Варзазат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Варзазад
— Град —
Варзазад - Касбата на Тауритите
Варзазад - Касбата на Тауритите
Варзазад (Мароко)
Red pog.png
Варзазад
Страна Флаг на Мароко Мароко
Регион Сус-Масса-Драа
Надм. височина 1151 m
Население (2004) 56 616 души
Пощенски код 45000
Варзазад в Общомедия

Варзазат именуван погрешно от чужденците и Уарзазат (берберски: ⵡ ⴰ ⵔ ⵣ ⴰ ⵣ ⴰ ⵝ Warzazat, арабски:. ورزازات, означаващо "място без суматоха"), наречен Вратата на пустинята, е стара крепост и модерен град - столица на едноименната провинция в регион Сус-Маса-Драа (Souss-Маса-Draâ) в южната част на централно Мароко. Намира на надморска височина 1150 метра на плато в средата на Високите Атласки планини. Отстои на 442 км югоизточно от Казабланка, на 205 км от Маракеш, на 162 северно от Загора и на 260 км северно от Мхамид където асфалтовото шосе се стеснява и свършва и започват керванските пътеки. На юг от Варзазат е пустинята.

Градът е населен предимно от бербери, от които са построени много от големите казби и сгради, с които е известен целия район. Варзазат е важна туристическа дестинация в Мароко като база за екскурзии в цялата долина Драа и в пустинята. Крепостта-село, (Ksar) Айт Бенеду(Ait Benhaddou) недалече на запад от града е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Варзазад има добре функционираща аерогара.

Дълго време, Варзазат е малка пресечна точка за африканските търговци по пътя им към северната част на Мароко и Европа. По време на френското господство той разширява значително своя колониален гарнизон, израства като град, административен център и митническата служба. В града е разположен Френският чуждестранен легион.

Районът е известен още и със своите килими Ouazguita с геометричен дизайн на червено-оранжеви шарки на черен фон.

В края на града е забележителният дворец-крепост (Kasbah, Касба) на Тауриртите (Taourirt, تاوريرت), принадлежащи към рода Ел-Хаузи. Днес той е отворен за посетители и заедно с музея на киното, разположен срещу него, с колоритните ресторанти и магазини наоколо е неповторим и автентичен притегателен фокус за гостите на града. Най-прочутият му господар е Тами Ел Глауи (T'hami El Glaoui), наричан "Царят на Атлас" - последният политически активен член на управляващия феодален род Ел-Хаузи. В началото на ХХ век той работи заедно с френската администрация, но по време на борбата за независимост като един от лидерите, завзема Маракеш, провъзгласява се за паша, безуспешно се опитва да заеме трона на Мохамед V и до смърта си през 1955 година отстоява феодалните си права. В двора на двореца стои оръдието Круп, осигурило на пашата неограничена власт над Атласките планини.

Варзазат е също така световно известен филмов център, с най-големите студия в Мароко, където най-големите международни кино компании снимат своите филми. Филми като "Али баба и 40те разбойника" (1954), "Лорънс Арабски" (1962), "Човека, който искаше да стане крал" (1975), Джеймс Бонд - "Живите светлини" (1987), "Последното изкушение на Христос (1988), "Kundun" (1997), "Легионер" (1998), "Мумията"(1999),"Гладиатор"(2000), "Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра" (2002), "Небесно царство" (2005), "Александър" (2004), "Принцът на Персия: Пясъците на времето" (2010) и т.н. са заснети тук.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ouarzazate“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.