Вардун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вардун
VardunskiCherkvaIUchilishte.jpg
Възрожденско Българско училище и църква във Вардун
България
Red pog.png
Вардун
Област Търговище
Red pog.png
Вардун
Общи данни
Население 1 072 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 36,192 km²
Надм. височина 293 m
Пощ. код 7780
Тел. код 06028
МПС код Т (Т)
ЕКАТТЕ 10121
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
Красимир Мирев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Вардун
Николай Славов
(БСП)

Вардун е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, Област Търговище.

История[редактиране | edit source]

До към 70-те години на миналия век във Вардун има над 300 български къщи и няколко ромски в отделна ромска махала (в посока към село Черковна). Впоследствие постепенно, поради миграцията на българите към градовете, ромите започват трайно да се настаняват в селото и в настоящия момент са значително мнозинство.

Вардун оцелява като българско село по време на няколкото вълни на потурчвания и гонения в Герлово и е единственото българско село в този регион през по-голяма част от османското владичество. След злощастните Търновски въстания, когато множество вардунци са избити, изселват се в западните земи или отвъд Дунава, Вардун все пак запазва българския си облик благодарение на статута си на войнуганско село. В този период османската империя подлага българите на големи гонения, променяйки народностния облик на целия регион: биват потурчвани, избивани и изселвани българите и едновременно с това се настаняват мюсюлмански чергарски племена. С войнугански статут, населението на Вардун се е ползвало с особени привилегии – можело е да притежава земя и е ползвало някои данъчни облекчения. По време на османското владичество землището на селото е по-голямо от землищата на съседните турски села взети заедно, а турците от тези съседни села, нямайки земя, са работели като ратаи.

За статута на войнуганското и в частност на вардунското население по време на османска власт пише и Борис Станимиров в своята "История на Габрово като селище със специален военен статут във връзка с охраната на прохода XII-XIX век" [1]. Авторът обръща особено внимание на свободолюбието и самочувствието на вардунци, които с големия си "сербезлък" вземали страха на делиорманските и герловските турци, демонстрирайки превъзходството си над тях (казва се, че ги карали да им разхождат събутите цървули, и за да не се унижават турците бързали да затворят дюкяните си и да се скрият в къщите си).

В някои източници има загатване за аристократичен произход на вардунското население: в турски регистър на войнуците от 1548 г., войнук от Вардун е записан с титла: "лугатур Бело, син на Железо от Върдун". В тази връзка е и тълкуванието на Стефан Чурешки в публикацията му "Именникът на българските князе", където се говори за Вардун и за царски надпис от 1281 г. открит в землището на Вардун в местността Мехтеренде. В него се споменават болярите Паган (или Гаган според друг прочит) и Хинат относно властта им над "планината" (предполага се, че се има предвид Преславската планина) [2].

Характерен за Вардун обичай е едно специфично бръснене на главата. Състои се в следното (според описанието на Любомир Милетич [3]): Мъжете бръснели главите си, като в средата оставяли плетенка (наричана перчам). Някои слагали и т.нар. крив гребен в плетенката. За такъв обичай има спомени и в някои изолирани хърцойски (старовремски) български села в Силистренско и т.нар. област Сърта (Каспичанско). Във Вардун този обичай се е запазил най-дълго (до началото на 20-ти век). Корените на тази традиция са много древни – според ст.н.с. Г. Атанасов бръсненето/стригането на главата е отличителна черта на българската аристокрация през ранното средновековие. Стефан Чурешки [4] прави анализ на различни средновековни извори, в които се говори за този обичай, в които се уточнява между другото и че бръсненето/стригането при него не е цялостно, а с оставяне на плитка. На базата на анализа си, той стига до извода, че традицията е белег, доказващ приемственост във властта, т.е. белег за аристократичност.

Първото издирено споменаване на Вардун (със същото име) е в тимарски регистър на Никополския санджак от 1480 г. В него се описват: Вардун, спадащо към Герилава, с 63 домакинства, 41 неженени и 11 вдовици, Герилава (вероятно съвременното село Пролаз (Гириш Дербент)) с 29 домакинства, Чирковине (вер. съвр. Черковна) с 24 домакинства, Търнофче (вер. съвр. Търновца) с 9 домакинства, Ямна (вер. съвр. Преселец) с 15 домакинства и още 2 неустановени – Чатрофче с 36 домакинства и Гиран с 9 домакинства. Общият брой на описаните домакинства в Герилава (съвременната област Герлово) е 185, като във Вардун, като се имат предвид неженените и вдовиците, живее повече 35% от населението.

В същия тимарски регистър се споменава и мезра Вардун, спадаща към Чернови (Червен), с 18 домакинства юруци. Под мезра в регистрите се разбира незаета обработваема земя, която би могла да е новопридобита (например в резултат на изсичане на гори) или да се е появила в резултат на обезлюдяване. Съществуващите останки от крепости и стари поселения в непосредствена близост навеждат на извода, че вероятно става въпрос за частично обезлюдяване на стария Вардун при османското нашествие, в резултат на което е възникнала и споменатата мезра. За степента на това обезлюдяване, както и за съдбата на изчезналите жители и причините за тяхното изчезване (изселване, поробване, избиване или друго), трудно може да се направят каквито и да е било изводи.

Селото се намира в северната част на Герлово, което представлява котловина оградена от юг от Стара планина, а от север и от изток от Преславската планина. На запад се намира хълмистата област Тузлук и Лиса планина. Герлово е една от най-защитените области в средновековна България: само в Преславската планина (около 20 км дължина) се откриват останките на най-малко десет крепости и укрепления. В непосредствена близост до Вардун се намират две крепости: "Калето" [5] (около 10 декара) на около километър южно от селото и крепостта "Йорпека" на около 2,5 км югозападно. Последната се е издигала върху естествено възвишение и се състои от поне два защитни обръча като централният е с площ около 10 дка. Между двете крепости, в местността "Холума", се е простирал старият Вардун, който явно значително е намалил площта си след османското завоевание. В близост до Вардун са също така: голямата крепостта "Градището" [6] на около 4 км от Вардун преди с. Пролаз, крепостта "Хисарлъка" [7] до с. Пайдушко (5,5 км от Вардун), крепостта "Крумово кале" [8] (или "Мисионис", както се твърди според последни проучвания) - единствената проучена и отчасти реставрирана поради близостта си с гр. Търговище (около 8 км, от Вардун е на 6,5 км). Изброените три крепости са пазели прохода "Боаза". По на изток са: голямата крепост "Тепето" [9] (около 15 декара) в близост до с. Черковна на около 2,5 км от Вардун, крепостта "Чанаккале" [10] над с. Търновца на около 7 км от Вардун, крепостта "Калето" [11] над с. Копрец на около 4 км от Вардун, както крепостта при с. Кралево на около 12 км от Вардун. Други също така слабо проучени крепости в Преславската планина има в близост до селата Овчарово, Долна Кабда, "Белото градище" при Дервишкия проход в посока Преслав, както и още няколко във вътрешността на планината. Още по-добре е защитена котловината от север и запад (по-ниската част): тук има останки от крепости в близост до селата Стеврек, Врани кон, Слънчевец, Пиринец, Коноп, Къпинец, Любичево, Малоградец, Омуртаг и Беломорци. Във вътрешността на Герлово може да се споменат крепостите при селата Драгановец (крепостта "Марната”) и "Герилград” в близост до гр. Върбица. Много голям е броят и на крепостите и укрепленията на юг по Стара планина в съседство с Герловската котловина: Кипиловското кале, "Римско кале”, "Вида” и "Козяк” пазили Котленския проход, както и “Урвизион", "Върбишко градище" и "Белград" пазели Върбишкия проход. На 18 км. североизточно от Вардун по права линия се намира старата Българска столица Преслав [12].

В Герлово се предполага, че се е намирал Цика (Чика) (Τζίκας) - опожарен от император Константин V Копроним през 764 г. след привидния мирен договор подписан между него и владетеля на България канас (княз) юбиги Паган. Според съвременна интерпретация (с неясна аргументация) се твърди, че Цика е била столицата на северите (виж. Върбица). Прочита на хрониката на Теофан Изповедник показва, че Цика е столицата (ако се говори за град) или вътрешната област (столичната) на българите, където са се намирали дворците (αυλὴν) [13]. В интерес на истината, местоположението на Цика не е установено и всички предположения (включително и това, че Цика е в Герлово) са спекулации. Във византийските хроники [14] се споменават две Български столици (или столични области?) преди Плиска, а именно "така наречената Варна" и Цика, като местоположението и на двете не е установено.

Находки[редактиране | edit source]

Във Вардун е открита уникална стеатитова нагръдна икона на св. Артемий датирана от XI – XII век. Открито е и монетно съкровището от 2020 медни монети от XII – XIII век. Монетите са дребни, с ядра с неправилна форма. Повечето са монети на Мануил I Комнин и на Алекси III Комнин. По-малка част са монетите на Мануил I са с Богородица, Теодор I Ласкарис (Никея, Солунското деспотство), Михаил VIII Палеолог, Йоан Ангел Дука, анонимни: с Архангел Михаил, Богородица Оранта, Анна и Мария прегърнати. От това съкровище едва 14 монети са постъпили в Археологическия музей в София, останалата част е изчезнала. В местността Холума под Калето, при оран, е открита квадратна оловна плоча с релеф на лъв в скок. Размера на плочата е 7,5 см (ширина и височина) и дебелина 1,5 см (съхранява се в Националния исторически музей под инв. ном. 6164).


Културни забележителности[редактиране | edit source]

Във Вардун отваря врати едно от първите Български училища в североизточна България още през далечната 1831 г. През 1864 г. е завършен градежа на много мащабна за онова време училищна сграда. Начинанието е изключително смело, имайки предвид съпротивата на компактното турско население в Герлово по онова време. Тази сграда приютява ученици чак до 1930 г., когато е завършено новото Вардунско училище. За съжаление сега състоянието на сградата е плачевно, покривът е пропаднал, и е въпрос на немного време да бъде загубена безвъзвратно.

География[редактиране | edit source]

От землището на Вардун извират три реки.

Едната е Вардунска река (наричана още Вардунско дере, Балтова или Балтовлова река). Нейните начала са в местността Хулума и в подножието на Йорпека. В началото си се движи по стръмен терен и оформя малки водопади и вирове, тук се намира и месността Царско падало. На около 25 км. източно реката се влива в яз. Тича.

Другата река е Врана (или Варна), която извира от хълмовете над Горните чаири, тече в посока село Пролаз, след което прорязва Преславската планина, оформяйки живописно дефиле – прохода "Боаза". Дължината на реката е около 60 км. до сливането и с река Тича до село Цар Крум, а оттам насетне се нарича Камчия. Според стари карти, в миналото сегашната река Камчия се е наричала Врана (или Варна) по цялото си течение – от изворите си в Герлово до вливането си в Черно море.

Третата река е Палиска (или Паниска), която извира южно от местностите Холума и Куза и се влива в приток на яз. Тича. За името и има спор дали е Палиска или Паниска. Според Васил Маринов [15] реката се нарича Палиска, а като имаме предвид местния му произход, а и сведенията от други Вардунци, то е редно това да се приеме за истинското име на реката. Според другото мнение [16], името е Паниска и то пази най-старото запазено название на река Камчия – Панисис (Panysis).

Други[редактиране | edit source]

Любопитен факт е, че името на Вавилон според един от прочитите на клинописните текстове е "Вардун". Голяма част от владетелите на Вавилонската империя са се именували "цар на Кардун" (или "цар на Вардун" както твърдят някои). Официалната версия е, че клинописният текст се произнася като "Кардун-яш" или "Карду-няш" [17] В книгата "Сърби - народ и раса" на Йован Деретич се твърди, че има грешка при разчитане на произношението на клинописния текст и името трябва да се чете като "Вардун" [18]

Външни препратки[редактиране | edit source]