блокира Константинопол. Когато Василий II получава военна помощ от русите, част от бунтовническата войска е разбита при Хрисопол, а самият Варда Фока загива при неизяснени обстоятелства в битката при Абидос през пролетта на 989 г.[2][8]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Christian Settipani: Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes Caucasiens et l´empire du VIe au IXe siècle. Verlag De Boccard, Paris 2006, ISBN 978-2-7018-0226-8, S. 87
  2. а б в г Stouraitis, Ioannis. Bardas Phokas (Doux of Chaldia). Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor (достъп от 24.05.2014)
  3. Treadgold, Warren. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997. ISBN 0-8047-2421-0. Стр. 518-519
  4. Treadgold 1997, стр. 502-504
  5. Treadgold 1997, стр. 507-508
  6. Treadgold 1997, стр. 514-516
  7. Treadgold 1997, стр. 516
  8. Treadgold 1997, стр. 517-518

Литература[редактиране | edit source]

  • Michael Psellos, Chronographia
  • Reuter, T (editor) (1999), The New Cambridge Medieval History, Cambridge University Press (UK) ISBN 0521364477, p. 596.
  • Bradbury, J. (2004), The Routledge Companion to Medieval Warfare, Routledge (UK) ISBN 0415221269, p. 14.